Местните избори са по-удобни за разтегливи интерпретации от парламентарните, затова винаги има много победители. Това е забелязано отдавна, установихме го и преди ден, докато слушахме как партийни лидери, кметове и кандидат-кметове артикулираха представянията си. Няма да ги класифицирам поради досада, макар че би станал забавен каталог, ако се подберат представителни образци. Тоест набор от изказвания, включващи цялата политическа палитра, но демонстриращи еднаква бодрост, удовлетворение и вяра - ако не в сегашната, то в бъдещата победа, включително при най-битите. Но то политическата игра е такава; колкото и да й обръгне човек, очевидно не може да избяга от законите й. Точно както кинаджиите не могат да избягат от схемите и клишетата, изведени от продуцентите в канон.

Ще разкажа само как ме затрудни въпрос на комшийско момиченце, което се заинтересува от суетнята на възрастните и попита защо е така. "Ами избираме кмет", отвърнах. "А какво прави кметът?" - полюбопитства малката. "Кметът следи да има ред - да е чисто, да свети, да не текат тръбите...", "Аа, като тате - прекъсна ме детето. - Все рови, чука, все се цапа... Не ми харесва." - "Чe ти какво мислеше?", зачудих се аз. -



"Че кмет е нещо като цар -



да седи на трон, да има слуги... Не искам да ставам кмет" - определи се девойчето.

Първо забравих разговора, а вчера се присетих. Целият драматизъм на заточениците в "Арена Армеец", агресивното театро пред НАТФИЗ със Сидеров в главната роля, трескавата мобилизация на сили и силички за втория тур ме присетиха, че малката госпожичка е комай по-права от мен в представите си. Аз изкарах кмета, респективно властта като някакъв голям общ работник, който следи всичко да е в ред, ходи замислено и почуква тук-там по обществения механизъм, за да установи има ли повреда. И да я поправи, ако да. Един такъв добър чичко жепеец, който стяга влаковата композиция на града или родината за безболезнен преход от сега към бъдещето... Само че тези страсти, дори самото наличие на толкова мераклии за службата предполагат, че там има нещо друго - нещо много по-привлекателно от идеята да си полезен на всички с всеотдаен и почти анонимен труд по поддръжката... В представата ни за властта визията на малката е много по-вярна от моя утопичен и аскетичен образ, заключих кахърно. Това важи не само за представата ни, но и за нейната реализация. Върховното напрежение, което мобилизира нацията преди избори, означава само, че не избираме обществени слуги, а пренареждаме социални пластове. И



създаваме нови елити с политико-административна механика



Които "режат баницата", "разпределят порциите", "отпускат или спират кислорода", "връткат кранчето", "пращат в десета глуха", "завират в кучи ..." и т.н. - какъв безкраен синонимичен разгул само на всичко онова, което разбираме под възможности на властта...

Народът и момиченцето знаят за какво става дума, а ти или не знаеш, или се правиш, че не знаеш - врътнах пръст аз на себе си.

Всъщност сме далече от идеалното общество почти толкова, колкото сме били и в средновековието, само дето троновете ни са станали по-меки, а наказанията - по-леки, но по-масови, реших накрая. И си спомних книжка, която четох тия дни - от едного списователя от холандски произход, наречен Ексвемелин. Той писал през XVII век за пиратите край Америките, което ужасно харесало на тогавашния европейски читател; книгата станала бестселър в четири-пет европейски страни. Мене обаче не разказите за пиратите ме заинтригуваха, а повествованията на автора за нравите на колонизаторите... Трогателно ги описва този мъж, примерно завладяването на остров Испаньола: "Когато испанците завладели островите, те били гъсто населени с индианци - диваци, които се отдавали само на похотта си и живеели скотски; ненавиждали всякакъв труд... Като разбрали, че испанците ще наложат големи ограничения на мързела и грубите им нрави, индианците страшно намразили белите пришълци... Тъй като никъде не се чувствали в безопасност от коварството на диваците, испанците решили да ги унищожат веднъж завинаги... Така избили доста от тях, разсичали труповете им на четири и ги окачвали на пътищата, за да служат за назидание на останалите: като знаят какво назидание ги очаква, да не се излагат на подобна опасност. Оказало се обаче, че тази сурова мярка давала обратен резултат. Защото вместо да ги изплаши и да ги накара да заживеят цивилизовано, те толкова се ужасили от испанците, че оттогава вдън земи побягвали, щом зърнели испанец. Така повечето от тях измрели по пещерите и в дупки из горите и планините; много пъти



съм виждал човешки кости по тези места."



Милият Ексвемелин! Две страници по-сетне той е вече забравил, че "индианците живеели скотски, ненавиждали всякакъв труд." И пише, че колонизаторите пиели едно питие майз, получено от отглежданите тук картофи. Простодушно признава: "Умението да се добива това питие тукашните заселници научили от индианците, както впрочем и много други неща, които със своята находчивост тези варвари са открили както за да укрепват здравето си, така и за да услаждат живота си."

По-горе казах, че човек не може да избяга от законите на политическата игра, по-скоро може да избяга от самата нея. Така горе-долу са бягали индианците от донесената цивилизация.

В самата ни цивилизация има нещо тъжно, в сърцето й направо. Не знам защо покрай избори личи повече.