В сравнение със 70-те години на миналия век днешен Китай е съвсем различно място. От крайно бедна страна в Третия свят той израсна до втората най-голяма икономика на земното кълбо. Ако богатството преди се смяташе за нещо неприлично, днес заможните китайци обичат да показват на обществото с какво разполагат. Многобройните небостъргачи направо дърпат към небето големите градове, а там, където преди се движеха само велосипеди, вече са се ширнали магистрали с по шест ленти за движение, които и не успяват да поемат огромния поток от автомобили. Колкото и абсурдно да звучи, тъкмо Комунистическата партия



изведе страната на пътя към капитализма



Има обаче един централен елемент на китайската политика, който си остава непроменен и до днес независимо от всички реформи. Макар че до голяма степен функционира на базата на пазарните закони, втората в света икономика все още приема петгодишни планове за развитие. Те обаче основно се различават от петилетките от времето на Мао. "Днес в тях се фиксират рамковите условия за развитието на икономиката, а не конкретните указания кое предприятие колко продукция да произведе и на каква цена", уточнява Дорис Фишер, професорка по китайска икономика към университета във Вюрцбург.

Приетият преди дни нов петгодишен план е първият, откакто страната се управлява от президента Си Цзинпин и премиера Ли Къцян, които поеха властта през 2013 г. Планът идва в момент, когато китайската икономика проявява известна слабост. През третото тримесечие тя се развива с най-бавните темпове за последните шест години. БВП се е увеличил само с 6.9%, съобщи статистическата служба в Пекин. Политбюро на ЦК на КП обяви, че Китай сега навлиза във "фаза на нормален икономически прираст, в която ще се изправи не само пред стратегически възможности за развитие, но и пред сложни и големи предизвикателства". Основен елемент на сегашния петгодишен план е новият модел за икономически растеж. Президентът Цзинпин обяви, че занапред главни приоритети ще бъдат качеството и ефективността. Занапред икономиката трябвало да се ориентира все по-целенасочено към потреблението, а не да черпи ръста си единствено от инвестициите и експорта. Ще се реформират държавните концерни, макар и да не се очаква някаква мащабна приватизация. Планът предвижда в бъдеще по-бавен, но пък по-траен икономически прираст - правителството говори за началото на "нова нормалност".

"Китайската икономика досега растеше постоянно, а това означава, че в бъдеще цифрите на растежа неизбежно ще намаляват", казва Фишер, цитиран от "Дойче веле". Тя предполага, че прирастът постепенно ще спадне до ниво от 6.5% годишно. В социалната политика Китай си поставя само една амбициозна цел:



до 2020 г. да премахне бедността



За целта са предвидени образователни програми, финансови стимули за фирмите, подобряване на здравеопазването и изграждане на нова инфраструктура. През последните десетилетия Китай спаси от крайна бедност близо 600 милиона души, но независимо от икономическия бум в страната все още има близо 70 милиона души, които вегетират на ръба на бедността. Те преживяват годишно с 2300 юана, или около 320 евро. Голямата част от бедните хора в Китай са в провинциалните и най-отдалечените западни области на страната. Доходите на хората в градовете са близо три пъти по-високи от тези на селските жители, потвърждават данните на китайската статистика. Китайското правителство дефинира общо 592 региона на страната като "бедни" - почти всички се намират в западната част или в Централен Китай. Става дума предимно за планински или пустинни региони с неблагоприятен климат, в които е трудно да се обработва земята. Често пъти от бедността са засегнати етнически малцинства, казва Жанг Мин, политолог от китайския Народен университет. Става дума предимно за хора с ниско образование, голяма част от които не владеят официалния китайски език. "А когато нямат познание по мандарин, нямат и шансове да си намерят работа", казва Жанг. Ако по времето на Мао почти всички бяха еднакво бедни, в наши дни богатството е крайно неравномерно разпределено. В Китай има 430 доларови милиардери, само в САЩ броят им е по-голям. Охлаждането на конюнктурата буди страхове, че пропастта между бедни и богати ще се разшири още повече, а откриването на нови работни места ще се забави. Това личи и от цифрите, цитирани от агенция Синхуа - през 2011 г. от бедността са били спасени 43.3 милиона души, а през 2014 г. - едва 12.3 милиона.

Въпреки огромния икономически бум в Китай все още има милиони хора, които живеят в бедност. Есето на една ученичка хвърли преди време светлина върху потресаващата нищета и живота на дъното на китайското общество. Съчинението се казва "Сълзи" и развълнува цял Китай. Написала го е Муку Ивуму - 12-годишно момиче от провинция Съчуан. В него то описва



своята мъка и безпомощност след смъртта



на родителите си. Преди няколко години починал баща й, пише Ивуму, която е от малцинството уи. След това се разболяла и майка й. "Тъй като нямахме пари, състоянието й се влоши", пише момичето, обяснявайки, че и в болницата никой не е могъл да й помогне. "Затова я прибрах обратно вкъщи и започнах да готвя за нея", пише ученичката. "Разправят, че имало място, наречено "Езеро на слънцето и луната". Водата му се събирала от сълзите на една дъщеря, загубила своята майка", написа момичето. Една нейна учителка била толкова трогната от написаното, че качила съчинението в интернет и оттогава цял Китай оживено спори за бедността, която съществува, независимо от лъскавите фасади на небостъргачите и невероятния икономически възход на страната. "Най-тъжното съчинение на всички времена", написаха много потребители на китайското съответствие на "Туитър" - Sina Weibo. "Просто ми се къса сърцето, когато гледам как страдат тези хора от бедността в едно постоянно замогващо се общество", написа един от тях. "Борбата с бедността е костелив орех, но вместо само да се преразпределят пари, правителството би трябвало да намери начин, за да я направи по-ефективна." Отчетливо се прокрадват и критики срещу Олимпийските игри, които ще се проведат в Пекин през 2022 г. Контролираният от Комунистическата партия вестник Global Times писа, че правителството инвестира само 3.9 милиарда юана в игрите, докато между 2010 г. и 2013 г. е инвестирало над осем милиарда юана в борбата срещу бедността.

Изследване на университета в Пекин показва, че около един процент от китайците притежават една трета от всички финансови блага, докато най-бедната четвърт от населението си поделя едва един процент от тези блага. "Проблемът е в това, че властта в Китай е силно концентрирана", казва Жу Сяожен, професор по социология в китайския Народен университет в Пекин. Той добавя: "Без значение колко бедна е една провинция и къде точно живее човек - онези, които притежават властта, имат възможност да станат относително богати". По този начин неравнопоставеността между власт и пари създава социални напрежения, а те застрашават всички - както бедни, така и богати.