Тази година Министерството на финансите надмина себе си в опитите си за влошаване на инвестиционния климат. Почти всички промени, които се предлагат, са в посока увеличаване на данъчното бреме или създаване на несигурност при третиране на разходите за данъчни цели. И най-застрашени от санкциониране, както винаги, ще са не работещите в сивата икономика, а коректните фирми, които се опитват да спазват всяка буква на закона.

Странно е хрумването например да се въведе в закона за ДДС задължение фирмите да подават декларации за активи, които се използват не само за бизнес, но и за лични нужди. И сега в закона има забрана да се ползва ДДС кредит, когато стоките и услугите са за лични цели. Очевидно целта на новата разпоредба е, ако не подадеш декларация, да губиш данъчния кредит изобщо, а не само за частта, която се използва за лични нужди. Тази разпоредба като цяло



противоречи на евродирективата



за ДДС и нейното прилагане ще бъде атакувано пред европейските институции, но държавата в няколко години ще акумулира неправомерни данъчни постъпления. Много е важно каква методика ще се прилага, но ако се използва "разумен метод" на разпределението на разходите за бизнес и лични цели, това ще е предпоставка за субективизъм и за тълкувания в полза на фиска.

В България системата за признаване на данъчен кредит при покупка на автомобили е дълбоко сбъркана и така е от години. Признава се данъчен кредит за автомобили, които са над 5+1 места. А кои коли обикновено отговарят на тези условия? Това са най-вече мощни джипове, които наистина нямат нищо общо с дейността на фирмата и се ползват за лични цели. Малките фирми обикновено не могат да си позволят такива автомобили. Т.е. години наред държавата целенасочено облагодетелства едрия бизнес.

Сега



борбата е държавата да си вземе част от подаръка,



но при неясни правила. Логичната стъпка е точно обратната - вместо да се ограничава данъчният кредит за мощните автомобили, той трябва да се премахне напълно и да се даде възможност да се ползва ДДС кредит за по-малките автомобили, за които е много по-вероятно да се ползват за бизнес нужди. Най-добрият критерий не е броят на местата, а конските сили. Ако се въведе граница до 180 или 200 к.с., до която фирмите да имат право на данъчен кредит, ще е много по-справедливо. Даже да се въведе допълнителен критерий, например фирма до 3-ма души да има право на една кола с данъчен кредит, от 4 до 6 на две и т.н., пак ще бъде по-добре.

Фактът, че МФ предлага специален текст, който да задължава фирмите сами да декларират активи "с двойна употреба" - за бизнес и за лични цели, показва, че целта е да се измъкнат повече данъци от фирми, които работят легално, вместо да се преследват онези, които работят нелегално или полулегално. И си оставя възможността да не признае изцяло данъчния кредит за активи, които фирмите не декларират, защото ги използват само по бизнес, но НАП може да реши, че се използват и за лични цели. Знаем практиката - на фирмата се прави акт за данъчни задължения, пък тя нека да обжалва. Така ще бъде, докато



не се въведе персонална отговорност за чиновници,



които пишат за щяло и нещяло актове, а после при административно или съдебно обжалване те падат. Ако все пак бъде въведена подобна регулация, тя трябва да има съвсем ясни принципи - например съотношение между работни и почивни дни. Няма нужда да товарят фирмите с декларации и други безсмислени бюрократични упражнения.

Встрани от коментарите за новостите в данъчните закони остана изменението в чл.38, ал. 9 от ЗОДФЛ, което предвижда да се облагат с подоходен данък вноските в доброволен пенсионен фонд или в застраховка "Живот". Става дума за онези до 60 лв. на месец, които работодателите внасят в полза на работниците и които са разход на фирмите. Няма логика да се облагат такива преференции, напротив. Те касаят генерирането на допълнителни средства за пенсия и точно това трябва да е приоритет при фалиралия модел на държавно пенсионно осигуряване. Ако ще облагаме тези средства, трябва да облагаме и съответната част от държавната пенсия във вноските от страна на работодателя. Освен това защо извън облагане остават само ваучерите за храна - също по 60 лева на месец? Дали МФ не играе в полза на определени бизнес интереси, като с промените в закона за цигарените акцизи? Това ме подсеща за стария виц: "всичко се прави за благото на човека, знаем даже името на човека".