Първо да кажа, че никога не ме е радвало преграждането на улици, чрез който акт будно политическо гражданство, съсловни групи или мотивирани по един или друг начин люде искат нещо от властта. Разбирам, че това е част от борбата за права и интереси в едно демократично общество, че често протестиращите имат основание, но препречването на улица, по която ходя, все ми се привижда като ограничаване на моите права, като отнемане на мои свободи ми се вижда и това е. По този повод дори имах едно-две пререкания с протестиращите преди година, които блокираха и заемаха която площ им се стори по-възлова или по-телевизионна. Имах такова спречкване и преди няколко дни с полицай, преградил със служебния автомобил достъпа до Орлов мост.

Карах собствената си кола към седем и нещо вечерта и бързах. Не щеш ли, оказа се, че движението е блокирано, а полицейски автомобил е преградил достъпа до така важния мост. Със скърцане на спирачки, сумтене и мърморене в купетата колите завъртаха пред входа на стадиона към БСФС. Аз обаче спрях и влязох



в нервен диспут с представителя на реда.



- Аз съм натам! - и посочих към орлите.

- Не може! Блокада има.

- Защо не може, кой е блокирал?

- Ние сме блокирали, полицията.

- Защо така?

- Протестираме, борим се за правата си.

- Ама защо запречвате улиците, вие сте тези, които трябва да ги отпречвате, а не обратното! (Когато съм нервен, понякога ми идват странни неологизми.)

- А преди вие като запречвахте, какво? - попита той, също нервно.

- Аз не запречвах, пак ми беше несгодно, и се заяждах чат-пат със запречващите - отвърнах простодушно.

- Е, значи те може, а ние не може - така ли?

- Ама на вас законът забранява да нарушавате обществения ред,



това е рекет някакъв!



- Че и на тях го забраняваше - поясни полицаят. - Ама запречваха.

- Но те имаха политически искания, а вие за 20 заплати, за пари се борите - избухнах аз. - Къде го има това по света, полицията да блокира града за пари? Ето, ако моят работодател ми плаща по-малко, отколкото заслужавам, аз или напускам работа, или си трая. А вие какво искате от вашия работодател, от държавата? Защо не правите като всеки нормален работник?

- Аа и ние ще напуснем! Всички ще напуснем - отсече полицаят. - Вас кой ще ви пази тогава?

- Бе не знам кой, все ще се намери някой, филипинци ще внесем, ако трябва. Но това е безобразие, да ми пречите да мина! - развиках се аз.

- Защо мразите полицията бе, господине?! - изведнъж ме сепна с емоционален подход полицаят.

- Как ще я мразя?! - сепнах се и аз. И споделих най-сърдечно. - Защо да я мразя? Нали сте хора като нас? Някои сте добри, познавам такива, други не сте чак толкова - изобщо нормални хора сте.

- Я елате да си поговорим, да ви обясня как стоят работите и ще разберете - покани ме полицаят с по-любезен тон.

Изкушен бях, таман да го послушам, когато изведнъж се присетих, че закъснявам за събитие с точен час. Пак ме доядя, отново кипнах:

- Какво ще се обясняваме, концерта изпускам заради вас, можеше и болен да ме чака, безобразието си и безобразие и толкоз!

И отпраших, въртейки баранката из задръстените улици. По-късно, сколасал в последния момент, ме жегна угризение. Човекът се бори за малко повече парици от общите, сигурно деца гледа, а пък те - чепици, учебници, можех да го разбера. Но от друга страна, защо ще ме завръща като добитък в най-натоварения час? Аз не зная в какво точно се състои реформата, но нали затова има министри, експерти, политическо и административно ръководство? Не могат ли да се разберат, без да затварят улиците?

Внезапно ме парна прозрение. В българския политически и икономически живот тъкмо Орлов мост е решаващият фактор. Като символ имам предвид. Полицаите са се нагледали на действието на този фактор, очевидно са си извадили поуки. Разбрали са, че



който владее Орлов мост



и го държи достатъчно дълго, си постига целта. Това е истината. Протестиращите преди година искаха да свалят Орешарски, дълго блокираха моста, в края на краищата постигнаха своето. Е, не веднага, щото и правителството на Орешарски веднъж блокира моста с хиляди, докарани от страната. Така то не падна, когато искаха протестиращите, а когато извътре си извъртя някои мурафети. Но който препречи моста, само той тежи, бе разбрал полицаят. Неговата става рано или късно. Оказа се прав, както виждаме.

Аз обаче мисля, че това е доста нелеп начин за синдикална аргументация. Някак не го приемам. Мога да разбера, когато стачкуват лекари и не искат да лекуват, когато стачкуват транспортни работници и спират влакове и самолети, когато стачкуват учители и няма занятия... Блокират си своя сегмент, толкоз. Бих приел и полицаите да спрат да ловят бандитите, примерно, докато протестират. Само че защо всички искат да блокират, а вълшебната точка в тази нова демократична култура на блокажа е тъкмо мостът с орлите? Бори ме чувството, че омърлушените птици над Перловска река, които никога няма да полетят, са емблема на политическия ни живот.

- Тукашният орел кляка лесно - сякаш казват тия пилета. - Затова сме курдисани на това място, за знак.