Ако има нещо, което тежи като воденичен камък на икономиката, на междуфирмените, обществените и дори личните отношения, то определено това са натрупаните с години милиарди дългове. Само преди няколко месеца при поредните дебати по темата стана ясно, че има около 5 млрд. циркулиращи задължения - при това става дума за съдебно признати дългове. Става дума за дългове, които буквално задушават икономиката, а и живота на стотици хиляди българи. Голяма част от търговските дружества са едновременно кредитори и длъжници и по този начин се въртят в един омагьосан кръг, от който не се вижда изход. Така фирми имат да вземат от други фирми, но защото не могат да си съберат задълженията, то те самите не могат да си плащат, примерно, кредитите. Хората пък има да вземат неплатени с месеци заплати, докато в същото време ги преследват банки или комунални дружества - било то за парно, вода, телефони, ток.

Всички тези проблеми имат често



една обща пресечна точка - събирането на дългове



Само преди дни от Камара на частните съдебни изпълнители обявиха, че за последните 10 години, откакто те съществуват - от 2006 до юни 2015 г., са възстановили на гражданите и бизнеса 6.025 млрд. лв. А 560 млн. лв. са постъпили директно в държавния бюджет. Всеки може да си представи какво щеше да стане и за какви процеси сега щяхме да говорим, ако тези дългове не бяха събрани по законен ред.

Ако пък се приеме, че има още 5 млрд. лв. за събиране, то човек може и да си създаде представа



за какви размери на задлъжнялост всъщност става въпрос



Отгоре на всичко държавата вместо да помага за разкъсване на тази паяжина, за оправяне на проблема, за разбързването на събирането на дългове, то прави точно обратното - прави всичко възможно да затлачи още повече нещата и да ги вкара в още по-голямо блато.

А задлъжнялостта на практика не намалява. Дори напротив. И става дума за процеси, които се повтарят - дългове, които просто някой трябва да събере, въпреки очевидно боледуващото законодателство. От отчета и анализа на КЧСИ за първите 6 месеца на тази година става ясно, че те са събрали само за този период близо половин милиард лева - 475 млн. лв. в хода на близо 90 000 изпълнителни дела. При това става дума само за 164 кантори на съдебни изпълнители. Сред събраните дългове са и 1.5 млн. лв. от издръжки и 4 млн. лв. от неизплатени трудови възнаграждения. Според анализа на Камарата се отчита нов силен спад на делата в полза на банки. Банковите дела са представлявали едва 16 на сто от всички новообразувани дела. В сравнение с 2012 г. този спад е в размер на над 45 на сто.

Обратно - делата в полза на граждани не само не намаляват, но и леко се увеличават. От всички тях 1050 са по трудови правоотношения и 490 - за издръжки. От КЧСИ отчитат трайна тенденция за увеличаване на делата в полза на държавата и общините. Спрямо 2011 г. ръстът е 100 на сто.



Сериозен спад бележи броят на продадените недвижими имоти



в хода на изпълнителни производства. За първите 6 месеца на тази година те са 4850. В имотите за публична продан се включват хотели, недовършени сгради, парцели, бизнес имоти, магазини, къщи, жилища, гаражи, земеделски земи и т.н. Продажбите дори реално са по-малко, тъй като при продан на една сграда статистиката отчита всеки един обект в нея - гараж, паркомясто, офис и т.н. Ако данните за втората половина на 2015 г. покажат същата тенденция, би могло да се направи извод за връзка между делата в полза на банки и продажбите на имоти, смятат от КЧСИ. Отчита се и спад на продадените при публична продан движими вещи - само 710. Тук се имат предвид коли, картини и всякакво друго движимо имущество, включително и битова техника.

Тези сухи цифри показват определено няколко неща.

Първото е, че намаляват делата на банките, което идва да покаже, че, от една страна, вероятно се обслужват по-добре ипотечните кредити, а от друга, че все по-малко хора изобщо прибягват до услугите на кредитните институции. Намаляването на продажбите на недвижими имоти пък показва задълбочаващ се проблем, като се има предвид, че стотици имоти, включително хотели, стоят непродадени - просто няма купувачи. Освен това самата процедура на публичната продан е повече от тромава.

На този фон идва и предложението на КЧСИ да се регламентира, че по писмено искане на една от страните съдебният изпълнител да



може да провежда електронни публични търгове на вещи



Идеята е те да се извършват чрез специална единна онлайн платформа, която да бъде изградена и поддържана от Министерството на правосъдието. Председателят на камарата Георги Дичев обясни, че анализ на гилдията е установил, че електронни търгове се провеждат успешно в Унгария, Латвия, Казахстан. "Предимствата са огромни. Съдебният изпълнител на практика не участва в тази процедура, всичко се извършва по електронен път. Наддавачите не се познават един друг, не знаят колко предложения има. Въобще липсват възможности за злоупотреби", твърди Дичев.

Според него на практика органът, провеждащ търга, само подава информацията в платформата за търгове, а самото наддаване се извършва компютъризирано. Това прави търговете надеждни и прозрачни. С електронните търгове на практика биха се премахнали писмените оферти и би се елиминирало подаването на множество оферти. След края на търга просто ще се генерира протокол с резултата от него и той само ще се заверява от съдебния изпълнител.

Прави се предложение



търговете да се ползват и преди да се стигне до принудително изпълнение



Тук става дума за извършване на такъв търг по изричното искане на длъжник, който иска да плати, и единствено продажбата на имот може да му даде средства да направи това. Така биха се спестили държавни такси за дело, адвокатски хонорари, такси за принудително изпълнение. Този вариант успешно се прилагал във Франция, Холандия, Белгия, Полша, Словакия, Латвия и САЩ. Според КЧСИ ще е в пъти по-евтино да се продаде имот дори и в сравнение с обикновената сделка, извършена с помощта на брокер, който удържа като комисионна процент от цената.

Камарата предлага още да може да се насочва изпълнението и върху марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн, топология на интегрална схема и сертификат за сорт растение и дори порода животно. За целта те искат създаването на нова глава в ГПК "Изпълнение върху права върху обекти на индустриална собственост на длъжника". Според частните съдебни изпълнители в момента съществува празнота по тази тема. Те смятат, че пропускът "е съществен, доколкото обектите на индустриална собственост имат ключово значение в модерната икономика и създават добавена стойност, която често е несъизмерима със стойността на материалния обект". Това важи особено за реномирани марки с изграден имидж, които се ползват с престиж на нашия и международния пазар. В тази връзка се предлага въвеждане на изпълнителен способ за права върху обекти на индустриална собственост, обясняват от КЧСИ.

Друг голям проблем, който виждат изпълнителите, е при личните отношения между деца и родители. Особено, когато то живее при единия и той трябва да го предава на другия в определени моменти за определено време. Затова и те предлагат,



ако родител не предаде детето доброволно, то



съдебният изпълнител да може да му налага глоба за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на другия родител.

Има проблеми около събирането на вземанията на съдилищата по присъдените им разноски и наложени санкции по делата. Заради решаването им е било сключено споразумение между ВСС и КЧСИ, което е в сила от 1 юли 2015 г. Според Камарата изпълнението вървяло трудно и имало цели съдебни райони, в които магистратите не искали да възлагат дела на частни изпълнители.

"Очакваме административните ръководители на съдилищата да погледнат отговорно на въпроса. Една не малка част от тези средства са наложени санкции от съда. А ако една присъда не се приведе в изпълнение, значи няма правосъдие и правов ред в държавата. Тук става дума за върховенство на закона", смята Георги Дичев. От камарата съобщиха още, че са предложили на МВР да събират глобите на КАТ. Засега обаче от министерството няма обратна връзка. "Тук превантивният ефект би бил огромен. Една от причините за нещастията по пътищата е чувството за безнаказаност", твърдят съдебните изпълнители. В момента десетки хиляди глоби за десетки милиони левове стоят несъбрани заради куп проблеми в процедурата и прехвърляне на отговорности между различни държавни институции.

Предлагат се и още много промени. Като например създаване на гаранция, че при изпълнение няма да има насочване по банкови сметки, в които се внасят детски, болнични, социални помощи и обезщетения. Или пък че началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота. Иска се и въвеждане на електронни запори.

Очевидно е, че съдебното изпълнение има нужда от рестарт. Заради фирмите и хората. Остава и да се намери някой, който да натисне бутона.