В проекта за нов Кодекс за застраховането (КЗ) се прокарват текстове, които обслужват лобистки интереси и са в ущърб и на потребителите, и на застрахователните дружества. За това алармират трима експерти* по застраховане, които вчера разпространиха Отворено писмо. В него става ясно, че стикерите, които сме длъжни да лепим по колите си като доказателство, че имаме застраховка "Гражданска отговорност", са отживелица и са напълно ненужни, но оцеляват, защото са бизнес за много милиони.

Проектът, който бе гласуван на първо четене в Народното събрание, вече предизвика остри критики. Най-много "стрели" събра предложената в него изрична



забрана за продажба на полиците



"Гражданска отговорност" онлайн. Такова запрещение няма никъде в Европа, твърдят и авторите на отвореното писмо. Показателно е, че дори у нас всички други видове застраховки, вкл. и "Автокаско", могат и ще могат да се продават по интернет. Няма никаква логика далеч по-сложни договори да се сключват по електронен път, а простата "Гражданска отговорност" (ГО) да не може.

"Онлайн пазаруването - и на стоки, и на услуги, и на финансови продукти, е практика в цял свят. В 27 от 28-те страни от ЕС няма пречки застраховката ГО да се продава по интернет. При това тя е най-масовата и най-подробно уредената. При нея не съществува изискването общите условия да се подписват от двете страни, както е при други застраховки, тоест тя най-лесно би могла да се продава онлайн". Забраната, която се предлага, ще оскъпи и усложни процедурата по покупко-продажба на полицата, а това не е добре нито за потребителя, нито за застрахователя или брокера", се посочва в отвореното писмо.

Според авторите му запазването на стикера като неделима част от застраховката "Гражданска отговорност за автомобилистите" е откровено лобистки текст. В момента законодателството ни е такова, че дори да сте подписали договор и да сте си платили полицата, ако нямате лепенка върху предното стъкло на колата, сте нарушител. Което е безкрайно глупаво от днешна гледна точка. Стикерът бе въведен през 2005 г., за да улесни Пътна полиция при проверките. Само че тогава още бяхме в "хартиената ера", а сега вече действа информационна система с електронен регистър, където всеки може да направи справка, стига да има смарт устройство и достъп до интернет. Информацията за всеки нов договор по "Гражданска отговорност" постъпва в регистъра на Гаранционния фонд и данните се обновяват непрекъснато. Не са необходими никакви лепенки по колите, достатъчно е да се влезе в базата данни на фонда на адрес http://eisoukr.guaranteefund.org и да се въведе регистрационният номер или номерът на рамата на автомобила, за да се разбере има ли ГО. Всеки може да направи такава справка от лаптопа, компютъра или смартфона си.

"Този стикер беше необходим, когато полиците бяха на хартиени кочани. От три години цялата база данни за "Гражданска отговорност" е качена в интернет. Тя е виртуална, тя е онлайн. Когато спре някого за проверка, полицаят със своя таблет въвежда номера на автомобила в системата на Гаранционния фонд и веднага вижда има ли валидна застраховка, или няма. Всъщност стикерът се оказва голямата спирачка пред сключването на онлайн застраховки - защото технически сега е възможно да си направиш такава заявка, да си платиш през интернет, но трябва физически да получиш този стикер било от брокер, било от застрахователна компания", обяснява Владимир Тодоров, един от авторите на критичното писмо. Той и колегите му са категорични, че текстовете за забрана на виртуалната продажба на полиците ГО и увековечаването на стикерите обслужват частни интереси на фирми и организации, заинтересовани от запазване на статуквото.



Става дума за пари, за много пари



"Стойността на стикерите е включена в общата цена на застраховката. Един стикер струва 1.40 лева. До момента са отпечатани около 40 млн. лепенки, което прави около 60 млн. лева", изчисляват експертите. Излиза, че всяка година ползвателите на застрахователни услуги плащат по 7-10 млн. лева за напълно излишни "аксесоари" по стъклата на колите, които после трябва и да изчегъртат.

"Не е трудно да се разбере кой печата стикерите и каква е връзката с вносителите на промените в кодекса. С подобни текстове морално се омаловажава целият труд, положен от експерти на "Застрахователния надзор" и на застрахователите, които от години работят за привеждане на нашето законодателство в съответствие с европейското", се подчертава в отвореното писмо.

IT секторът също е против забраната за онлайн сключване на "Гражданска отговорност". Българската асоциация на софтуерните компании, Българската уеб асоциация, ИКТ "Клъстер" и "Интерактив Адвъртайзинг бюро"- България смятат, че аргументите на Комисията за финансов надзор (КФН) за забраната са неубедителни и противоречат на европейската практика и тенденции. Освен това онлайн политиците улесняват обмена на данни между застрахователите и органите за контрол и организация на пътното движение", се казва в становището на IT бранша, изпратено до МВР, Министерството на финансите, КФН и Парламентарната комисия по бюджет и финанси с апел за сериозна дискусия преди второто четене на законопроекта.

Промените прокарват и



изключително опасна тенденция към завишаване на правомощията



на зам.-председателя на КФН, ръководещ Управление "Застрахователен надзор", се отбелязва в отвореното послание на тримата експерти. "Предвижда се например всеки застраховател и презастраховател да съгласува предварително със зам.-председателя избора на одитор. И то при положение че чл. 126 изрично предвижда годишните финансови отчети на застрахователя, както и годишните справки, доклади и приложения да се проверяват и заверяват от специализирано одиторско предприятие, което отговаря на определени критерии. Защо е необходимо да се "съгласува" със заместник-председателя избора на одитор на застрахователното дружество - решение, което е от компетентността на Общото събрание на дружествата? Това е форма на свръхрегулация, която прилича на вмешателство на надзорния орган в застрахователния бизнес.

Подобни законодателни предложения не са в духа на европейското законодателство. Освен това КФН е колективен орган и не би трябвало на едно от трите управления - "Застрахователен надзор" - да се дават някакви специални правомощия (имаме горчивия опит с КТБ и "Банков надзор" в БНБ), завършва писмото.



* Авторите на отвореното писмо са Борислав Богоев, зам.-председател на КФН през 2010-2014 г., Румен Гълъбинов, зам.-председател на КФН през 2003-2005 г., Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи.