След колко време ще рухне европейският либерализъм? Непосредствено след терористичното клане е най-лошото време за прогнози. Екстремизмът на случилото се подтиква политиците и гражданите да отвърнат по подобен начин.

Струва си да търсим опора в мисълта, че допреди петък вечерта европейският отговор на тероризма не бе екстремен. Въпреки мрачните прогнози европейските демокрации не се превърнаха в полицейски държави. Нямаше погроми срещу мюсюлманите. Европейските страни останаха свободни, останаха добри общества. Нациите могат да се гордеят с това независимо от грешките и насилието, с което трябва да се справим.

Хората, които бягат от терора, знаят по-добре от нас истинското състояние на нещата. Те бягат към Европа, а не от Европа.

Колкото и неприятно да звучи днес, умереният отговор на тероризма е следствие от умереността на насилието. След нападението на "Ал Кайда" срещу Световния търговски център и Пентагона през 2001 г. най-поразяващата характеристика на ислямисткия тероризъм в Европа е колко малко се проявява той. Трябва да отдадем дължимото на полицията и на разузнавателните служби за това, че успяват да задържат екстремистите, преди да са ударили. Трябва да си повтаряме също, че ние се възправяме срещу ислямизма, не и срещу исляма, и че повечето мюсюлмани не искат да имат нищо общо с тоталитарна религия.

Каквато и да е причината, факт е, че никой управляващ в Европа досега не е почувствал



потребност да обяви нещо подобно на военно положение



Европа понесе нападенията в Мадрид и Лондон, убийствата и опитите за убийства на евреи, сатирици, свободомислещи хора в Париж, Брюксел, Копенхаген и Марсилия.

Не се заблуждавам, че Европа не се е променила. След като ислямистите заповядаха убийството на карикатуристи, които се подиграват с Мохамед, страхлива автоцензура превзе изкуството и журналистиката, а още по-страхлива постъпка бе, че това не се признава. Но е вярно също, че радикалният ислям не доведе до радикално скъсване с миналото.

Нямам намерение и да минимализирам ислямистките престъпления с твърдението си, че Европа има късмет. От Нигерия до Афганистан, религиозна фашистка доктрина, която налага масово изтребление и самоубийства, тласна цели региони в граждански войни.

Координираните нападения в Париж, изглежда, сякаш ще променят Европа, и то към по-лошо.

Президентът Оланд вече изостави езика на цивилния живот. Той окачестви извършеното като акт на война от страна на "Ислямска държава", а не като престъпление, и обяви извънредно положение. Той заплаши да затвори границите. И се присъедини към една друга тенденция.



Граници се затварят из цяла Европа днес



Замисълът на Европейския съюз е да бъде открит, отворен. Лидерите му се гордееха с това, че са погребали националистическите мании, довели до масово унищожение през XX век. Но дори и преди парижките атаки Европа установи, че бежанската криза й идва в повече.

Уважавани европейци може и да заклеймяват националистическите партии, въстанали срещу масовата миграция, като "крайнодесни". Може да твърдят, че е абсурдно да се смята, че има терористи сред бежанците, бягащи от Асад и "Ислямска държава". Но критиките им само ядосват съгражданите им. Хората искат физическа сигурност точно толкова, колкото настояват и за икономическа сигурност.

За да се опазят човешките права и да се предотврати надигането на вълна от авторитарни правителства, трябва да приемем, че проблемите със сигурността са сериозни. Трябва да се разбере, че миграцията и радикалният ислям променят Европа. И че ако някой политик иска да има глас за това в каква посока да се движи страната му в бъдеще, трябва първо да заслужи правото да бъде чут. А това ще стане, ако се изправи очи в очи с новата реалност в Европа.

Доколко ще се промени Европа е въпрос с отворен отговор. След 11 септември коментаторите предсказаха, че е дошъл краят на хедонистичния ни свят. Но нищо такова не се случи, защото предсказаната вълна от насилие така и не дойде. Така че си запазихме свободата да се смеем и да се шегуваме и трябва да сме благодарни за това.

Може отново да имаме късмет. Може парижките атаки да са изолирано явление, шокиращо престъпление, което взривява живота ни, но не го променя из основи. Може би имигрантите ще се адаптират и популистките партии ще изчезнат.

Може би всички френски граждани, които са отишли да убиват, изнасилват и поробват от името на "Ислямска държава",

няма да се върнат, за да налагат терора на своя бог върху нас или онлайн да вдъхновяват имитатори да правят като тях. Може би, за кратко, ще имаме този късмет. Но като гледам кадрите от Париж, ми се струва, че сме останали без късмет. (със съкращения)