Този петък 13-и в Париж няма как болезнено да не ни тревожи и споменът за него ще продължи да спохожда Европа. Не само заради многото жертви и ранени. Не само заради страха, прокраднал се и в посланието на френския президент Франсоа Оланд. И дори не само заради естествената и човешка съпричастност с близките на жертвите, на чието място би могъл да се озове всеки човек, всеки един от нас. Впрочем, един наш сънародник с двойно гражданство също намери смъртта си в центъра на Париж, което още веднъж показва, че сме изправени пред обща и пряка заплаха от страна на варварството.

Защото онова, което се случи на 13 ноември в Париж, е тъкмо варварство. Абсолютно варварство, както го нарече в речта си френският държавен глава. А не просто война, защото войната предполага все пак определени правила, каквито държавите са установили през вековете и които на първо място включват щадене на цивилното население.

Една самозвана "Ислямска държава", решена да установи халифат, даде ясна заявка, че не просто иска да дестабилизира Европа, а че нейната цел е друга - да накаже и унищожи европейската цивилизация. С какво право и на какво основание група обезумели фанатици са си набили в главите, че могат да раздават "правосъдие", да подменят европейската култура и нейните ценности? Каква точно е вината на хората, отишли на рок концерта в парижката зала "Батаклан", попита френският писател Паскал Брюкнер освен тази, че те просто съществуват и че обичат такава музика? Ясно е, че те нямат никаква вина. В очите на водачите на "Ислямска държава" и на нейните джихадисти обаче те са "виновни", както е "виновна" и цяла Европа, а и съвременната цивилизация като цяло. И на онова, на което с днешна дата фанатиците са обявили война, са не само гражданите на Европа. Ударите на "хората-бомби" целят да взривят устоите на една отворена и толерантна цивилизация, каквато е европейската. Тъкмо това е дългосрочната цел, заради която се проля толкова много кръв в Париж. И ние нито за миг не бива да забравяме за това.

В психологически план



замисълът на "Ислямска държава" е преди всичко да всее страх в Европа



Онзи, който всява страх, винаги има психологическо предимство пред противника. Ето защо идеята на терористичната атака на 13 ноември в Париж е да покаже как осем бойци джихадисти могат да посеят невъобразимо много смърт просто защото са готови да умрат. Европейската цивилизация векове наред е изтъквала и отстоявала правото на живот като висша ценност. Сега срещу нас се изправя противник, за когото висша ценност е смъртта. Неговите бойци са съвсем млади и най-стъписващото е, че хората, които ги подготвят и изпращат на смърт, успяват да ги убедят, че смъртта е животът. А страхът е средството, чрез което те трябва да осъществят мисията си. Ние пък не трябва да забравяме нещо друго - "омразата никога няма последната дума", както каза кардиналът на Париж в словото си на панихидата за жертвите в "Нотр Дам".

Мислих си много над това тези дни, докато гледах репортажите за невъобразимо опустелите парижки улици и затворените популярни бистра около Площада на Републиката, на чиито прозорци зеят дупките от куршуми. Парижани с мъка и дълго ще се отърсват от преживения кошмар, а Франция е в тридневен траур, безпрецедентен в историята на V република. И все още продължава да витае въпросът "какво се случи" и "как това можа да се случи". Впрочем едно от най-разтърсващите свидетелства, което ще остане от този кървав петък 13-и, е видеото, което журналистът от вестник "Монд" Даниел Псени е заснел с телефона си от прозореца на собствения си дом, с изглед към задния вход на концертната зала "Батаклан".

"Какво се случва, какво се случва?" - питат изплашени гласове и миг след това са заглушени от изстрелите. Кадрите показват как падат хора, покосени от куршумите, как други панически напускат мястото на трагедията, като някои влачат телата на тежко ранени, след които остават кървави дири. По-възрастен мъж, вероятно баща, непрестанно вика някого, вероятно сина си. Той отчаяно вика "Оска-а-р", а бременна жена моли за помощ. След което пак се чуват изстрели...



Това се случи в Париж и скоро то може да се случи пак навсякъде,



ако Европа и съюзниците й не вземат категорични мерки, то в следващите няколко месеца.

В момента във Франция е обявено "извънредно положение", което съсредоточава практически неограничена власт в ръцете на президента Франсоа Оланд. С декрет временно са ограничени някои конституционни права - властите имат право на обиски по всяко време, на задържане на подозрителни лица, на контрол над личната кореспонденция, на изземане на частна собственост, ако тя може да бъде използвана за престъпни цели, и т.н. Ала ясно е, че "извънредното положение" е само временна мярка, докато се гарантира отстраняването на най-непосредствената опасност. Това са действия в "логиката на най-лошото", както навремето генерал Де Гол се е справил с терористите от ОАС в разгара на войната в Алжир.

Междувременно френските власти за пореден път се заеха и с "проповедниците на омразата" - с онези, които подстрекават, разпалват вражди и проповядват неща, твърде далеч от традиционния ислям. Типичен пример за което е нашумелият във френските медии случай с имама на Брест, заклеймяващ като "маймуни" или "свине" онези деца мюсюлмани, които слушат каквато и да е музика. Борбата с "проповедниците на омразата", както и с интернет пропагандата на "Ислямска държава" е първостепенна задача на всички европейски държави. Тя предполага и координирани действия на равнището на съответните институции в ЕС.

И най-накрая - върху "Ислямска държава" трябва да се стовари координираният удар на евро-атлантическите съюзници, който не може да се ограничава само до въздушни удари. След трагедията в Париж редица колебания и разногласия отстъпват на заден план. Повече от ясно е, че петролните зони, които контролира "Ислямска държава", й носят солидни приходи, чрез които тя може да замисля и осъществява своите терористични атаки. Онова, което се случи на 13 ноември в Париж, показва, че не само Франция, а и цяла Европа е вече в открита война с "Ислямска държава", която няма да е никак лесна и навярно ще има своите разсейки. Ала в тази война Европа брани своите ценности и това е форма на нейната законна самозащита. Това е война с варварството.