Ген. Михо Михов е депутат от АБВ. Има над 30 години служба в Българската армия - като летец и офицер на различни командни длъжности. Бил е началник на Генералния щаб, съветник на президента по националната сигурност и посланик на България в Македония.



- Ген. Михов, вие може би сте най-подходящ от депутатите да коментирате случващото се в момента в сектор "Сигурност", защото, когато започна реформа на армията, бяхте началник на Генералния щаб на БА. Смятате ли, че предприетата реформа чрез орязване на социални придобивки е правилният начин, или и за МВР трябва да се подготви план, подобен на този в армията?

- Реформа е необходима не само за сектор "Сигурност" и не само в Министерството на отбраната и МВР, а и в много други сектори. Не е добра практика обаче, когато започне обсъждането на бюджета на страната, да се заговори за реформи в съответните министерства. Затова смятам, че сегашният момент е крайно неподходящ. Не е добра практика, когато Народното събрание трябва трезво да оценява баланса на приходите и разходите за държавния бюджет, да се занимава със социално напрежение, а някои политически формации дори да флиртуват в определени области. Това е антидържавна политика, това разстройва държавното устройство. Поради тези причини държавата става все по-малко в страната ни. Реформата в армията започна с приемането на "План 2004". А в момента много министерства говорят за реформа, но нямат разписан план. Това означава да е взето решение, което да е проектирано във времето, има срокове, дати, ресурси. Кой ще ги изпълнява и кой ще отговаря за изпълнението им? Аз досега не съм видял такова нещо. Затова не мога да кажа, че в МВР е имало такъв план.

Не искам да влизам в детайли, защото все пак не съм от тази система, но онова, което се случи в МО, вече не говори за реформа. Става дума за съдържанието на формата - каква е боеспособността на войските, изправна ли е техниката, която беше уточнена с параметри във втората Бяла книга за отбраната?



- Според Вас има разминаване между очакване и получени резултати в армията?

- Ако искате да ви припомня различията между "План 2004" и втората Бяла книга, която сега се детайлира с проекти, и с "Визия 2020". Казвам "визия", като умишлено връщам проблема към предложеното от служебното правителство документче, което се отмени с решение на Министерския съвет в рамките на един месец. По време на "План 2004" се случиха драматични неща. За две години армията трябваше да бъде намалена от 65 хил. на 45 хил. души. Бойната техника предполагаше наличието на 70 бойни самолета, 560 танка и 16 бойни кораба. Втората Бяла книга, приета от първото правителство на ГЕРБ, промени тези параметри на не по-малко от 26 хил. души армия, 80 танка, 16 самолета и 6 бойни кораба. И сега въпросът е колко от тази техника е изправна и може ли да бъде използвана, когато се наложи. Това е големият проблем. Трябва да добавим и факта, че близо 4500 позиции в армията не са заети. Няма конкурси за назначаване, тъй като бюджетът се прави на наличен, а не на щатен състав, и това не е нормално. Самият министър на отбраната не е в състояние да назначава военнослужещи, което води до неокомплектованост на бойните формирования и до липса на боеспособност.



- Въпреки недобрите резултати в армейската реформа все пак може ли да се подготви подобен план и за МВР, за да няма такива реформи на крак, както сега виждаме в проектобюджета за 2016-а?

- Не съм чул досега някой да е изготвил план. Затова споделям опита от армията. Тези неща не стават с пожелания. През годините все някой прави някакви реформи. И когато дойде следващият министър, той спира нещото, което е тръгнало. Министърът на вътрешните работи, който прие закон за МВР в началото на настоящото Народно събрание, се оттегли. Това не е сериозно. Аз не го обвинявам, но най-вероятно липсва кураж, че във времето нещо ще се случи, а то не се случва.



- Той се оттегли именно заради отказа да бъдат извършени реформи.

- Да, може би това беше причината, но трябваше да се изготви план за реформа и да се приеме от Министерския съвет и Народното събрание. "План 2004" беше приет от парламента. Той реши какъв състав ще има армията. Някой да е решавал за МВР, че трябва да са 60 хил. души? Кой го е решил? Всеки назначава и всеки уволнява. В програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили, която гледахме и ще влезе за гласуване в зала, е казано, че въоръжените сили трябва да бъдат между 37 и 40 хил. души, а армията не по-малко от 26 хиляди. Да не казвам, че е малко. Жалко е обаче, че реформата е завършила, но съдържанието го няма.



- Т.е. всичко е само на книга?

- Да, и не бих казал, че това ще работи дълго време. Защото увеличаването на военния бюджет през тази година е глътка въздух за бойната авиация, пехотата и флота, но това са просто надежди. Ръководството на Министерството на отбраната не работи много решително в правителството за внасяне на тези програми за модернизация. През годините много министри водеха разговори какъв тип боен самолет трябва да има България и бяха класирани първи, втори, трети. Някой да е внесъл този проект в Министерския съвет и да се избере типът боен самолет?



- Не, постоянно го отлагат.

- Ето това е срамното. За мен е възмутително отново министърът на отбраната да говори, че има правомощия да води разговори. С кого и докога ще водим разговорите? Това се прави, когато вече е решен какъв ще е типът самолет и тогава се упълномощава министърът да води преговори, да сключват договори, споразумения и т.н.



- Смятате, че ще е поредното говорене по темата за покупка на нови изтребители?

- Да, точно това смятам и е възмутително. Затова съм гласувал "въздържал се" за полския вариант за ремонта на МиГ-29. Защото не смятам, че с това ще решим проблема за изпълняване на задълженията ни по "Ер полисинг". А както виждате, вече има предложен законопроект да охраняваме небето си заедно с други съюзни сили, което ни кара да се запитаме: "Можем ли ние да опазим своя въздушен суверенитет?"



- Мислите ли, че има план за принудително сваляне на авиацията на земята, за да може други страни да поемат охраната на въздушното ни пространство? Чуват се и такива конспиративни теории.

- Не, чак такъв конспиративен план едва ли има. По-скоро има страх от висшето държавно ръководство, особено в МО, че няма да успеят с възстановяване на наличните самолети, за да поддържат натовската мисия "Ер полисинг" за противовъздушна и противоракетна отбрана. И понеже няма да успят, вече създават по-широки възможности за охрана на въздушното пространство.



- Защо смятате, че Полша няма да се справи с ремонта на МиГ-29? Те го правят и го заявиха многократно.

- Защото три самолета няма да ни решат проблема. Не казвам, че съм против това да се работи с Полша. Затова час по-скоро трябва да се заделят средства за първа вноска за покупка на нови бойни самолети, както говори министърът на отбраната, и да се водят преговорите. Каква вноска може да се задели, когато няма водени преговори, няма оферта и сключен договор, за да внасяш нещо? Кого заблуждаваме? Това ме притеснява мен - че се говори успокоително, но нищо не може да стане.



- Защо се възпротивихте срещу варианта военното разузнаване да се ръководи от цивилен?

- Изложих своите аргументи в пленарната зала. В никакъв случай не определям личността, която заема в момента тази длъжност, като неподходяща или слабо подготвена. Мога да кажа мнението си на базата на опита ми с Косово, Ирак и Камбоджа. Там ние, военните, не се справихме отлично в осигуряване на нужната разузнавателна информация за нашите контингенти, а какво става с цивилен? Трябва да си говорим на един език, да познаваме тактика, оперативно изкуство и стратегия. Какъвто е началникът на отбраната, такъв трябва да бъде и този на военното разузнаване. Само военен може да ръководи тази служба, защото тя има основната задача да осигури с информация отбраната на страната, а не широкото понятие "разузнавателна общност", както твърдят някои експерти. Да, ама от това ще пострада отбраната, а тя е основният стълб на националната сигурност.



- Доволен ли сте от резултатите от последното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност към президента, на което бяха обсъдени заплахите за страната?

- За мен е изненада, че никой не говори за отбраната по време на това заседание на КСНС. Няма една думичка в заключителния документ за състоянието на армията и за нейната роля и място в променената геополитическа ситуация. Една думичка няма за българската армия, а там присъстваха началникът на отбраната и министърът на отбраната. Те не се ли изказаха по тази тема? Основна задача ли е изработване на Закон за борба с тероризма? Какъв закон ще има, когато няма дефиниция за "терор" и "тероризъм"? Искам да напомня, че след терористичните актове в Испания и Франция (има пред вид "Шарли Ебдо", интервюто е взето преди атентатите на 13 ноември вечерта). Министерският съвет разработи план за противодействие в тази посока. Аз се съмнявам, че МВР и МО познават добре този план и предлагат на премиера промени и актуализиране на плана. Сега пък вече ще правим закон за борба с тероризма.



- Не смятате ли, че заседанието беше за отпускане на напрежението, че нещо се прави, за да се гарантира сигурността на държавата?

- Може и така да е, но ако всяка година се внася доклад за състоянието на националната сигурност, както е разписано в стратегията за национална сигурност, то такива заседания на КСНС ще бъдат по-продуктивни. В случая се предлага на Министерския съвет нещо, което не е нормално. Знаете, че приехме четири закона в сектор "Сигурност". Единият е рамков и се отнася към въпросите и задачите на Съвета по сигурността към премиера. Защо се налага сега да му поставяме задачи на този съвет? Нещо не ми е ясно.