След атентатите в Париж от 13 ноември няма никакво съмнение, че Европа е във война. А това означава, че светът е във война. Третата световна е в ход и работа на историците е след време да кажат дали е започнала миналата седмица или на 11 септември 2001, или пък със скандала около датските карикатуристи (2006), а може би и по-рано - с фетвата за убийството на Салман Рушди. Работа на политическите и духовни лидери е най-после да определят ясно нейните фронтове - военни, културни и цивилизационни. Точно това досега те отказваха да направят, скрити зад паравана на една лицемерна политическа коректност.



Какво предстои?



Всяка голяма война неизбежно води до някакво преподреждане и преосмисляне на света. Изглежда първата жертва на Третата световна ще бъде политическата коректност, т.е. евфемизирането на злото и обичаят то да бъде предлагано пред публика в някак по-благоприлична светлина. Едва ли това смешно нещо, предмет на толкова иронични коментари (защото да преследваш Марк Твен заради думата "негър" в неговата проза е наистина смешно), ще липсва на някого. По-съществени ще се окажат някои други преосмисляния. Изглежда Европа и западният свят ще трябва да преосмислят някои просвещенски заблуди. Основна заблуда е, че светът е рационално устроен, а цивилизацията и прогресът, пълзящи непременно от запад на изток, са някаква съдбовна неизбежност. Може да се окаже, че не е точно така.

Голямото предизвикателство за Европа в новата война е преосмислянето на нейната политическа тежест. Макар да е икономическа сила, в политическо отношение Европейският съюз е инфантил - нещо обтекаемо, неясно и неопределено. Знае ли някой кой точно носи отговорност за ставащото в Европа? Дали е Ангела Меркел, която с благороден жест кани бежанци в Германия, или правителствата, които в отговор на тази покана опъват телени мрежи по границите си? Знае ли някой кой точно е президентът на Европа и кой е нейният външен министър? Очевидно е, че нито Доналд Туск, нито госпожа Могерини са политически лидери с континентален мащаб. Ако Европа не намери начин да се консолидира политически, при това без да загърбва ценностите на свободата и демокрацията, вградени в същината на европейската идея, тя рискува да се върне 20 години назад, да се парцелира или да се разпадне.

Ако ключът към политическата консолидация бъде успешно открит, вероятно ще се наложи и преосмисляне на отношението към Русия. Макар и авторитарна като форма на управление, тя все пак е християнска страна, което я прави естествен съюзник, а природните й богатства - желан партньор.

"Готови сме да осигурим каквато е необходима подкрепа за народа и правителството на Франция", обяви Барак Обама часове след последните атентати в Париж. Тази донякъде протоколна политическа солидарност няма как да отклони Европа от някои неизбежни въпроси. Кой точно и защо разбута кошерите на източните сатрапи? И дали скритата цел на това разбутване в началото на 90-те не е била именно консолидиращата се оттогава Европа. Все пак да се преплува Средиземно море с лодка е по-лесно от преплуването на Атлантика.

Прави впечатление, че след всеки зрелищен атентат Европа реагира със също така зрелищни, но символични жестове и ритуали -



всички стават Шарли, излизат на демонстрации,



слагат цветя пред посолства, палят свещи, рисуват, пеят и сглобяват метафори с Малкия принц и Айфеловата кула. През това време някакви хора със забулени лица мислят къде точно да извикат "Аллах акбар" и да ударят следващия път. Изглежда този път ще трябва да се измисли нещо друго, нещо конкретно и по-ефективно, защото една война няма как да се спечели само с красиви жестове, ритуали и метафори.

След всеки атентат на радикални ислямисти някакви ислямски духовни лидери и авторитети обясняват, че тези хора нямат нищо общо с исляма, че той е миролюбива и кротка религия. Усилието да се повярва на тези обяснения е част от политическата коректност, но изглежда е все по-трудно да се вярва, че диващините на едно патологично социално образувание, каквото е "Ислямска държава", нямат нищо общо с исляма. На европейците ще се наложи най-после сами да надникнат в Корана и да видят какво точно пише там. Може да открият интересни неща. Като всяка религия ислямът предлага прекалено проста и непълна подредба на света. Разделен е на три части - свят на мира, в който властва ислямът, свят на примирето, възможно с християни и евреи, но само ако показват покорство, и свят на войната - останалият свят. А дали светът на примирието и останалият свят са съгласни с определената им от пророка Мохамед роля? Явно не. Мохамеданската концепция за света представя добрия мюсюлманин като войнстващ и високомерен герой. Но в модерния свят тази претенция го прави по-скоро смешен и от време на време отвратителен. В този смисъл Третата световна е предизвикателство за ислямските духовни лидери. Те трябва да решат дали някои постулати на исляма не трябва да бъдат преосмислени и преформулирани в съзвучие със съвременността. Ако не го направят, рискуват модерният свят да им остави ролята на войнстващи маргинали.

Мохамед е самотен пророк, роден сред зноя на пустинята, и изглежда някак по-вероятно да греши. За разлика от него християнският бог не е самотен. Според тринитарната догма те са трима (Отец, Син и Свети дух), т.е. общество, и както пише Честъртън, изглежда по-малко вероятно да грешат.

Възможно ли е една част от все по-смаляващия се свят да живее по морални стандарти и норми от VII век, а друга част - в XXI век?



Възможно ли е хармонично съжителство?



Около този въпрос ще се развива основният фронт на Третата световна. Вероятно е възможно. Големият проблем е, че и двете части си имат свои универсалистки концепции за подредбата на света и държат да ги наложат. При това хората от VII век използват достиженията на останалата част от света (морално-етични и технологични), за да го покорят или унищожат. Иначе казано, Изтокът се опитва да превърне силата на Запада (свободата, правата на човека, интернет, фейсбук и т.н.) в негова слабост. Предстои да видим дали ще успее.

"Истинската беда на нашия свят не е нито в това, че той е смислен, нито в това, че е безсмислен", пише вече споменатият Честъртън. "Лошото е, че светът ни е горе-долу смислен. Животът не е нелогичен и въпреки това е капан за логиците. Той изглежда малко по-математически издържан и подреден, отколкото е. Точността му е очевидна, а неточността - скрита. Безумието му чака в засада." Атентатите в Париж бяха едно от тези безумия. И за жалост едва ли е последното.