"Опитахме се за наше проучване да намерим деца на 7 г., които ползват няколко пъти в седмицата интернет, за да ги сравним с такива, които всеки ден сърфират в мрежата. За съжаление не открихме такива, които остават и един ден без интернет". Думите на Луиза Шахбазян, експерт към създадения с европейско финансиране национален Център за безопасен интернет, очертават ясно ситуацията. Учениците у нас използват интернет почти постоянно. Този факт се потвърждава и от едно от последните изследвания, поставящи българчетата на първо място в Европа по време, прекарано пред телевизора и компютърните екрани - средно по 3-4 часа дневно при препоръчителни до 2 часа, и то за над 16-годишните. Освен това през последните години рязко спада и възрастта, на която децата навлизат в света на възрастните, откривайки необятните възможности на интернет пространството. Вече никак не е необичайно да видим дете на 5 години, което сръчно преглежда "Фейсбук"-а на майка си. Дори 2-3-годишните малчугани се заседяват с тях пред екраните на компютри, таблети и смартфони и поглъщат като хипнотизирани всичко, което видят. И то не на телефоните на родителите си, а на свои собствени. Дори да оставим настрани негативните ефекти върху физическото и емоционалното развитие на децата, опасностите, които дебнат от интернет, не са никак за пренебрегване.



Какви рискове крие интернет за децата?



ОНЛАЙН ТОРМОЗ

"Онлайн тормозът е най-масовият проблем сред младежите, сърфиращи в мрежата", казва Луиза Шахбазян. Това е отправянето на заплахи и обиди чрез средствата на интернет и мобилна комуникация, които могат да бъдат съпроводени с разпространяването на обидни колажи, унизителни видеоклипове или лични интимни снимки, които уронват достойнството на човека. В 50% от случаите става дума за нещо, което се възприема за шега от автора му, но сериозно обижда отсрещната страна - като се започне от уж безобидни снимки и коментари и се стигне до бруталност като например постове във "Фейсбук" от типа: "Който иска Х да се самоубие, да хареса тази страница". "Този тип проблеми са най-травматични за децата поради неукрепнала им все още психика и изискват най-много време и работа за справяне", коментира Шахбазян. По думите й тормозът във виртуалното пространство може да продължи месеци, освен това обхваща много по-широк кръг от хора, тъй като интернет е с огромен брой потребители. Нерядко виртуалната комуникация води и до войни в реалността. "Психологическото насилие е много травмиращо за младите, освен това понякога то се превръща и в реално физическо насилие в училище", коментира още експертът към Центъра за безопасен интернет.



СЕКСТИНГ

Размяната на интимни съобщения, сексуални снимки и клипове между партньори (наречено секстинг) също може да стане рисково за учениците, плуващи във водите на интернет. Изследване на Центъра за безопасен интернет например е установило, че 40% от младежите са изпращали подобни свои снимки. "Учениците са подложени на огромен натиск да качват подобни фотографии. Обмяната им е част от флирта. Най-често момичетата са карани от партньорите си да им пращат голи снимки или такива по бельо. Рядкост е, но понякога се случва, когато двамата се скарат, въпросната компрометираща снимка да "изтече" в някой сайт за запознанства", разказва Шахбазян подобен случай от практиката си. Известни са например т.нар. колекционерски сайтове в почти всеки град у нас, които са пълни с подобни снимки. Дори човекът, получил сексуална снимка, да не я разпространи умишлено, е възможно някой друг да попадне на нея в телефон, таблет или лаптоп и да го сподели с приятели.



НЕПОДХОДЯЩИ СНИМКИ И ВИДЕО

Това са например полуголи снимки, както и такива, на които детето е снимано в интимни дейности като къпане, облекчаване на физиологични нужди или при сцени на силни емоции. Те могат да бъдат качени от самите деца или техните родители в блог или социална мрежа. Тук често не се осъзнава рискът, че по този начин децата могат да станат обект на тормоз, на интерес от недоброжелателни хора или да се отразят върху репутацията им впоследствие. Неприятности може да донесе и публикуването на сексуално провокативни селфита, което вече се е превърнало в норма. "Младежите са подложени на огромен натиск от сексуално отровената ни култура и за да станат популярни и да натрупат много "лайкове", са готови да стигнат и до крайности", казва Шахбазян. По думите й този сексуален аспект на интернет комуникацията показва и много ниска чувствителност към насилието в двойката. "45% от младите хора, участвали в наше проучване, споделят, че са подложени на онлайн контрол от партньора си - чрез пробиване на профила, бъркане в телефона, следене, непрестанно проверяване", казва експертът. По думите й тийнейджърите все още нямат достатъчно силен самоконтрол, поддават се на желанието да следят партньора си и това става част от по-нататъшното им разбиране как се случват взаимоотношенията в една връзка.



ПОРНОГРАФСКО СЪДЪРЖАНИЕ

Подобно изкривяване може да се получи и от многото порнографски сайтове, достъпни за деца. Порнографското съдържание се дефинира като текстове, комикси, снимки, клипове или филми с явен сексуален характер, предназначени за пълнолетни потребители. То включва само и единствено възрастни герои или актьори. Попадането на подобно съдържание може да е случайно и нежелано от страна на момичето или момчето - например като резултат от търсене в мрежата на друго нещо, но може да бъде и съзнателно търсено. Сред възможните последици са събуждане на чувство на вина и срам, усещане за удоволствие, объркване относно сексуалните отношения и др. "Един човек без сексуален опит може да не получи реална представа за интимните отношения между половете, момичетата например могат да придобият нереалистична представа за телата си и за това, което се очаква от тях в леглото", смята Шахбазян. Техни проучвания показали, че 40 на сто от младежите гледат редовно порнографско съдържание.



ОНЛАЙН ПЕДОФИЛИЯ

Най-голямата опасност в интернет, която за щастие засяга малък брой деца и непълнолетни, е контакт с педофил. Тук най-застрашени са учениците със сексуално провокативни прякори. Онлайн педофилите установяват контакт с набелязаната жертва най-често през някоя социална мрежа като "Фейсбук" или Ask.fm. Представят се за връстници на детето, бързо искат разговорът да се пренесе в Скайп като по-анонимен канал, започват разговори на сексуална тема, изпращайки порнографски снимки или видеоматериали, за да го убедят, че това е нещо нормално. След което подмамват жертвата да си направи снимка или видео, позирайки по бельо, полугола или гола и започват изнудване, заплашвайки, че ще разпространят получените изображения, за да накарат детето да произведе още такива материали.



ИГРИ С НАСИЛИЕ

Известни опасности крият и сайтовете с вредно съдържание - например с насилие. От една страна, защото може да докарат кошмари, особено на по-малките деца, а от друга - защото е възможно видяното да се реализира в живота. Изследвания показват, че тези, които са гледали клипове за самонаранявания, са много по-склонни да го приложат след това и на практика. Все пак от Центъра за безопасен интернет смятат, че твърдението, че видеоигрите с насилие водят до агресивно поведение в реалния живот е доста далеч от истината. Те цитират проучвания, според които изливането на натрупан стрес през подобни игри дори намалява вероятността детето да прибегне до насилие в реалния живот. По-скоро тук притесненията са, че прекалената употреба на видеоигри с насилие могат да са симптом на емоционален или психологически проблем при детето. По принцип те не оказват влияние върху повечето деца, но могат да се окажат вредни за онези, които имат вече съществуващ проблем.

Други вредни сайтове пък са посветени на нездравословното гладуване, в които се дават съвети включително как да се пият перилни препарати с цел повръщане на погълната храна. Да не говорим за банерите от типа "Спечели еди-какво си", които редовно изскачат от торент сайтовете, от които младежите свалят филми и клипове. Докато големите са научени да се справят с тях, по-малките са по-податливи на всякакви внушения. А както показва последното проучване на Евробарометър за безопасно ползване на интернет сред децата в страните от ЕС, 80% от българските родители забраняват на децата си да пазаруват онлайн, но за сметка на това пък 85% от тях им позволяват да свалят музика, игри и филми от интернет, докато в Германия например този процент е 38.



ЕЗИК НА ОМРАЗАТА

Речта на омразата е всяка форма на изразяване на нетолерантност към човек или група от хора. Може да включва разпространяване, насърчаване и оправдаване на расовата и етническата дискриминация, ксенофобията, антисемитизма, хомофобията. Състои се от думи, жестове, отношение и изображения, които унижават, обиждат или провокират насилие срещу определени хора заради принадлежността им към дадена социална, етническа или религиозна група. Може да варира от грозна шега до явно незачитане на правата на други хора.



КАКВИ СА ВЪЗМОЖНИТЕ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ

От Центъра за безопасен интернет предлагат конкретни решения при всеки от горните проблеми, както и за всяка възрастова група - 3-6 г., 7-9 г., 10-12 г. и т.н. Заинтересованите родители могат да получат повече информация на сайта http://www.safenet.bg.

При по-малките решенията са като че ли повече. Една от възможностите e използване на безопасно търсене в "Гугъл", при което се филтрира вредно съдържание. Родителят спокойно може да включи тази функция, тъй като дори невинно търсене на детето му - например на вида "гола котка" - може да го отведе до порноснимки. Създаването на детски профили, каквито позволяват някои операционни системи, също е вариант, тъй като чрез тях детето ще може да ползва само определен брой приложения, посочени от родителя, а неподходящите ще бъдат "блокирани" с парола. Друга опция е използването на програми за родителски контрол, включващи филтриране на съдържание и мониторинг на домашните компютри, ползвани от децата. Проучването на Евробарометър за съжаление показва, че едва 5% от родителите в България и Румъния ползват подобни програми. Добре би било също, ако родителите седнат пред компютъра с детето си и коментират заедно даден клип или игра, тъй като малчуганите не винаги могат правилно да интерпретират видяното.

Ако на детето се създава собствен профил във "Фейсбук", много е важно при избора на възраст да се избере под 18 г., тъй като за непълнолетните потребители има важни допълнителни защити. Често пренебрегвана стъпка тук са настройките за сигурност. Добре е родителят да помогне на младия интернет потребител да направи настройките си така, че снимките и публикациите, които детето качва в социалните мрежи, да бъдат видими и достъпни само за хората в списъка му/й с приятели (в случай че списъкът е наистина с доверени хора). Така рискът лични снимки да бъдат свалени и използвани за направата на колаж или разпространени в други сайтове без знанието на детето се намалява значително. Възможно е игри, спечелили популярност сред децата, като Minecraft например, също да крият рискове, на които родителите е добре да обърнат внимание предварително. Тук може да се намерят полезни съвети за тази игра - http://minemum.com/minecraft-parent-problems.

Особено важно според експертите на Центъра за безопасен интернет обаче е не толкова ограничаването, колкото изграждането на дигитални компетентности. Те включват умения за позитивно използване на мрежата и за критично мислене, изграждане на навици за безопасно използване на сайтове и приложения, непредоставяне на лични данни на непознати и др. От центъра успяват да обучат около 200 учители и психолози на година, но все още процентът на родителите, които са чували изобщо за него, е около 7%. Оттам съветват родителите, които могат да възпитат подобни умения, да разговарят често с децата си, да питат какви сайтове посещават, както и да говорят за това кое е насилие, на какво се обиждат, какво представляват истинските отношения, къде свършва грижата за други и започва контролът, защо се правят рекламите, дават ли те реална представа и т.н. При по-малките могат да се използват игри, развиващи умения - за четене, писане, рисуване, познаване на чувствата и т.н.

"Въпросите за безопасното използване на интернет са много интересни за учениците. Затова и привличаме млади хора - киберскаути, които в неформални разговори обясняват на връстниците си как да се предпазват от опасностите във виртуалния свят. Изобщо темата за интернет е ключът към сърцето на децата", казва Луиза Шахбазян. По думите й той е добро средство да се говори за принципни въпроси и за изграждане на добър емоционален и социален живот. Затова родителите и учителите следва да се възползват от възможността да заговорят на езика на днешните деца. Както и да се образоват за новите технологии, тъй като въпросите за безопасния интернет все още си остават "в периферията".



ГОРЕЩА ЛИНИЯ

Горещата линия за безопасен интернет е създадена през 2005 г. по проект, подкрепен от ЕК в рамките на програма "Безопасен интернет" (по която е създаден и Центърът за безопасен интернет). Целта й е да създаде условия за получаване на сигнали за незаконно и вредно съдържание, за детска порнография или насилие срещу деца чрез попълване на формуляр в интернет страницата на горещата линия http://web112.net. След получаване на сигнала оператор проверява информацията, преценява незаконността или вредата от съдържанието и предприема необходимите действия, сред които са уведомяване на източника, хостващата компания или компетентните органи. Има и горещ телефон - 124 123, на който също може да се получи помощ. Според Евробарометър между 30 и 40% от родителите в Европа биха съобщили за проблем с децата им в интернет първо на националната Гореща линия за безопасен интернет. Българската Гореща линия, ръководена от Фондация "Приложни изследвания и комуникации", обаче получава едва между 50 и 100 сигнала на месец.