Целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони е впечатляващо четиво - 270 страници. Обхватът й също е огромен - изоставащите региони, включени в нея, заемат 53.7% от територията на страната, в които обаче живеят едва 29% от жителите на държавата ни. Тъй като е обявено, че това е само първа част на стратегията, се предполага, че Министерството на регионалното развитие е поръчало и втора част. Но още първата част включва мерки, които вече са се провалили както в други страни, така и в България - още по времето на социализма. И ни връща във времето на несъстоялата се "Република на младостта".

Трябва да се признае, че авторите на анализа са направили възможното, за да очертаят сегашната картина в тези райони. Основните изводи са ясни от години. Населението застарява, а регионите се обезлюдяват. Транспортната инфраструктура, дори да я има, е по-скоро в отчайващо състояние. Проблеми има както с водоснабдяването, така и с канализацията. Да говорим за пречистване на отпадни води е по-скоро изключение. Образователната система е напълно неадекватна, ако изобщо има кой да влезе в училищата. Населените места със затихващи функции са преобладаващи.

Това е анализ,



познат на всеки средно грамотен българин от повече от 30 години насам



Още от времето на прословутата "Република на младостта" в Странджа-Сакар, така широко пропагандирана през първата половина на 80-те години на миналия век. Невероятното е, че за възраждане на тези региони се предлагат на практика същите мерки, за които се знае, че вече не са били ефективни.

В стратегията няма нито вълшебни, нито реални решения. Крайният извод и за трите изоставащи региона е, че трябва да се осигурят стипендии за младежи за висше и за средно специализирано образование, при ангажимент да се върнат поне за 10 г. по родните си места. Предлага се субсидия от 50% върху лихвите по инвестиционни кредити, както и възможност за евтино наемане на терени и сгради в индустриални паркове и зони. Разписано е осигуряване на жилища за евентуални кандидати - специалисти. По сметките става дума за около 1000 души в Северозапада, 500 в Родопския регион и 200 - в Странджа-Сакар...



Но това вече се е случвало у нас и не е заработило



През 1982 г. партийното и държавното ръководство установили, че районът на Странджа-Сакар драматично изостава от развитието на останалата част от страната. Резултат от това е прословутото постановление 22. В него се предлагат "широк набор от мерки за спиране упадъка и обезлюдяването на обхванатите в постановлението територии чрез подобряване на условията на труд и живот, доближавайки ги до нивото на средно развитите селищни системи. Предвиждат се множество стимули за семействата, които се преселят в изостаналите райони, ако живеят и се трудят там не по-малко от десет години:

- Еднократна поощрителна премия: 5000 лв. за семейства с едно дете; 500 лв. за всяко следващо по ред дете, преселило се със семейството; 4000 лв. на млади семейства без деца; 2000 лв. на неомъжени и неженени, като при промяна на семейното положение разликата се доплаща.

- Заеми от Държавна спестовна каса: до 12 000 лв. за строеж на жилище със срок на издължаване до 30 години; до 5000 лв. за ремонт със срок от 5 години; до 2000 лв. на член от семейството, но не повече от 4000 лв. за развитие на лични стопанства:

- Добавки към заплатите: до 80 лв. на ръководни кадри и учители; до 40 лв. на специалисти със средно и полувисше образование; до 30 лв. на работници и селскостопански работници; съответно до 40, 30 и 20 лв. за лицата от горните категории, които работят, но не живеят в съответните селищни системи.

- Безвъзмездно предоставяне право на строеж върху държавни парцели или необитавани жилища и стопански сгради с принадлежащите им дворни места;

За населението на обхванатите в постановлението селищни системи са предоставяни безплатно хранене на децата в детските ясли и градини и в училищата; допълнителни стимули за насърчаване на раждаемостта.

Всички разходи по социалната и техническата инфраструктура са за сметка на бюджета. Става дума за пътища, младежки домове и т.н.



Резултатът от тази държавна намеса в крайна сметка е нулев



Всичко започва с възторжени репортажи за първите нови заселници. След това се появяват непреодолими противоречия между местните жители, особено младите, и новодошлите, които имат по-големи привилегии. Следва нова разпоредба - местните млади да имат същите привилегии като новодошлите. В крайна сметка по отчети вместо планираните 4000 млади работници и специалисти се записват над 10 500 външни и местни млади хора. Част от тях още в самото начало просто прибират парите - 5000 лева в онова време са около цената на така жадувания и получаван по списък лек автомобил, и почти цената на малък апартамент в големите градове. В крайна сметка тази програма е забравена, повечето от участниците в нея или отиват в големите градове, или емигрират, всякакво финансиране е спряно, а обезлюдяването на района на Странджа-Сакар и сега продължава с още по-бързи темпове.

Трудно е да се оцени какво би могла да промени т.нар. нова стратегия. В годините до 2020-а е предвидено в развитието на западналите региони да бъдат налети над 6 млрд. лв. Със сигурност това ще отнеме пари от други региони. А и парите за регионално развитие, които ще дойдат от ЕС, вече са разпределени в ограничен брой общини - общо 64. Повечето от общините от новата "Република на младостта" не са от тях.

Според представената от МРРБ стратегия основната част от инвестициите ще отиват за пътища и комунална инфраструктура. Тук за пореден път се включват магистрала "Хемус", скоростен път от София до Видин, както и нова идея - близо 600-километрово трасе от Петрич през Гоце Делчев, Смолян и до Бургас. Шосетата не са приоритет на Европейския съюз и в новия програмен период в България можем да разчитаме на пари единствено за последния участък на магистрала "Струма". В същото време в стратегията най-голям брой са проектите за подновяване на пътища от втори и трети клас. Единственият шанс това да стане е със средства от бюджета. Там обаче няма предвидени за това пари...

Новата "Република на младостта" в крайна сметка вероятно ще последва съдбата на предшественичката си. Засега в стратегията, представена от МРРБ, анализът на миналото преобладава. А проектите, които биха могли да бъдат одобрени за финансиране до 2020 г., имат спорен ефект. Има и "банка идеи", но за нея е по-добре да не се споменава конкретно, защото начинанията са от сферата на екзотиката. Макар че, кой знае?