|
| Александра Жьонест |
Александра Жьонест има богат опит като журналист. Започнала е кариерата си в агенция Франс прес през 1989 г., където работи 5 години. В следващите 25 години сътрудничи на множество френскоезични радиостанции, като RFI, Radio Canada и Europe 1. Работи и за редица вестници, сред които La Croix и Liberation. Kореспондент е на Le Monde в Ню Йорк и Брюксел. През 1999 г. прекарва година в Косово, докато работи за ООН, където обучава младежи от Сърбия, Албания и Турция за радиожурналисти. Докато е в Париж, работи и като ръководител на външния отдел във всекидневника France Soir, където създава и управлява мрежа от 33-ма кореспонденти. От 2001 до 2002 г. в Брюксел ръководи 30 кореспонденти на френския информационен бюлетин La Lettre de l'Expansion.
-----------------------
- Г-жо Жьонест, според "Репортери без граници" какво е състоянието от гледна точка на свободата на медиите в Европа, на Балканите и по-специално в България?
- Ситуацията определено не е толкова добра, колкото очакваме. В Европа три страни са с най-добри показатели по отношение на медиите - Финландия, Естония и Дания. От другата страна е вашата държава, която вече две години е класирана след място №100 измежду 180 държави, включени в годишния Индекс на свободата на пресата. Това е изключително лош резултат и я прави най-ниско класираната държава - членка на ЕС.
Могат да се намерят много оправдания, но една от основните причини за незадоволителното състояние на медиите в ЕС е лошото им икономическо състояние. От него се поражда необходимостта от частни инвеститори, които да ги стабилизират. От една страна, това е хубаво, защото частните инвестиции могат да държат медиите живи. От друга обаче, в частното финансиране няма никаква прозрачност и при него често не сме наясно дали собственикът на медията въобще има опит и познания в този сектор и какви се неговите интереси там.
Особено тревожен е проблемът с цензурата. Не е за пренебрегване и ролята на сравнително скорошните военни конфликти на Балканите - Босна и Херцеговина, Косово, по време на които медиите са били използвани от правителството за пропаганда.
- Защо скандинавският медиен модел е най-успешен?
- Основното е, че имат много стриктни закони. Освен това скандинавските страни никога не са били и икономически нестабилни, не са участвали във войни, не са били под диктаторски режим. Докато на Балканите нещата далеч не стоят така и в това се състои основната разлика. Не е минало достатъчно време от последните войни, не е заличен и споменът от комунизма.
- В България само една-две от големите национални телевизии са в състояние да се издържат само с приходи от реклама и без помощта на различни европейски програми, на държавни поръчки или на помощ от собствениците си. При вестниците положението е още по-тежко. Има ли друга страна в ЕС, където положението е сходно?
- Мисля си за Унгария, но там ситуацията не е чак такава, защото в медиите на Унгария има доста чуждестранни инвеститори. Не съм такъв експерт относно медийния пазар във всички страни, но от това, което съм чела, може би до известна степен подобна е ситуацията в някои от балканските страни.
На много места по света държавите се опитват да засилват контрола над съдържанието. Това се случва не само в радиата и телевизиите, но и в интернет. Проучванията показват, че само един от трима от жителите по света имат достъп до свободен интернет, което е ужасно. Говоря за страни като Китай и Саудитска Арабия. В Китай интернетът е под тоталния контрол на правителството. Режимите в тези страни разбират, че глобалната мрежа е много сериозен инструмент за обществата да комуникират и да се мобилизират, и затова всячески се опитват да не позволяват това.
- Неотдавна казахте, че механизмите на ЕС не вършат добре работата си и че съюзът не налага достатъчно строг контрол за подобряване на медийната среда. Какви мерки смятате, че трябва да се вземат?
- Имаме нужда ЕС да въведе нови правила, гарантиращи свободата на медиите. За съжаление обаче свободата на словото не е от приоритетите на европейските институции, за разлика от бюджета им, и въпреки това не смятаме за редно отстояването на медийната свобода да стои на дъното на списъка. В крайна сметка живеем във време, когато журналистиката е част от всекидневието на всеки. И всеки може да е журналист - чрез интернет, чрез телефона си, и въпреки това Европейската комисия не поставя свободата на словото на първо място.
- Като шеф на офиса в Брюксел каква по-точно ще е вашата роля?
- Моите отговорности са същите като на колегите ми в другите региони. Първото и най-основно е да наблюдаваме всеки ден какво се случва във всяка една от държавите благодарение на локалните си кореспонденти. Да упражняваме постоянен мониторинг върху нарушаването на журналистическите права във всяка една от страните, за които отговаряме, е изключително важно, защото, ако не сме наясно с проблемите им, няма да знаем и как да противодействаме.
Без умението да идентифицираме проблемите и да ги докладваме подобаващо няма как да изготвим коректно план за действие - било то отворени писма към министрите или връзка с лобитата, които да защитят гласно интересите и проблемите, с които се сблъскват журналистите.
- Тази година "Репортери без граници" определи състоянието на независимата журналистика в Русия като "игра на оцеляване". А как бихте окачествили състоянието на медиите в България?
- "Игра на оцеляване" е силно определение, но определено мисля, че в България наистина е битка да практикуваш свободно и независимо тази професия. За повечето български журналисти, с които говорих, стои въпросът и за финансовата страна на професията, а не само цензурата, натиска на политическия елит.
Освен това ние вярваме, че колкото по-открито се говори за натиска от страна на правителството, толкова повече ще намалява той. Уви, оставаме с усещането, че комунизмът все още не е напуснал живота на хората. Макар вече България да е член на ЕС, все още липсват вяра в правителството, вяра в ЕС, а и солидарност дори между колегите от журналистическия бранш.
- Кое е основното, за което трябва да се бори журналистическата гилдия като цяло?
- Не трябва да се отстоява само правото да информираш. Изключително важно е и да бъдеш информиран. Без това едно общество трудно би оцеляло. И ако журналистите са цензурирани и не могат да предадат на обществото информацията, то ще бъде цензурирано също.
- Оптимист ли сте за независимата журналистика в световен мащаб?
- Надявам се да се подобри. Тоталитарните режими не продължават вечно, спомените за тях също, така че определено може да се говори за едно по-светло бъдеще.
