Наближава двадесетата годишнина от сключването на Дейтънското споразумение, което превърна Босна и Херцеговина в неуправляема бъркотия. То сложи край на война, продължила повече от три години и половина, в която загинаха 100 000 души и от която избягаха над 2 милиона. Но според покойния Ричард Холбрук - главния създател на споразумението, документът е дело на "нетърпеливата американска администрация, която предпочиташе да спре войната, вместо да създаде основите на една надеждна и устойчива държава". Двадесет години по-късно думите му са болезнено верни, коментира електронното издание "Атлантик". Дейтънското споразумение създаде византийска система на управление, която засили по конституционен път разделенията от войната, вместо да ги разреши. Босна бе разделена на две части - Мюсюлманохърватската федерация и Република Сръбска.

Първата се състои от 10 кантона, а окръгът Бръчко получи специален статут на автономна територия. Президентството се върти на ротационен принцип между представителите на трите народа - бошняци, хървати и сърби. Босна, която има население от 3.8 млн. души, има трима президенти, 13 премиери и правителства, над 180 министри и повече от 700 депутати. Разделението засяга всички аспекти от живота. В град Мостар "всичко е дублиращо се - всяка дейност, всяка фирма. Имаме две компании, които събират боклука - "Комос" в босненската част, "Паркови" в хърватската", казва активистът Денян Йелин. Образователната система е разделена така, че източната част на града ползва системата на Сараево, западната - на Загреб. Гимназията преподава сутрин на бошняците, следобед на хърватите. Може би изглежда комично, но тази система навреди още повече на развитието на Босна. Приватизацията също е пример за това. Отначало всичко изглеждаше обещаващо - в доклад от 1997 г. Европейската комисия и Световната банка отбелязват, че "само малка част от индустриалния капацитет е понесла щети" от войната.

Естествено, федерацията и Република Сръбска създават отделни агенции за приватизация, резултатът от които е един и същ - те



пренасят активите в ръцете на политиците,



семействата и близките им. Често новите собственици нямат желание да рестартират производството, а разпродават машините, дават останалото за скрап, а земята - под наем. Цели индустрии се превръщат в хотели, молове или частни имоти. Неравенството е потресаващо - според някои изчисления 300 души в Босна притежават общо 7 млрд. евро, докато младежката безработица е на най-високото ниво света - над 60%. До днес, с редки изключения, никой не е подведен под отговорност за престъпления в приватизацията. Международният валутен фонд поддържа държавата с финансови инжекции, а политическите елити купуват социален мир с раздаването на работни места в замяна на гласове.

Тримата президенти на Босна и Херцеговина се сменят на ротационен принцип. Пропорционалното представителство на отделните етноси във властта бе заложено още в Дейтънското споразумение като мярка, стимулираща помирението между трите етноса. Те си поделят властта, но и с всичка сила враждуват помежду си. "Нашите политически елити залагат на националистическите идеологии, с които мобилизират масите, за да спечелят избори. В предизборната борба използват език на омразата, който винаги е националистически оцветен. Обичат да говорят за някакъв "европейски път", но в действителност ги е страх от него. Защото въвеждането на европейските стандарти и правила би ограничило тяхната власт. Тези политически елити искат да контролират своите етноси, но не и една мултикултурна държава Босна и Херцеговина Докато това положение не се промени, при нас няма да има напредък", казва политологът Азмир Мужкич.



Раздутият държавен апарат поглъща



близо две трети от приходите на Босна и Херцеговина. Никъде другаде в Европа няма толкова много чиновници на глава от населението. Постовете се раздават не според професионалните умения, а според принадлежността към определен етнос. От две десетилетия насам държавата е най-големият работодател, бюрокрацията е огромна, а корупцията - повсеместна. Необходими са спешни реформи, но липсва политическа воля за провеждането им. В икономически план страната пропада все повече, а управляващите партии на бошняците, сърбите и хърватите се заиграват с идеята за разпадане на федерацията, припомня "Дойче веле". Босненските политици ги тегли към Турция, а хърватите се надяват на по-обширна автономия, каквато вече имат босненските сърби. Сърбите в Босна и Херцеговина си имат цели двама президенти - един прагматик в Сараево и един националист в тяхната Република Сръбска. Последният - Милорад Додик, не се уморява да обяснява, че желае цялостно излизане от състава на Босна и Херцеговина и присъединяване към Сърбия. "Босна и Херцеговина не е в състояние да функционира като единна държава. Тя не може да оцелее, в нея няма консенсус. Тази страна никога досега не е вземала някакво самостоятелно решение. Дори споразумението от Дейтън ни беше наложено отвън", заяви Додик неотдавна в Белград.

Установеният ред е крехък и това стана очевидно през февруари 2014 г., когато масови протести заляха Босна. Лидерите на Република Сръбска заявиха тогава, че демонстрациите са насочени срещу целостта на страната, и успяха да предотвратят разливането на недоволството към своите райони. Веднага след това босненските политици започнаха кампания срещу протестиращите, като ги обявиха за хулигани и наркомани. Много от организаторите избягаха в чужбина или се отказаха да се занимават с политика. Сега на повърхността стабилността може би изглежда възстановена, но това е илюзия. В същото време Босна планира нови икономически реформи в надеждата си да се присъедини към ЕС. Оценката на Брюксел за тях обаче бе сурова - те бяха обявени за "неясни" и "в най-добрия случай - частични". Преди всичко изобщо не засягат хроничната криза на управлението.

ЕС обаче продължава да държи на Босна и Херцеговина като единна държава. В същото време страната се обезлюдява със застрашителни темпове. Германия е сред най-предпочитаните "дестинации", покрай което курсовете по немски език се радват на голяма популярност. Една млада юристка, изучаваща немски, казва: "Нуждаем се от незабавни промени. Младите хора в тази страна трябва да заемат по-важни позиции в управлението на държавата. Само така Босна и Херцеговина може да тръгне напред."