Още в момента, в който кошмарните репортажи от предаването на изборните протоколи в столичната зала "Арена Армеец" заляха медиите, стана ясно, че ще се търси виновен за публично посичане заради вечните изборни неуредици. Партиите - и управляващи, и опозиционни, си намериха повод да се върнат към изтърканата тема за промени в изборното законодателство. И каква изненада - фиксираха се върху преференциалното гласуване, точно когато популярността му сред хората лавинообразно расте. Над 47 на сто от избирателите на местния вот са отбелязали предпочитан от тях кандидат, показа проучване на Института за развитие на публичната среда. На евроизборите през май 2014 г. те бяха 26%, а на парламентарния вот през октомври м.г. - 35%. И тази тенденция е налице напук на традиционно слабата информационно-разяснителна кампания на ЦИК. И полуприкритата забрана на партиите към техните кандидати да агитират сами за себе си. Изводът е очевиден -



на хората им харесва възможността за контрол над партийните листи



и ще се възползват от нея още по-широко в бъдеще. При тотално окупираната от партиите българска политическа система, това е единственият реален шанс за гражданите да се почувстват наистина като "суверен".

Само че това никак не се харесва на политиците, които са свикнали да държат юздите на избирателите, а не обратното. Да не говорим, че отслабва властта на партийните водачи над собствените им редици. Само да си спомним неудобното положение, в което изпадна бившият червен лидер Сергей Станишев на изборите за Европарламент, когато неизвестният соцкандидат Момчил Неков го изпревари по събрани преференции. Успехът на Неков се отдаде на това, че номерът му в листата съвпада с този на БСП и гласоподавателите са отбелязвали и двата за по-сигурно. Само че така се пропуска тихият бунт в червените редици срещу спуснатите от Станишев парашутисти в челото на листата. Както и фактът, че Неков получи категорична подкрепа от столичната структура на БСП и спокойно замина за Страсбург напук на призивите и неприкритите заплахи да се оттегли. През същото унижение мина след последните парламентарни избори и ръководството на ДПС, когато избраните с преференции за депутати Муса Палев и Гюнай Хюсмен отказаха да освободят местата си в Народното събрание. На безсилния партиен лидер Лютви Местан му остана само да свика другарски съд, който обвини непокорната двойка, че нарушава "джентълменското споразумение" в ДПС да не се ползва преференцията, и ги изключи от парламентарната група. Ето такива случаи показват какво всъщност тревожи партийните големци - че преференцията дава легитимна възможност на подчинените им да се изпълзнат от техния контрол. А стане ли това масова практика, тогава лидерският тип партия няма да има никакъв шанс.

Затова



битката срещу преференциите започна още по време на изборите



Нямат чет и брой сигналите за неотчетени от секционните избирателни комисии (СИК) предпочитания. Стигна се дотам, че кандидати, водили целите си фамилии до урните, не откриха после в изборните протоколи дори собствения си глас. След вота атаката пое по две направления. Първото намери повод в смайващия брой недействителни бюлетини - над 460 хиляди, съпроводен с баналното твърдение, че избирателите не могат да се справят с преференциалното гласуване. Без много-много да се споменава задължението на изборната администрация да информира гражданите как да боравят с бюлетината. По другото направление партиите започнаха да се консолидират около стария аргумент на ДПС, че ниският праг на преференцията (7 на сто от гласовете за листата при парламентарни избори, 5% при евроизбори, 7 процента от общинската избирателна квота при местен вот) позволява в малките населени места гласуването да бъде обърнато с няколко десетки гласа от "семейство, рода, подчинени или приятели". Твърдението обаче е подвеждащо - и децата знаят, че в малките населени места вотът се решава по семейно-приятелска линия. И в подобна ситуация именно преференцията би помогнала на един алтернативен кандидат да пробие в крепостите на дребните местни феодали, окопали се точно благодарение на електоралната услужливост на роднини, служители и приятели. Идеята на ДПС обаче печели симпатията на задкулисните им партньори от ГЕРБ, които вече неофициално афишират готовност да подкрепят промени в този дух в Изборния кодекс. Заявка за драстично покачване на прага на валидност на преференцията - до 50 на сто, дават и



уплашените, че изпускат юздите на БСП апаратчици



от "Позитано" 20. Контурите на поредната антигражданска коалиция вече се очертават.

В същото време подозрително се мълчи по въпроса как ще се реформира изборната администрация, която всъщност стои в основата на проблема. Всички разбраха, че СИК-овете са оплескали безобразно изборните протоколи. Цялата страна видя как работи най-голямата общинска избирателна комисия - столичната, след дивотията в "Арена Армеец". Стана видна и пълната безпомощност на ЦИК, която уж трябва да играе водеща роля, но върви след събитията и коментира всяко безобразие с "не можем", "не знаем" и "не сме компетентни". Проблемите са на всички нива и причината нищо да не се предприема е, че статуквото устройва големите партии. По закон те определят след консултации помежду си членовете на ЦИК, РИК, ОИК и СИК. И както във всяка друга администрация в страната, тези хора се подбират преди всичко според политическата им лоялност. И това няма да се промени, дори ако се приеме предложението на Обществения съвет към ЦИК поне секретарят на всяка комисия да не е политическо лице - идея, която вицепремиерът Томислав Дончев (ГЕРБ) театрално прегърна. Защото гръбнакът на изборната администрация ще си останат безполезните, но предани партийни избраници.

Оформящият се партиен комплот срещу преференциалното гласуване не цели само да отнеме едничката възможност на гражданите да влияят върху претендентите за властта. Но и да отклони вниманието от главния виновник за изборните неуредици - калпавата и политизирана изборна администрация. Остава само да се надяваме на гражданското общество да върне фокуса на общественото внимание върху основния проблем.