:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,194,040
Активни 95
Страници 616
За един ден 1,302,066
Ступор

Хаосът, в който живеем

В световната политика настъпи хаос. Взаимоотношенията между отделните страни станаха необозрими. Да, 2015-а е епохална кризисна година. При това още не е свършила
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Меркел и Оланд в Париж - след срещата на френския президент в Белия дом и преди разговорите му в Клемъл. Сега към Германия, която е най-близкият съюзник на Франция, възникват редица въпроси: Как искаме, а и най-вече как можем да подкрепим Париж? Ясно, че няма да стане в самата Сирия. По-скоро Германия ще поеме част от бремето на французите в други региони, където имат военен ангажимент. Например в Мали. Германското правителство смята да предложи тъкмо това, а Бундесверът е в състояние да се справи. Само дето германското население е доста скептично по въпроса.
Световната политика в момента е като буре с барут. Фронтовете и силовите линии се разместват почти всекидневно. Напрежението расте както между регионалните играчи, така и между великите сили. Дали Турция е свалила руския самолет над своя територия или над Сирия не се знае, но самият факт показва колко опънати са нервите навред, колко непредвидимо и експлозивно е положението.

Турция реагира направо алергично на руските въздушни удари срещу сирийската опозиция, а и срещу "Ислямска държава" (ИД). Анкара е особено чувствителна, защото смята, че Русия целенасочено атакува туркменските бунтовници срещу Асад. С тези атаки Русия посяга към самата сърцевина на онази Турция, чиято велика цел е постигането на някакъв идеален съюз на всички тюркски народи. Онази Турция, която в същото време се чувства като съюзник на всички противници на Асад и поради това дълго пренебрегваше победния ход на ИД. Прекалено дълго, както се разбра не само след атентатите в Париж, а още покрай атентатите в самата Турция.



Светът съвсем се обърка



От своя страна НАТО трябваше да реагира. И го направи, балансирайки между солидарността с Турция и успокоителните думи, отправени към Москва. Защото ситуацията във и около Сирия е достатъчно объркана и никой не желае да налива допълнително масло в огъня, пък било то и само с думи. Да не говорим, че независимо от свалянето на самолета Западът все още се надява заедно с Русия да сложи край на гражданската война в Сирия. Както по военен, така и по политически път. Само дето заедно с Москва на борда се качва и Асад, когото западните столици приемат в най-добрия случай само като преходно решение, защото главната цел е "Ислямска държава". Цел, която стана още по-ясна особено след атентатите в Париж, но и след тези в Бейрут и Бамако. Защото ислямисткият тероризъм като октопод пуска пипалата си във всички посоки - както в Близкия изток, така и в Африка, в Азия и в Европа.

Днес тъкмо той е най-голямото военно и политическо предизвикателство за световната политика. Тази световна политика обаче е просто сбор от твърде много и често пъти противоположни интереси. Френският президент Оланд иска да дирижира съвместен поход срещу ИД, но партньорите засега сякаш се колебаят. САЩ нанасят въздушни удари, но в същото време не желаят да се намесват в политическия и идеологическия хаос долу на земята. Макар в Пентагона да знаят много добре, че "Ислямска държава" няма как да бъде ликвидирана, без да се изпратят и сухопътни войски. Президентът Обама обаче дори не иска и да мисли за подобна акция. Да не забравяме и двете големи регионални сили Саудитска Арабия и Иран, които защитават както собствените си интереси, така и доминантните си позиции и нямат съвпадение почти по нито един въпрос.



Каква роля би могла да играе Германия?



Поради всичко това Франсоа Оланд помоли европейците за помощ и подкрепа. Дори и словесната реакцията беше сдържана. Сега към Германия, която е най-близкият съюзник на Франция, възникват редица неудобни въпроси: Как искаме, а и най-вече как можем да подкрепим Париж? Ясно, че няма да го сторим в самата Сирия. По-скоро можем да поемем част от бремето на французите в други региони, където имат военен ангажимент. Например в Мали. Германското правителство смята да предложи тъкмо това, а Бундесверът е в състояние да се справи. Само дето германското население е доста скептично по въпроса. Така германо-френският съюз е изправен пред най-тежкото си изпитание.

В световната политика настъпи хаос. Взаимоотношенията станаха необозрими. Защото освен заради терористичната опасност светът е затаил дъх и заради кризата с бежанците - не само в Европа, но и в много други части от земното кълбо. Чисто практически държавните институции сякаш почти вече са изгубили умението си да се справят с всекидневните проблеми. А с поглед към бъдещето: вече никой не знае как се интегрират милиони хора от други културни кръгове и с различни собствени традиции.

2015-а е епохална кризисна година. При това - дори още не е свършила.
13
2768
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
26 Ноември 2015 19:44
Хаосът настъпи не случайно...е, сега постепенно ще се въведе някакъв ред, също неслучайно. Но няма да е редът на "партньорите" англо-сакси.
26 Ноември 2015 20:50
Тюркието държи кранчето с бежанците за Европата. И секи ден пуща по 2-3 иляди. Много доходен бизнес...
26 Ноември 2015 21:14
Лощо е кога баба Меца въвежда ред. Боли.
Щото по-малко периметър за "предприемчивост" , "инвестиции" и мутризация ще остане в татковината .
Поне историята показва това , де.
Какво ще стане сега , кога почне пак да чупи съчки под тежките си стъпки - ще видим.
26 Ноември 2015 21:39
Хаосът, в който живеем


Хаосът, който сами създадохме и от който се чудим как да се спасяваме...
26 Ноември 2015 22:24
Дай още кал, наемник Кудашев - има доста дни до края на 2015-та ...
27 Ноември 2015 01:05
светът е затаил дъх и заради кризата с бежанците - не само в Европа, но и в много други части от земното кълбо

Ще ми се да знам, кои са тези 'много други части от земното кълбо'. Изключение правя за македонския и украинския глобуси
27 Ноември 2015 05:07
На 27 ноември 1919 се подписва Ньойският договор
Резултат от безумната ни политика и най вече противопоставянето ни с Русия и съюза с Турция
Правете си извода за днешните ни отношения
Отново сме срещу Русия и в съюз с Турция
27 Ноември 2015 08:59
ама Турция иска международно признаване на Ислямска държава. Каза го най-главният шеф на разузнаването им.
Това казва всичко, какво повече.
Хаосът е като цирей, който набъбва. Като се пукне и изтече, нещата ще се успокоят. А "пукването" е война, ни повече, ни по-малко.
Дано не е ядрена и световна.
27 Ноември 2015 10:04

Александър Кудашев е дългогодишен шеф на некви неща в Дойче Веле.
Опитен журналист, хем работещ в Германия, хем с корени извън нея, т.е. с всички предпоставки за широк поглед.

Удивително е такъв човек да демонстрира изненада как, разбирате ли, светът изведнъж през 2015-та се объркал и животът станал хаос.
Да, идиличните мулти-култи времена свършиха, свършват и за мулти-култи латерната (в) Дойче Веле.
А какви хубави години бяха, нали Саша?
Глобален свят, интегрираща се Европа, ценности, толерантност, падащи граници, вдигащи се дефицити, чат-пат някоя икономическа криза да разведри скуката...

И другият Саша - Андреев, също дългогодишен шеф на българската редакция, и той сигурно е стреснат смаян и неочарован.
А при него колко хубаво беше - мрън-мрън, лоши патриотари, провинциални комплексари, предмодерни реликти, божидардимитров, щипка декомунизация, митоборчество на вкус, поръсвате обилно с авторитарни жожета и декорирате с цветовете на дъгата.

Е, епохата на победилия мулти-култизъм свърши, Сашовци.
Историята не ви оправда.
27 Ноември 2015 13:02
-
27 Ноември 2015 13:39
Forza NATO
27 Ноември 2015 13:39

А.Кудашев :

Русия посяга към самата сърцевина на онази Турция, чиято велика цел е постигането на някакъв идеален съюз на всички тюркски народи.
Абсолютно вярно .. "Освобождаване" на тюрксите земи и съюз на народите .. тази "велика цел" се нарича пантюркизъм ...Пантюркизма е сърцевината на Турция! Той върви и ръка за ръка с панислямизма! Великолепен журналистически анализ !
Русия неведнъж е била срещу пантюркизма!
27 Ноември 2015 17:17
Да, идиличните мулти-култи времена свършиха, свършват и за мулти-култи латерната (в) Дойче Веле.
А какви хубави години бяха, нали Саша?
Глобален свят, интегрираща се Европа, ценности, толерантност, падащи граници, вдигащи се дефицити, чат-пат някоя икономическа криза да разведри скуката...

И другият Саша - Андреев, също дългогодишен шеф на българската редакция, и той сигурно е стреснат смаян и неочарован.
А при него колко хубаво беше - мрън-мрън, лоши патриотари, провинциални комплексари, предмодерни реликти, божидардимитров, щипка декомунизация, митоборчество на вкус, поръсвате обилно с авторитарни жожета и декорирате с цветовете на дъгата.




А как добре се бяхте уредили преди 25 години. Давахте рецепти на цялото човечество, какво ти - на цялата Вселена. ЕС щеше да се разширява до Млечия път и да ръси лиги и сополи в небесата. Уви!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД