:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,194,822
Активни 95
Страници 1,398
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Университетите не трябва да произвеждат висшисти на всяка цена

Ще опитаме да обединим дублиращи се дейности, но се съмнявам, че ще има нужда да окрупняваме звена, казва новият ректор на СУ проф. Анастас Герджиков
снимка: Юлиян Савчев
Проф. Анастас Герджиков е преподавател във Факултета по класически и нови филологии в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е зам.-министър на образованието по времето на НДСВ, както и шеф на фонд "Научни изследвания". 6 години бе зам.-ректор на СУ, а преди дни бе избран за ректор.
- Проф. Герджиков, университетски преподаватели алармираха, че системата на висшето образование е в "неконтролируем упадък" и предложиха спешни мерки - окрупняване на вузовете, лимити за количество студенти и т.н. Кои предложения подкрепяте?

- Тези мерки са важни, вероятно и справедливи. Но основното е, че имаме система на висше образование, която ни демотивира, а не ни стимулира. От 15 г. университетите нямат сериозна мотивация да повишават качеството на образованието, защото през първите 12 г. не се изпълняваше законовото изискване финансирането да зависи не само от броя на студентите, а и от качеството, а през последните 3 г. се изпълняваше символично. Според мен основната мярка, за да се повиши качеството на образованието, е то да се стимулира финансово. Т.е. държавата да диференцира субсидията за висшите училища според качеството на образование по обективни критерии, особено според реализацията на завършилите и научните резултати. Но и вътре в университетите трябва да направим такова диференциране, за да стимулираме най-добрите.

Висшите училища трябва да се финансират така, че да не са принудени да приемат 80% от випуска, защото това е първото, което сваля качеството. Освен това допреди няколко години държавата определяше финансирането само по броя на студентите в първи курс и това ни стимулираше да намаляваме броя на студентите след 1-ви, 2-ри и 3-ти курс. А сега ни стимулира да запазваме броя им и да докарваме до диплома всеки. Ние трябва да избираме - или да си запазим субсидията, или сами да си я намалим, като поставяме справедливи оценки. Вероятно при нас това ще означава, че ще си намалим субсидията. Но дали ще е така за всички 51 университета? Трябва да се възстанови старата система и министерството на образованието да направи така, че да се финансира броят на студентите според това колко е бил приемът в 1-ви курс.

- В законопроекта на МС за промени в Закона за висшето образование се предлага именно диференциране на субсидията. Възможно ли е с него да се решат проблемите на висшето образование?

- Да, в този законопроект, наред с тази най-важна мярка, е предложено диференциране на субсидията за научни изследвания, както и финансово стимулиране на т.нар. "приоритетни професионални направления" и "защитени специалности". Целта е финансовата ефективност да не стане причина да закрием направления и специалности, които са важни за обществото и икономиката.

- Кои ще бъдат засегнатите от диференцирането специалности?

- Няма да има засегнати направления, специалности и университети. Ще има засегнати отделни специалности и направления в отделни университети. Ако дадено направление в един университет е в челните позиции или в средата, нищо лошо няма да му се случи. Но ако е сред последните, очевидно няма нужда в него да се обучават студенти в съответния университет.

- Как ще се отразят промените на СУ?

- Не мога да предвидя. Би трябвало СУ да има по-голямо финансиране, ако промяната се осъществи наистина, защото в 21 направления от 24 ние сме на първо място в рейтинговата система.

- Обявихте, че първата ви задача ще е финансовата стабилизация на СУ. Как ще го постигнете?

- Посочил съм десетина начина как да се увеличат приходите - с предлагане на атрактивни бакалавърски специалности и магистърски програми, обучение на чужд език, с привличане на чуждестранни студенти, с продължаващо образование, вкл. обучение и преквалификация на учители, с консултантска дейност, която е характерна за университетите в развитите страни, чрез научни изследвания, с реализация на научни продукти, проекти и др. Важно е и да оптимизираме разходите на университета, така че да инвестираме там, където наистина има полза.

- Избрахте ли вече финансов мениджър?

- Не, обмисляме как да стане това. Зам.-министър Денков каза, че ще опита да реши проблема на законодателно ниво. Ако това стане, ще имаме общонационална политика. Това ще означава, че ректорът няма да е единственият орган за управление. Ако не стане, ще решим въпроса на университетско ниво - вероятно ще изберем с конкурс такъв човек, а Академичният съвет ще му делегира малко по-широки права, отколкото е имал досега например един помощник-ректор.

- Обещахте конкретни стъпки за увеличаване на преподавателските заплати.

- Първо трябва да изясним фактическото положение - какви са задълженията и приходите, които очакваме. През март, когато се изготвя годишният отчет на всеки университет, ще имаме яснота. Тогава ще мога да предложа стъпките, с които можем да увеличаваме възнагражденията. Това не беше предизборно обещание. Считам, че това е един от начините да повишаваме качеството на висшето образование. Защото ако възнагражденията останат на сегашното ниво, никой преподавател няма да може да се издържа само от това и ще работи и нещо друго. Още повече ще повишим качеството, ако не повишим заплатите поравно, а според приносите. Трябва да направим сериозна атестация, като моето предложение е да има и общоуниверситетски критерии, а не всеки факултет сам да решава колко висока да е летвата.

- Бихте ли обяснили идеята си за децентрализация на финансовото управление на факултетите?

- Има факултети, които предлагат по-атрактивни специалности и поради големия брой студенти имат по-високи приходи. Други, които нямат толкова атрактивни специалности, са с по-малко приходи. Ако държавата не направи това, което говорихме за приоритетните направления и защитените специалности, те ще продължат да бъдат в това положение. За да ги запазим, ние ги подпомагаме, като вземаме част от средствата на факултетите с по-големи приходи и ги даваме на тези с по-малки приходи. И така трябва да бъде. Проблемът е, че в момента поради много лошото финансово положение в резултат на това, че качеството не се отчита, то ни струва пари, а ние не ги получаваме - ние не просто вземаме една част от приходите на факултетите с повече приходи и ги даваме на тези с по-малко приходи, а на практика вземаме всичко, слагаме го общо и плащаме от него заплатите на всички, след което остават пари само за режийни разходи. Така ние демотивираме факултетите, които имат повече приходи. Затова те трябва да имат самостоятелност, да знаят, че техните средства, след отчисленията за факултетите в по-трудно положение, са си техни.

- Предишният ректор проф. Илчев коментира, че в СУ има специалности, които се припокриват. Както и че парите изтичат през магистърските програми.

- Има специалности и програми, които са близки, но това не е проблем, защото не пречи много на финансовата ефективност. Проблемът е, че има дублирания на курсове. Имаме дисциплини - например математика, езици, които са еднакви и се преподават на много места. Ще е по-ефективно, ако се обединят групите, на които се преподават. Колкото до магистърските програми, имаме 450 такива, някои от които са много привлекателни за кандидат-студентите и затова генерират повече приходи. Това, което проф. Илчев каза, е, че стимулирането им не трябва да води до това приходите да остават само в програмите, а деканът да може да финансира с част от тях бакалавърските специалности в рамките на факултета.

- Казахте, че е нужно затягане на критериите за матурите. Как може да стане това?

- Това е всеизвестен проблем. От най-големите привърженици съм матурите да са вход за висшите училища. Но летвата трябва да е по-висока. Наскоро ме попитаха: "Това означава ли, че ще има хора, които няма да завършат?". Отговорът е: "Не". Щом държим всички да завършат, което не знам дали е добре, тогава нека да не вдигаме летвата за тройката, а за всички останали оценки - между 4, 5 и 6 да има голяма разлика според това, което е показал зрелостникът. Това може да стане, ако определяме границите за тези оценки не според средното ниво за випуска, а предварително. Защото при нас не кандидатстват само хора от последния випуск, а и такива, завършили през последните години. Така може да се окаже, че при тях летвата е била различна и това ощетява едни за сметка на други.



12
1967
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
12
 Видими 
26 Ноември 2015 21:32
Асистентската заплата в СУ е 400 лева чисто. Тези пари се вадят с 8 почиствания на домове за по 4-5 часа, т.е. за 4 работни дни като домашен хигиенист.
Професорски хонарар на час лекция - 6 лева.
Не Университетите не трябва да произвеждат висшисти на всяка цена, а университетските преподаватели не трябва да преподават на всяка цена.
26 Ноември 2015 23:00
Правилна забележка за заплащането. Но да не забравяме, че една част от т.нар. академичен персонал в университетите са неадекватно квалифицирани за оцеляване извън университетите. И затова си "налягат парцалите" и са готови да четат час лекция за стойността на една бира в по-изискано заведение!
И най-важното - готови са да избират ректори като Величко Адамов и протежето му!
26 Ноември 2015 23:09
А за това какви висшисти произвеждат университетите по-добре да си замълчим.
26 Ноември 2015 23:31
Университетите не трябва да произвеждат висшисти на всяка цена

Ще им се наложи!
Ако не искат да се закрият половината университети поради липса на студенти.
Съвсем скоро дори 100% от завършилите средно образование да приемат в университетите, пак няма да им стигнат.

27 Ноември 2015 06:54
Кхъ-кхъ, пак законодателната каруца пред законодателния кон. Отменете ЗРАСРБ на Египтолога първом, гь-да прлаМЕНТАристи, преразгледайте раздадените степени и длъжности - ей я Румъния през Дунава, ползвайте нейния опит - и тогаз, и не на парче, и не на база "рейтинги" на добре платени "експерти" от ОО, ремонтирайте ЗВО. Прочее т. нар. държаваТА в момента има ли яснота от колко специалисти по "приоритетни" специалности ще има нужда в период от поне 10 примерно години и каква точно реализация е в състояние да им осигури - физици, химици, биолози? Или от данъците ни ще се подкрепят не точно държавни на България интереси и специалисти, а за износ, досуш лекарите и медсестрите. Щото аз си купувам сапун и тоалетна хартия от отличници химици в момента, а други химици със стаж и опит гледат германски старици, за което плащат децата им - германски професори, хуманитари божем. А като тръгна към химкорпусите, около мен не се носи българска, а малцинствена реч... Там ги приели бъдещите местановци - за другите специалности се иска поне елементарно владеене на българския език - там влезли. И дипломи ще вземат. И децата ни утре ще управляват... Б@си "философията" на българското държавно висше образУвание.
27 Ноември 2015 08:11
каква е все пак брутната заплата на преподавател?
27 Ноември 2015 11:28
Университетите са заради студентите, не за преподавателите.
Оттам трябва да се почне.

28 Ноември 2015 08:51
Моето предложение е Слага се една бройка Вузове (долу-горе колкото бяха преди 10-ти ноември) и се прави конкурс между всички 55 ли са 57 ли са университети. Всички, които отпаднат стават 3-годишни колежи. От тях висше образование няма да се признава.
28 Ноември 2015 08:58
каква е все пак брутната заплата на преподавател?
За млад асистент минималната около 420лв. Аз като професор едва достигах 1800-2000лв., обаче заради прослужени години, голяма докторска 500лв. + на 3 месеца някакво допълнително заплащане (затова тогава 2000лв.). Инак основната, без тези надбавки за професор около 770 лв., ако не се лъжа. Като сложиш данъци и осигуровки пада до 1400лв. Младите професори и доценти, които се нароиха след законът Игнатов - по-малко. В БАН професорите трудно достигат до 900-1000лв. според информацията, която имам.
28 Ноември 2015 09:03
Кхъ-кхъ, пак законодателната каруца пред законодателния кон. Отменете ЗРАСРБ на Египтолога първом, гь-да прлаМЕНТАристи, преразгледайте раздадените степени и длъжности - ей я Румъния през Дунава, ползвайте нейния опит - и тогаз, и не на парче, и не на база "рейтинги" на добре платени "експерти" от ОО, ремонтирайте ЗВО.
Ооопа, пардон значи. Ние не сме като Румъния. Ние сме блага държава. Не съдим престъпниците от висшия ешалон, имаме премиер мутра, и като как ще отнемем длъжностите доцент и професор на нашите любими другарчета. То се каза, че опитът на Румъния щял да натъжи някои сърца. Ние сме блага държава.
28 Ноември 2015 09:08
Университетите са заради студентите, не за преподавателите.
Оттам трябва да се почне.
Какво трябва да се започне. Студентите да обучават преподавателите ли? То в Китай нали направиха този експеримент по време на Културната революция. Студентите репресираха преподавателите и ги пратиха на село. Абе що се обаждате за неща, които не ги разбирате.
28 Ноември 2015 11:19
не да се почне, трябва да се приключи с простотията "парите следват младото диване, било то ученик или студент". и като са ниски критериите - ами сложи норматив минимум 20% отпадане първите три курса, после по 10% и качеството - хоп - ще скокне

ама всички са се вторачили в приема. нека да има прием, ама и филтри. а не всеки влезнал да излиза автоматично с "вишу"
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД