|
| Проф. Анастас Герджиков е преподавател във Факултета по класически и нови филологии в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е зам.-министър на образованието по времето на НДСВ, както и шеф на фонд "Научни изследвания". 6 години бе зам.-ректор на СУ, а преди дни бе избран за ректор. |
- Тези мерки са важни, вероятно и справедливи. Но основното е, че имаме система на висше образование, която ни демотивира, а не ни стимулира. От 15 г. университетите нямат сериозна мотивация да повишават качеството на образованието, защото през първите 12 г. не се изпълняваше законовото изискване финансирането да зависи не само от броя на студентите, а и от качеството, а през последните 3 г. се изпълняваше символично. Според мен основната мярка, за да се повиши качеството на образованието, е то да се стимулира финансово. Т.е. държавата да диференцира субсидията за висшите училища според качеството на образование по обективни критерии, особено според реализацията на завършилите и научните резултати. Но и вътре в университетите трябва да направим такова диференциране, за да стимулираме най-добрите.
Висшите училища трябва да се финансират така, че да не са принудени да приемат 80% от випуска, защото това е първото, което сваля качеството. Освен това допреди няколко години държавата определяше финансирането само по броя на студентите в първи курс и това ни стимулираше да намаляваме броя на студентите след 1-ви, 2-ри и 3-ти курс. А сега ни стимулира да запазваме броя им и да докарваме до диплома всеки. Ние трябва да избираме - или да си запазим субсидията, или сами да си я намалим, като поставяме справедливи оценки. Вероятно при нас това ще означава, че ще си намалим субсидията. Но дали ще е така за всички 51 университета? Трябва да се възстанови старата система и министерството на образованието да направи така, че да се финансира броят на студентите според това колко е бил приемът в 1-ви курс.
- В законопроекта на МС за промени в Закона за висшето образование се предлага именно диференциране на субсидията. Възможно ли е с него да се решат проблемите на висшето образование?
- Да, в този законопроект, наред с тази най-важна мярка, е предложено диференциране на субсидията за научни изследвания, както и финансово стимулиране на т.нар. "приоритетни професионални направления" и "защитени специалности". Целта е финансовата ефективност да не стане причина да закрием направления и специалности, които са важни за обществото и икономиката.
- Кои ще бъдат засегнатите от диференцирането специалности?
- Няма да има засегнати направления, специалности и университети. Ще има засегнати отделни специалности и направления в отделни университети. Ако дадено направление в един университет е в челните позиции или в средата, нищо лошо няма да му се случи. Но ако е сред последните, очевидно няма нужда в него да се обучават студенти в съответния университет.
- Как ще се отразят промените на СУ?
- Не мога да предвидя. Би трябвало СУ да има по-голямо финансиране, ако промяната се осъществи наистина, защото в 21 направления от 24 ние сме на първо място в рейтинговата система.
- Обявихте, че първата ви задача ще е финансовата стабилизация на СУ. Как ще го постигнете?
- Посочил съм десетина начина как да се увеличат приходите - с предлагане на атрактивни бакалавърски специалности и магистърски програми, обучение на чужд език, с привличане на чуждестранни студенти, с продължаващо образование, вкл. обучение и преквалификация на учители, с консултантска дейност, която е характерна за университетите в развитите страни, чрез научни изследвания, с реализация на научни продукти, проекти и др. Важно е и да оптимизираме разходите на университета, така че да инвестираме там, където наистина има полза.
- Избрахте ли вече финансов мениджър?
- Не, обмисляме как да стане това. Зам.-министър Денков каза, че ще опита да реши проблема на законодателно ниво. Ако това стане, ще имаме общонационална политика. Това ще означава, че ректорът няма да е единственият орган за управление. Ако не стане, ще решим въпроса на университетско ниво - вероятно ще изберем с конкурс такъв човек, а Академичният съвет ще му делегира малко по-широки права, отколкото е имал досега например един помощник-ректор.
- Обещахте конкретни стъпки за увеличаване на преподавателските заплати.
- Първо трябва да изясним фактическото положение - какви са задълженията и приходите, които очакваме. През март, когато се изготвя годишният отчет на всеки университет, ще имаме яснота. Тогава ще мога да предложа стъпките, с които можем да увеличаваме възнагражденията. Това не беше предизборно обещание. Считам, че това е един от начините да повишаваме качеството на висшето образование. Защото ако възнагражденията останат на сегашното ниво, никой преподавател няма да може да се издържа само от това и ще работи и нещо друго. Още повече ще повишим качеството, ако не повишим заплатите поравно, а според приносите. Трябва да направим сериозна атестация, като моето предложение е да има и общоуниверситетски критерии, а не всеки факултет сам да решава колко висока да е летвата.
- Бихте ли обяснили идеята си за децентрализация на финансовото управление на факултетите?
- Има факултети, които предлагат по-атрактивни специалности и поради големия брой студенти имат по-високи приходи. Други, които нямат толкова атрактивни специалности, са с по-малко приходи. Ако държавата не направи това, което говорихме за приоритетните направления и защитените специалности, те ще продължат да бъдат в това положение. За да ги запазим, ние ги подпомагаме, като вземаме част от средствата на факултетите с по-големи приходи и ги даваме на тези с по-малки приходи. И така трябва да бъде. Проблемът е, че в момента поради много лошото финансово положение в резултат на това, че качеството не се отчита, то ни струва пари, а ние не ги получаваме - ние не просто вземаме една част от приходите на факултетите с повече приходи и ги даваме на тези с по-малко приходи, а на практика вземаме всичко, слагаме го общо и плащаме от него заплатите на всички, след което остават пари само за режийни разходи. Така ние демотивираме факултетите, които имат повече приходи. Затова те трябва да имат самостоятелност, да знаят, че техните средства, след отчисленията за факултетите в по-трудно положение, са си техни.
- Предишният ректор проф. Илчев коментира, че в СУ има специалности, които се припокриват. Както и че парите изтичат през магистърските програми.
- Има специалности и програми, които са близки, но това не е проблем, защото не пречи много на финансовата ефективност. Проблемът е, че има дублирания на курсове. Имаме дисциплини - например математика, езици, които са еднакви и се преподават на много места. Ще е по-ефективно, ако се обединят групите, на които се преподават. Колкото до магистърските програми, имаме 450 такива, някои от които са много привлекателни за кандидат-студентите и затова генерират повече приходи. Това, което проф. Илчев каза, е, че стимулирането им не трябва да води до това приходите да остават само в програмите, а деканът да може да финансира с част от тях бакалавърските специалности в рамките на факултета.
- Казахте, че е нужно затягане на критериите за матурите. Как може да стане това?
- Това е всеизвестен проблем. От най-големите привърженици съм матурите да са вход за висшите училища. Но летвата трябва да е по-висока. Наскоро ме попитаха: "Това означава ли, че ще има хора, които няма да завършат?". Отговорът е: "Не". Щом държим всички да завършат, което не знам дали е добре, тогава нека да не вдигаме летвата за тройката, а за всички останали оценки - между 4, 5 и 6 да има голяма разлика според това, което е показал зрелостникът. Това може да стане, ако определяме границите за тези оценки не според средното ниво за випуска, а предварително. Защото при нас не кандидатстват само хора от последния випуск, а и такива, завършили през последните години. Така може да се окаже, че при тях летвата е била различна и това ощетява едни за сметка на други.
