:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 289
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Нрави

Саудитска Арабия осъди на смърт поет заради стихосбирка

Присъдата на палестинския поет Ашраф Фаяд се основава само на свидетелски показания
Снимка: Архив
Ашраф Фаяд (вдясно) и директорът на "Тейт Модърн" Крис Деркън.
След близо две години из затвори в Саудитска Арабия, палестинският поет и художник Ашраф Фаяд е осъден на смърт чрез обесване. Всичко започва през 2013 г., след спор в заведение с художник. Тогава Фаяд е предаден на моралната полиция. Властите го пускат на свобода, тъй като обвинението в богохулство не е доказано. На следващия ден отново го задържат, защото книгата с поезия, която издал преди шест години, пропагандира атеизъм. През януари 2014 г. поетът е осъден на 800 удара с пръчка и четири години затвор. Тази присъда обаче се сторила прекалено лека на саудитските магистрати и в средата на ноември съдът излиза с ново решение - Ашраф Фаяд трябва да бъде обесен.

През 2013 г. Фаяд излиза, за да гледа мач в заведение в град Абха, където живее. Това е центърът на културния живот на Саудитска Арабия, там се зараждат идеите за повечето изложби. Фаяд започва спор с непознат, който твърди, че е художник. На следващата сутрин, когато вижда полицаи пред дома си, разбира, че събеседникът му го е предал на религиозната полиция. Човекът, с когото водил спор предната вечер, твърди, че чул Ашраф Фаяд да кълне пророка Мохамед, Аллах и Саудитска Арабия. Полицията го освобождава под гаранция още същия ден, но на следващия делото e внесено в съда и той пак е задържан.

Освен в богохулство той е обвинен, че през 2008 г. е издал книга с поезия, която проповядва атеизъм. Фаяд отрича вина, но е принуден да се извини на всички, които са се почувствали обидени от поезията му. Съдът взима предвид разкаянието му при вземането на решение за присъдата, а през януари 2014 г. му налага наказание от 800 удара с пръчка и четири години затвор. От гледна точка на саудитската идеология присъдата е твърде лека, затова прокуратурата я обжалва. В средата на ноември т.г.Фаяд е признат за виновен по всички обвинения, предявени през 2013 г. и 2014 г. Освен това в телефона му е открита снимка с негова приятелка по време на една от изложбите, което допълнително утежнява положението. Освен в богохулство, атеизъм и заплаха за морала на саудитското общество той е обвинен и в незаконни връзки с жени.

"Обвиниха ме в атеизъм, защото съм разпространявал деструктивни идеи в обществото", казва Фаяд в единственото си изявление в медиите пред в. "Гардиън". "Поемите в книгата, която публикувах, са за живота ми като палестински бежанец в Саудитска Арабия, за културни и философски проблеми. Но религиозните екстремисти сметнаха, че идеите ми са срещу бог. Шокиран съм от присъдата, но се очакваше, въпреки това не съм виновен за нищо, за да заслужа смърт."

"Целта на Фаяд беше да популяризира саудитската арт сцена във Великобритания и дори имаше предложение от "Тейт Модърн" за евентуална изложба", казва неговият съдружник от Англия Стивън Стейпълтан от арт организацията "Границата на Арабия." Корените на 35-годишния творец Ашраф Фаяд са от палестинските автономни територии, но Саудитска Арабия е единственият дом, който е имал. От малък рисува и пише и постепенно се превръща в неофициален посланик на съвременната саудитската арт сцена. Организирал е много пърформънси, изложби, литературни четения. Мечтата му била чрез изкуството да прокара мост между Саудитска Арабия и Европа. След като курира изложби в Джеда и биеналето във Венеция, е забелязан от директора на "Тейт Модърн" Крис Диркън, с когото води преговори за бъдещи изложби на саудитско изкуство в Лондон.

Според Мона Карим, активистка от Кувейт, която започна кампания за освобождаването на Фаяд, религиозната полиция иска да изпрати предупреждение до саудитската арт сцена и до младите хора. "В този регион има много артисти и писатели, а Ашраф стана много известен през последните години. Осъдиха го, защото беше най-уязвим", казва тя. Приятелите на Фаяд се надяват, че правителство ще вземе някакво отношение по въпроса, като промени или направо отмени присъдата. Международният ПЕН клуб и Международната асоциация на художествените критици започнаха петиция за освобождаването му.

Присъдата на Фаяд предизвика остра критика към Саудитска Арабия не само от неправителствени организации, но и в социалните мрежи. Потребител на социалната мрежа "Туитър" сравни ситуацията на Фаяд с присъдите, издавани от "Ислямска държава". В отговор саудитското министерство на правосъдието, което първоначално отказваше да коментира съдбата на палестинския артист, заяви, че започва разследване, за да открие и осъди човека, който е написал това. "Да се поставят под въпрос присъдите, означава, че някой се съмнява в справедливостта на съдебната ни система, която гарантира и пази човешките права и достойнство", сe казва в прессъобщение, разпространено от правосъдното министерство. Там пише още, че властите няма да се поколебаят да осъдят всяка медия, която не вярва в правосъдието на кралството. Миналата година трима адвокати бяха осъдени на осем години затвор, след като се осмелили да отправят критики към саудитската съдебна власт в "Туитър".

През 2015 г. в Саудитска Арабия са издадени най-много смъртни присъди. Страната спазва шериата и издава смъртни присъди за престъпления, които не се смятат за такива в повечето страни. Саудитските власти твърдят, че наказанията са справедливи, тъй като са базирани на ултраконсервативния уахабизъм, който е държавна религия в Саудитска Арабия. Сред присъдите, предизвикали международен отзвук, е публичното линчуване на блогъра Раиф Бадави и смъртното наказание на човек, който е участвал в протест, когато бил непълнолетен, както и 350 удара с камшик за британски гражданин, обвинен, че съхранявал алкохол в колата си. Британецът беше освободен този месец, след като прекара повече от година в затвора. Това обаче не спря посланикът на САЩ Саманта Пауър и върховният представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини да обсъдят назначаването на Саудитска Арабия като ръководител на ключова комисия към Съвета за човешки права към ООН през септември т. г.

Снимка: Архив
Фаяд е обвинен в незаконна връзка с жената на снимката, която е художничка, участвала на изложба в Джеда.
Снимка: Архив
Изложба в Джеда в подкрепа на жените в Саудитска Арабия, организирана от осъдения на смърт Ашраф Фаяд.
 Саудитска Арабия е страната с най-много смъртни присъди за 2015 г.
24
4215
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
24
 Видими 
01 Декември 2015 19:33
Ама това е умерен ислям... При неумерения вече да са го заклали...
--------------
Сайтът на Генек
01 Декември 2015 19:37
как се сетихте точно сега за С. Арабия, а не преди 1 г. когато пишехте същите работи за Иран. Лицемери ниедни.
01 Декември 2015 19:40
Каква мила статийка..СА,американски съюзник,европейски също. И защитник на човешките права.
02 Декември 2015 01:08
как се сетихте точно сега за С. Арабия, а не преди 1 г. когато пишехте същите работи за Иран. Лицемери ниедни.

Защото в това отношение Саудитска арабия и Иран са практически неотличими, поне от наша гледна точка. От тяхна са си много различни.
И в двете държави има религиозна полиция и с лекота се раздават смъртни присъди за обида на исляма.
02 Декември 2015 05:57
Мдам, Гео Милев е осъден на година затвор и 50 000 лв. глоба по ЗЗД заради поемата "Септември", а вечерта е прибран и изчезва в Дирекция на полицията, както и Йосиф Хербст, когото дори не си правят труда да осъдят, Христо Ясенов и много други, също без съд и присъда. Обаче да не си помислите, че ЗЗД е протофашистки закон. Отнюд. Просто Царят Обединител е бил на лов, та е пропуснал да забележи тез събития (и закони, които е подписал лично), за да възстанови справедливостта. Ето това се е случило в Сауд..., пардон, не точно там и не точно сега.
И какви са типологическите разлики, питам си се, не питам любезно споменатите от г-н Димитри Иванов видове в днешната му писаница.
02 Декември 2015 06:10
И какви са типологическите разлики, питам си се,

Тамошният цар има камили. И екзекуциите са публични, да се плаши повече народ.
02 Декември 2015 06:27
Тамошният цар има камили

И при тукашния е имало камили - ползвали са ги през южните проходи, знам го със сигурност.
Останаха само разликите в публичността при изпълнение на наказанията, но то е защото живеем във времена на прозрачност
02 Декември 2015 06:41
Останаха само разликите в публичността при изпълнение на наказанията

Петър Задгорски,Георги Коев,Марко Фридман-публично обесени 1925г. Натисни тук
02 Декември 2015 07:25
Да, Марко Фридман:
МАРКО ФРИДМАН
ДО ЦАРЯ НА БЪЛГАРИТЕ 1925
МОЛБА ОТ МАРКО ФРИДМАН, ОСЪДЕН НА СМЪРТ
Ваше Величество,
Извършено бе едно много тежко престъпление — атентата в черквата «Св. Неделя». Макар и да ме призна фактически за невиновен в пряко или косвено участие в атентата, под- веждайки нелегалната комунистическа партия, на която бях деен член, по Закона за защита на държавата, като автор на атентата, при все, че няма данни, които да установяват, че партията като организация да е знаела поне за готвения атентат, приемайки делото на няколко луди глави — макар и да няма положителни данни, че това е бил: Централният комитет на партията — за дело на цялата партия, Софийският военен полеви съд ме осъди на смърт и с това и погази основният принцип в углавното право — наказват се умишлено извършените деяния, но не и тези, които и помисъл даже не са имали за тях. Главният военен касационен съд, пред когото обжалвах тази несправедлива по отношение мен присъда; въпреки моето неучастие в атентата, отхвърли моята жалба и потвърди присъдата. Главният военен касационен съд дори не ме допусна да се явя лично, за да защитя своята невинност пред него, въпреки закона, формализирайки се, че не съм бил адвокат.
Ваше Величество,
Тази присъда не бе изненада. Тя се очакваше. Атентатът — едно действително безсмислено и лудо престъпление — възбуди така нареченото «обществено мнение», което поиска възмездие, поиска бесилка. Й те му се дадоха. Ще му се дадат още. Ваше Величество, Аз очаквам смъртта си и много бих искал да кажа на Ваше Величество по отношение така издадената присъда, по отношение бесилките, които се очакват с такава жадност. Но особеното положение, в което се намирам не ми позволява това. Ваше Величество, Моята смъртна присъда е пред Ваше Величество и чака своето утвърждение. Зная — мен ми остават да живея още само няколко часа. И не за да помилва живота ми отправям тази молба към Ваше Величество. На запад, в Европа, гдето и когато убиват, хората не са тъй жестоки и злобно отмъстителни, както у нас, има един, осветен в традицията на вековете обичай — да се изслуша и изпълни последното желание на осъдения на смърт. Затова и се обръщам към Ваше Величество — последната молба на този, който след няколко часа ще трябва да умре. Ваше Величество, Позволете да възкреся в спомените на Ваше Величество един епизод. 14 ноември 1916 год. Този ден французите бяха успели да пробият фронта на Кенали. Французите бяха успели да разбият десния фланг на 12 пехотен полк и като отхвърлиха левия фланг на 23 пехотен полк, с две дружини настъпиха към селцето, гдето беше щаба на 2/8 бригада и от гдето Ваше Величество наблюдаваше боя. Ако французите бяха успели да стигнат шосето за Битоля, то целия 12 пехотен полк трябваше, за да се спаси от плен, да се издави в реката Черна, която течеше зад позициите му. В този критичен момент, 1-ва и 13-та роти на 12 пехотен полк — последната полкова подръжка — се развиха и хвърлиха в контраатака. Командирът на 1-ва рота, тогава подпоручик Ганев Христо, падна тежко ранен още при излизането на ротата му на платото. Командирът на 13-та рота, останал самичък офицер в двете роти, в ротите имаше само по един офицерски кандидат, въпреки почти непреходимия адски преграден огън на французите, поведе във вихров набег ротите, сполучи да събере и организира пръснатите войници от разбитата 2-ра дружина на полка и в ураганна атака на нож обърна французите в бягство. По този начин се спаси полка, избегна се катастрофата. Командирът на 13-та рота за този му «подвиг», както всички тогава го величаеха, макар, че той имаше само голям дял в заслугата за обръщанието на французите в бягство и спасяването на положението не бе възнаграден, при все, че бе представен за награда. Сигур го бяха забравили, както забравиха и другите отличия, за които той бивате представен, както за боевете на Кенали, за които неведнъж са го величаели «герой», така и за другите боеве. Ваше Величество,
Този командир на 13-та рота от 12 пехотен полк, бях аз.
И не за да искам помилване на живота си, си позволих да възкреся в спомените на Ваше Величество този епизод, сигурно отдавна забравен.
Ваше Величество, Осъден съм на смърт чрез обесване. Но не съм осъден за вулгарно престъпление. Моята не виновност в атентата съда я призна. Осъден съм,защото бях деен член на комунистическата партия. Осъден съм, защото от l4 години служих на народа си верно, честно и безкористно — служих му, тъй както смятам, че му служих найдобре. Служих му като верен воин на идеите си. Бил съм като войник винаги на поста си. И искам да умра, както живеех — като войник. Искам да срещна смъртта тъй, както съм я срещал на бойните полета и в Сърбия, и в Македония, и в Тракия — с открити гърди, чакащ спокойно смъртоносния куршум.
Ваше Величество, Позволете на този, който след няколко часа ще трябва да умре, да поиска сега, в последното си желание, наградата за «подвига» си от преди 9 години. Позволете му да поиска за себе си публичното разстрелване вместо обесването. В ръцете на Ваше Величество е правото да помилва осъдените на смърт. Аз не моля за тази милост. Така нареченото «обществено мнение» иска главата ми. Нека я получи, ако може да се задоволи и успокои с нея. За мене смъртта ще бъде също избавление от тежките душевни и други терзания, които преживявам. Аз моля за много по-малко. Във властта на Ваше Величество е и правото да изменява начина на изпълнението на смъртната присъда. Ето за това моля Ваше Величество.
Ваше Величество,
Ваше Величество сам е войник и вижда онова, което ме кара да моля смъртта си с разстрелването. Аз съм убеден, че Ваше Величество ще удовлетвори последната молба на този, който след няколко часа ще трябва да умре. Очаквайки с вяра решението на Ваше Величество, съм с отлично почитание М. X. Фридман
София — Централен затвор май 1925 год.

Отговор не последва. Лов, вероятно
02 Декември 2015 07:47
И какви са типологическите разлики, питам си се,

Времева разлика от къде 100 лета дели тези събития. Не е типологична, но е значима и показателна.
02 Декември 2015 08:21
Другарките намериха от немай къде да извъртят темата към "фашисткия" режим в България до девети септември 1944 г. Проблемът им е че "фашистките" престъпления с които се мотивират изобщо не свършват след тази дата. Напротив, не само не спират, но и се извършват се с невиждана от средновековието жестокост. Фашисти ли убиха Райко Алексиев и Сашо Сладура?
-
02 Декември 2015 09:17
Драги, дами и господа. Сега ли се сетихте да пишете са СА, след като знаете за всичко това от много лета. Ама САЩ си вземат един петрол от там и са върли защитници на СА. Слагат си ръцете в огъя, че в кралството се спазват човешките права, като никъде по света.
02 Декември 2015 09:55
"фашисткия" режим в България до девети септември 1944 г.

Споменатите по-горе събития и явления са от 20-те години. Те, и подобните им из останалите държави в Европа през тоя период, са наричани днес протофашизъм в научните среди в самото сърце на ЕС. Но Вий си пишете, пишете си...
02 Декември 2015 10:48
Тукашните фашаги биха бесили и за постове във форум. Един се беше засилил да дави цяла София щото някакви келеши свиркали и крякали срещу правителството. Разликата с камиларите е, че ония действат, а наш'те само тракат с ченета.
02 Декември 2015 11:09
Все пак Саудитска Арабия е председател на Комитета на ООН по правата на човека (не помня Катар к'во беше, но сигурно поне е член на Комитета). И не си спомням някой особено да е протестирал по този повод. Докато тези циркаджии управляват света, нищо добро не ни чака.
Бъдете здрави!
02 Декември 2015 12:24
Oraсle
02 Декември 2015 08:21

Не е ли приложима тук т. 1.10 от форумните правила?
"Потребители, които предизвикват спорове и скандали и насаждат неприязън..."
02 Декември 2015 14:27
На тия яка "Саудитска пролет" им се очертава. Много взеха да излизат в новините. Кинтите могат да забавят процеса (и са го забавили) ама дотам.

Иначе случката е досущ като у нас 60-те и 70-те години. Скараш се с някой, врътнеш му едно доносче и милицията го подкарва по клиничната пътека. После и да искаш не можеш да го спасиш.
02 Декември 2015 14:54
Нещо не виждам под новината "Аз съм Ашраф". Къде са аз-съм-шарли-тата? Или трябва първо да бъде обесен, пък след това да има плач по невинно убития? Къде са държавните глави, хванати за ръце на пустинна улица? Къде е фейсбуковият филтър с палестинското знаме?
02 Декември 2015 18:32
Къде е фейсбуковият филтър с палестинското знаме?
Има нарочна програма, съвсем достъпна за ФБ потребителите, с която може да се сложи всяко знаме на профила.
02 Декември 2015 18:48
Има нарочна програма, съвсем достъпна за ФБ потребителите, с която може да се сложи всяко знаме на профила.

Така де! Но поне до днес сутринта не видях да има изобщо бяло-зелено-черно-червено, докато френските си стоят.
02 Декември 2015 18:53
Ами, знам ли, може би отзвукът още не е толкова силен, там не влизам всекидневно. Пък и все някой трябва да повлече крак, казвайки за какво е сложил знамето.
02 Декември 2015 19:08
Един се беше засилил да дави цяла София щото някакви келеши свиркали и крякали срещу правителството.

Няма нужда да се изопачават нещата. Човекът просто беше се възмутил до пределна степен от мрсотията избуяла в София през последните 25 години, като нейния каймак в случая се оказаха предплатени от чужди организации протестиращи изпълняващи волно или неволна чужда поръчка. Та затова и човека си пожела едно символично очистване на столицата и държавата от всичкия боклук насъбрал се в нея. Подобно нещо - изчистване на държавата от предателите и еничарите, би искал всеки българин който милее за страната си и народа си. Никой разбира се не желая нечия жестока смърт, макар дори някои хора да са сторили достатъчно за да я заслужат - кажи речи в повечето държави подобно наказание се практикува и до момента, да не говорим за Меката на "демокрацията" - САЩ, а просто иска държавата да се освободи от паразитите които са я завзели и поставили под външно управление.
02 Декември 2015 19:30
Та затова и човека си пожела едно символично очистване на столицата и държавата от всичкия боклук насъбрал се в нея.

02 Декември 2015 20:38
Но това не са "нрави", а примери за една налудничава религия, която неизвестно защо се търпи от западния свят.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД