Ако нивото на културата ни в сантиметри е в пряка връзка със състоянието на "ендекато на културата" и прилежащите му площи, тежко и горко й. При първите по-сериозни есенни дъждове разбрахме едно: след струващ милиони, продължил с месеци и продължаващ ремонт на парка около НДК водата пред парадния вход на зала 1 е до колене. Положението не е по-добро няколко крачки встрани, където вместо приветливи фонтани клокочат локви, а калта във все още незавършените участъци изисква минимум рибарски гумени ботуши. Струва ви се преувеличено, заяждане със Столична община, нейните изпълнители на обществени поръчки и нейните добри намерения? Уви, не е.

Редакцията на в. "Сега" се намира в комплекса на НДК и в предизборните месеци с известно умиление, но и със страх за здравето успяхме да проследим развитието на т. нар. рехабилитация на пространството около двореца. Да започнем с фактите. Те не са много, но за сметка на това са красноречиви: за да се усвоят 11 млн. европари, СО ударно пуска проекта: ремонтът тръгва без конкурс за проектиране и без обществено обсъждане. След мъртъв зимно-пролетен период разкопките достигнаха своя апотеоз в навечерието на местните избори. Изстрадан опит от август-септември: стигането до работното място е като през милитаризирана зона. Навсякъде телени огради, окопи, кал и щуращи се безпомощно хора - както бачкатори, така и костюмари, и залутани неглижета. Като игра на "тука има-тука нема" е: дали вечерта ще можеш да си тръгнеш през същата тайна пътека, откъдето си влязъл сутринта? Какъв ли обходен маршрут готви утрешният ден? Бонус риск са щъкащите постоянно наоколо багери, камиони, трактори, фадроми и друга тежка строителна техника. Каменни блокове хвърчат на 30 см над главата ти като в някакъв риалити тетрис. Добре поне, че лятото се случи сухо. Дори и към края на ремонта се забелязват патетични сценки като например - всички кошчета наоколо са останали зад загражденията, макар привидно алеите и пейките да са ползваеми. Декор за постапокалиптичен филм!



Ако рехабилитацията не приключи до края на календарната година,



масрафът ще остане за сметка на Столична община. Но в началото на декември краят й се не вижда, а междувременно общата цена набъбна на 13 млн. Странно, че въпреки постоянния приток на хора от и към НДК единственото, което се чува по темата, са отделни псувни от граждани с измокрени и изкаляни крачоли. Изглежда, че новото състояние на площад "България" ще бъде легитимирано мълчаливо, с вдигане на рамене, както стана с дизайна на пешеходната "Витошка" и както става с разкопките на Ларгото. Може би защото изборите минаха и още 4 години керванът необезпокояван ще си върви.

В една статия тези дни "Капитал" и независими сдружения на архитекти плахо подметнаха, че е можело тези 13 милиона да бъдат похарчени не за козметичен ремонт, фиданки, кашпи и други естетично издържани фъндъци, а за обновяване на пространството, което в момента остава в традицията на соцестетиката от началото на 80-те. Може би са прави. В крайна сметка, докато "шестоъгълникът" продължава да се извисява над градината, за никаква нова функция и облик не може да става и дума.

На по-малко възвишените граждани обаче ни се ще просто да го бяха направили добре. Ежедневното - по неволя - наблюдение на работния процес ясно показа абсолютна липса на качество (счупени облицовки и плочки, преди завършването на обекта, които се лепят и шлайфат в движение), отсъствие на надзор, лоша организация (защо е нужно да се слагат указателни табели къде е затворено и откъде може да мине злощастният гражданин/потребител на култура/работещ, защо да се работи поетапно и на участъци, като може бригади на независими един от друг подизпълнители да форсират без съгласуване, оставяйки след себе си хаос?). Ако строителната фирма, която в същите тези месеци изпълняваше цялостен ремонт на дома ми, си беше позволила такова ниво на ентропия и непрофесионализъм, щеше да изхвърчи на втората седмица. Но понеже Столична община плаща с пари на европейските и собствените си данъкоплатци, може да си го позволи.



Черешката върху тортата е пространството пред централната сграда на НДК,



което бе окончателно разбито от злополучния проект. "Поради компрометирана хидроизолация", оправда се зам.-кметът Мария Бояджийска (нейното име е чест симптом за лоши новини), там всичко ще се прави наново. Докато чакаме "цялостното проектиране" и обновяване на въпросното пространство - което в крайна сметка е визитната картичка на целия парк, - бе дадена зелена светлина съществуващите там мраморни плочи да бъдат докарани до състояние като след бомбардировка: по тях ежедневно се катерят и разхождат споменатите багери, камиони и обикновени наглеци с джипове.

Разговорът може да продължи с редица въпроси, чиито отговори биха показали роднинско-приятелски връзки между поръчители и изпълнители, административна некомпетентност в управлението на големи проекти, пълно отсъствие на стратегия за бъдещите функции и облик на мястото и т.н. Но най-шокираща остава наглостта след 11 милиона лева по-късно да сервираш на столичани дълбоки кални локви. В които се удавя безвъзвратно всяко добро намерение или надежда за по-приятна градска среда.