Голям брой ученици у нас все още учат в маломерни и слети паралелки, в които не може да се осигури качествено образование. Това е една от констатациите в доклад на Сметната палата, анализиращ Националната програма за оптимизиране на училищната мрежа на МОН между 2012 и 2014 г. В доклада не се посочва колко са тези деца.

Въпросната програма действа от 2007 г., като за последните 3 г. по нея са закрити и преобразувани 55 училища при планирани 30 школа. Изводът на одитния орган е, че като цяло тези мерки са повишили качеството на образованието. Един от проблемите обаче, които все още съпътстват недостатъчно оптимизираната мрежа от школа, е наличието на голям брой маломерни и слети паралелки, посочват одиторите. Изцяло заличени слети и маломерни паралелки е имало в 7 от приемащите училища през 2012 г., в едва 4 школа през 2013 и в 5 - през м.г.

Минималният брой ученици в една паралелка е регламентиран в Наредба 7 на МОН от 2000 г. и най-общо е - поне 16 деца за началния етап и минимум 18 за прогимназията и гимназията. Допускат се обаче и изключения - дори и под 10 ученици в клас - при особени случаи, например в защитените училища. В слетите паралелки пък учениците могат да са от различни класове.

Подобни паралелки не отговарят на съвременните изисквания за качествено образование, посочват от Сметната палата. "Освен заниженото качество те оскъпяват образователния процес и създават предпоставки за неефективност на разходите за образование", пишат експертите и съветват постепенно да се върви към закриването им.

От Сметната палата посочват, че като цяло процентът на преждевременно напускащите училище остава висок. Оттам акцентират на факта, че се увеличава броят на учениците, които прекратяват обучението си у нас поради заминаване в чужбина - ако през 2007 г. те са били 19.7%, през 2013/14 г. достигат 34.4 на сто. Най-голям е относителният дял на напусналите поради семейни причини - почти половината. Поради нежелание да продължат образованието си напускат средно 18 на сто, като тук се наблюдава тенденция на намаление - от 24% през 2007/08 г. до 14% през 2013/14 г.



ИЗВОДИ

Една част от програмите, финансирани от бюджета, не съдържат анализи и в тях не са очертани проблемите на училищната мрежа. В друга част анализите и проблемите са представени формално. Липсата на предварителен анализ и идентифициране на съществуващите проблеми не създават възможност за оценяване на напредъка и постигнатите ефекти от оптимизацията на училищната мрежа в резултат на участието в националната програма, пишат одиторите. "Не е предвиден санкциониращ механизъм спрямо бенефициентите при непостигане на показатели за ефективност", отбелязват още те.