Днес по книжните сергии може да се прочете името на една нашумяла българска писателка със странното име Багрина Кларк. Странното е само на пръв поглед - духовните теми и търсения на Багрина имат своето естествено обяснение, ако се проследи историята на фамилията Кларк, чиито представители са посветили живота си на една по-свободна, по-издигната и по-щастлива България. Една от книгите на Багрина е озаглавена "Земята - щастлива отново", а последният й сборник с есета, който излезе наскоро - "Посети ме, Господи, пак!" Тези заглавия са сякаш върхът на пирамидата от мечти и реални действия за постигането им на поколения от фамилията Кларк. Нищо, че самата Багрина няма кръвна връзка с фамилията, а я е получила след брака си с правнука на първия Кларк, който стъпва на българска земя през 60-те години на XIX век.

Американецът д-р Джеймс Франклин Кларк не само оставя сърцето си тук, но и



посвещава живота си на освобождението на българите



от турско робство. По образование бил геолог, а по дух - авантюрист. Негови близки го описват като добър, жизнерадостен, смел и волеви младеж. Д-р Джеймс Кларк чул за мисионерите в Африка и поискал и той да стане мисионер. Вместо в Африка го изпращат в България.

Сблъсквайки се с нищетата и непросветеността на българите под турско робство, той решава, че ще е най-полезен, ако започне с образоването на жените и за целта открива в Стара Загора училище за девойки. По-късно открил и училище за момчета в Пловдив. Поради върлуващата малария в двата града Кларк премества училищата в Самоков и те са съществували там чак до 1944 година. Той бързо научил български език, сближил се с българите. Ходил по селата да учи селяните как да обработват земята си, как да отглеждат децата си, как да се грижат за болните, за личната и домашна хигиена. Понякога дори им вадел развалените зъби, за да ги спаси от зъбобол. Скоро д-р Кларк научил и турски език и започнал, покрай другата си работа, да пише писма до султана, в които изтъквал неправдите срещу българския народ, разказва в книгата си сестрата на Гео Милев, Пенка Касабова. Често в тези писма



д-р Кларк молел за милост за някои българи,



за които знаел, че са хвърлени в тъмница или изпратени на заточение. Джеймс Кларк е първият чужденец, който посещава Батак след клането и съобщава за него на света.

Той е основател и на движението за трезвеност. Като виждал колко много селяни пият, та дори дават и на децата си попара с вино, Кларк започнал широка борба с алкохолизма, която продължил до последния си час, разказва Пенка Касабова. И продължава: "Елисавета Кларк (дъщерята на д-р Кларк) ми е разказвала, че вече над 90-годишен той сядал до отворения прозорец на мансардния етаж и оттам пускал на минувачите по ул. "Солунска" листчета с отпечатани български поговорки против пиянството и мисли на велики учени за вредата от алкохолизма. Неговата дейност в тази насока мис Кларк продължи до края на живота си."

След освобождението на България д-р Джеймс Кларк става дясната ръка на лейди Странгфорд, която събрала в Англия големи суми в помощ на българите от опожарените градове и села. "Кога на кон, кога пеш, той обикалял всички пострадали селища. Българите го чувствали близък и пред него изплаквали неволите си. Той е правил списъци къде и от какво имат нужда хората и скоро им го доставял", разказва още Касабова, която е била ученичка на Елисавета Кларк.

Дъщерята на д-р Джеймс Кларк не само достойно продължава неговата мисия в България, но и става по-голяма патриотка от българите. Тя истински мечтае да види България свободна и щастлива отново, със здрави и добре възпитани деца и добре обучени родители, които да се грижат достойно за тях.

Елисавета Кларк е родена на 1 юни 1868 г. в Пловдив. Образованието си получила в Самоков, Цариград и Америка. В САЩ тя учи в много известния и досега колеж Маунт Холио, близо до Бостън, а по-късно се записва и в Бостънската консерватория, където учила пиано и пеене. Не успяла да завърши университета, защото трябвало да се върне в Самоков - майка й, швейцарка, и баща й били болни. В малкото свободни часове, които е имала, преподавала пиано и алгебра на учениците в Самоковското американско училище.

След смъртта на майка й през 1884 г. тя отново заминава за Америка и постъпва в най-добрия колеж за детски учителки - Нешънъл киндъргартен колидж в Чикаго. Там изучава прословутия Фрьобелов метод, по който по-късно създава първата Американска детска градина в София и обучава първите детски учителки, сред които Пенка Касабова, Леда Милева, Ика Комфорти, която в момента живее в Израел и подпомогна със средства издаването на мемоарите на Пенка Касабова.

Преди да създаде с изключителна любов и лични средства модерната Американска детска градина в София, на която



посвещава над 30 години от живота си,



тя открива в Самоков през 1898 г. частна детска градина с 15 деца.

Елисавета Кларк не се жени, но осиновява три българчета - Жорж, Борис и Иванка.

След Балканската война тя чула, че двумесечно бебе от Вакарел останало без майка, която умряла от туберкулоза, а бащата бил пияница. "Кой ще иска такова дете, то е осъдено на явна смърт. Аз ще ида да го взема", казала Елисавета и на следващия ден донесла хилавото бебенце Жорж, увито в мръсни, парцаливи пелени. Жорж е свекърът на Багрина Кларк. Елисавета Кларк му дава не само фамилията си, но и възможност да учи модерно земеделие в Дания, а по-късно му купила чифлик, за да прилага професията си. Синът на Жорж, Емил, си спомнял с любов за любимата Лизи, при която отивал всяка сутрин по нощничка, за да му прочете нещо от книжките. Емил говореше за Елисавета Кларк като за могъщо същество, което е държало всичко в хармония, споделя писателката и съпруга на Емил Багрина Кларк.



Другото осиновено от Елисавета пеленаче - Борис,



станал световноизвестен славист. Той пожелал да учи в САЩ и там остава до края на живота си. Елисавета осиновява и петгодишно момиченце - Иванка. Тя й осигурява средства, за да живее достойно със съпруга и двете си деца. Елисавета оставя и 400 хиляди лева за основаване на фондация, която да се занимава с подпомагане и развитие на българското образование. Междувременно тя се оттегля от директорското си място в Американската детска градина и го поверява на Пенка Касабова. Целта й е градината да бъде призната и легитимирана от държавата за българска. Девизът на мис Кларк е: "Образованието е освобождение от всички ограничения на природата."

Като отлична ученичка на Кларк Пенка Касабова превръща работата си с малки деца в своя съдба и призвание. Нейна ученичка, макар и за кратко, е и съпругата на Яворов, Лора. През февруари 1940 г. е учредена мечтаната от Кларк фондация по предучилищно образование. Целта е да се създаде институт на детето. Фондацията купува около един декар земя в "Лозенец", за да построи модерна сграда за института, в който трябвало да има курс за обучение на майките и за обучение на учителки. Мечтата на американката обаче не се сбъдва, тя умира две години по-късно, а малко след това председателят на фондацията Венелин Ганев е пратен в Белене. През 1953 година фондацията е закрита заедно с всички други.

Възстановена е една миналата година, на 28 май, като сдружение "Елисавета Кларк и Пенка Касабова". Тогава Пенка Касабова е избрана за негов пожизнен секретар. На 12 август същата година



тя празнува своята 100-годишнина,



а на 12 септември умира, успокоена, че голямата идея отново е в сигурни ръце и на правилен път. Сред членовете на управителния съвет на сдружението са Леда Милева и Багрина Кларк. То вече е създало училище за родители, което се помещава на "Врабча" 20 в София. Целта е да развиваме социалните умения на родителите да партнират на детето, обяснява Рени Захариева, председател на сдружението и ученичка и близка приятелка на Пенка Касабова. През 2000 г. Нешънъл киндъргартен колидж в Чикаго, в който са учили Елисавета Кларк и Пенка Касабова, отпусна 10 стипендии за българки на името на Пенка Милева Касабова. Две момичета вече учат там, има конкурс и за останалите стипендии, така че ще ни трябва голямо помещение, където завършилите момичета да могат да демонстрират и преподават модерните методи за предучилищно възпитание, казва Рени Захариева.