|
Казва се: "Една птичка пролет не прави", и сигурно е така, но се счита, че пролетта е дошла наистина едва когато долетят щъркелите. Макар и да не излитат и да се връщат по едно и също време всяка година, птиците са най-точният индикатор за смяната на сезоните.
Миграцията на птиците занимава човешкото въображение от незапомнени времена. Дори Омир е размишлявал по този въпрос, но и днес, хиляди години по-късно, науката не може да си обясни напълно поразителните разстояния и маршрути, които изминават прелетните птици. През есента тръгват на юг, а на пролет се връщат. Или пък през зимата слизат от високите части в долините, където ще могат по-лесно да намират храна. Общо взето, хората си представят, че птиците мигрират, защото в зимни условия не могат да си набавят нужната храна - например онези, които се хранят с насекоми или гризачи няма какво да ядат, когато падне много сняг. Макар че е странно, самата температура въобще не пречи на птиците.
Дори глезеното канарче може да издържи
на температури до -45 градуса, стига да има достатъчно храна.
Знае се, че всяка година сезоните се сменят по едно и също време. Най-ясен индикатор за това е продължителността на деня. Цикълът на живот на птиците е тясно свързан със слънчевата светлина и скъсяването или удължаването на деня им "казва" кога е станало време за миграция.
През пролетта, с увеличаването на слънчевата светлина, определени жлези в птичето тяло се събуждат от зимния си сън и започва размножителният период. Усетили, че е пролет, птиците се връщат обратно на север, където лятото вече е започнало. Така че дължината на деня и наличието на храна могат да бъдат смятани за основни причини птиците да прелитат понякога десетки хиляди километри от едно място на друго.
Когато настъпи краят на лятото, огромно количество птици от целия свят се събират на ята и потеглят на юг, като някои от тях дори се местят на друг континент. През пролетта те се връщат на своя континент, в своята страна, дори в собственото си гнездо и никой досега не е успял да обясни
как успяват да намерят пътя си
Правени са най-различни много интересни експерименти, целещи да открият отговора на тази загадка. При един от тях група щъркели били взети от гнездата им малко преди есенната миграция и пренесени в затъмнени кутии на 450 км. Няколко дни по-късно, когато станало време за отлитане, те, без въобще да се поколебаят, размахали криле и полетели към посоката, от която тръгвали в предишните години. Когато настъпила пролетта, те отново се появили при старите си гнезда.
Способността на птиците да откриват пътя към дома е поразителна. Правени са опити, при които лястовички са били откарвани на 1000 километра от дома им и са намирали пътя назад безпогрешно в минутата, когато ги пуснали на свобода.
Произнасянето на дълбокомислената дума "инстинкти" и цъкането с език не правят феномена по-обясним. Ясно е, че младите птици не учат география, а пък и често се случва и родителите да мигрират за първи път. А птиците, които се връщат към дома си, често летят през нощта, така че не могат да видят някакви места, които да им служат за ориентир, да не говорим, че много от тях летят и над безкрайни водни пространства.
Една от основните хипотези по въпроса е, че птиците могат да
усещат магнитните полета на Земята,
които вървят от Северния към Южния полюс, но тя е останала недоказана. Досега науката не може да обясни изчерпателно как птиците успяват винаги да намерят пътя до родните си места без грешка. Има една интересна историческа случка във връзка с миграцията на птиците. Пътувайки към Америка, Христофор Колумб видял много птичи ята, летящи на югозапад. Решил, че това означава, че земята е близо, той се озовал на Бахамските острови вместо във Флорида.
Никой не знае защо птиците летят толкова надалече. Това не може да бъде обяснено само с промяната на температурата, защото перата имат изключително добра топлоизолация. Дори да приемем, че птиците отлитат, подгонени от глада, как ще си обясним това, че се връщат обратно напролет? Някои орнитолози смятат, че има връзка между промените в климата и инстинкта за продължаване на рода.
Каквито и да са причините за миграцията на птиците, те без съмнение са пътешественици шампиони. Златния медал държат арктическите чайки, които годишно изминават около 50 000 километра. Гнездовият район на тези чайки е огромен - от Арктическия кръг до щата Масачузетс. Те прелитат оттам до Антарктика за около 20 седмици, като средно на ден прелитат около 360 километра.
|