Към средата на февруари пресният спанак по пазарите стои някак окуражаващо. В свежата зеленина на неговите листа се чете надежда, че пролет пак ще има. Той, освен това, не е чак толкова прост зеленчук, както изглежда на пръв поглед. От спанак се приготвят невероятно вкусни неща и не случайно често се е превръщал в изкушение за изтънчени гастрономи.

Старите гърци и римляни не са познавали листата на Spinacia oleracea (културен спанак). Най-ранните сведения за него са от III-IV век, а като негова родина ботаниците сочат Персия. В един китайски източник от 647 г. той е наречен "персийска трева". В Испания е въведен от маврите около XI век, а оттам се разпространил в цяла Европа и бил много добре приет, особено през дългите пролетни пости. Сравнително късното му въвеждане в кухнята е засвидетелствано и от близките му имена в повечето европейски езици - spinach (англ.), epinard (фр.). През 1390 г. един английски автор го споменава с името spynoches. В Америка е пренесен още от първите колонисти.

Двама прославени френски лакомници - Брийа Саварен и Дюма-баща - били страстни ценители на спанака и оставили за поколенията свои рецепти за неговото приготвяне. Първият го готвел задушен в обилно прясно масло, а вторият го предпочитал с гъша мас. Особената популярност на спанака във Франция личи и от една френска поговорка. Mettre du beurre dans ses epinards (букв. Да сложиш масло в своя спанак) означава да започнеш по-сносен и сит живот, т.е. работите да тръгнат добре.



Спаначено руло

Продукти: 750 г картофи, 0,5 ч. ч. брашно, 2 яйца, 0,5 кг спанак, 60 г масло, половин глава лук, 2 твърдо сварени яйца, сол, черен пипер.

Картофите се сваряват, обелват се и още докато са горещи, се пасират. Прибавя се брашното, две яйца, сол и черен пипер. Омесва се тесто и се поставя върху влажна домакинска кърпа.

Спанакът се измива, задушава се, нарязва се на ситно и леко се запържва в малко масло заедно със ситно нарязания лук. Сваля се от огъня и се прибавят двете сварени яйца, нарязани на ситно, сол и черен пипер. Сместа се разбърква и се разстила по дължината на картофения лист. С помощта на кърпата внимателно се оформя руло, полива се с масло и се пече 15 минути в умерена фурна.



Спаначен пудинг

Продукти: 1 кг спанак, 2 с. л. масло, 1 с. л. брашно, 300 мл прясно мляко, 4 яйца, 50 г кашкавал.

Измитият и изчистен спанак се сварява в подсолена вода. Щом изстине, се прибавят жълтъците, настърганият кашкавал и разбитите на сняг белтъци. Сместа се разбърква, изсипва се в намаслена форма и се пече в умерена фурна на водна баня.



Сарми от спанак

Продукти: 1 кг спанак, 1 глава лук, 1 ч. ч. ориз, 250 мл прясно мляко, 2 яйца, черен пипер, магданоз, копър, сол, олио.

Измитият и изчистен спанак се задушава в подсолена вода, отцежда се и се нарязва на дребно. Ситно нарязаният лук се запържва в мазнина, прибавя се спанакът, а малко след това и оризът. Долива се малко гореща вода и сместа се задушава, докато оризът поеме водата. Посолява се и се подправя със ситно нарязан магданоз, копър и черен пипер.

Предварително подбрани по-големи спаначени листа се попарват, за да омекнат. С тях от готовата смес се свиват сарми, нареждат се в намаслена тавичка, заливат се с прясното мляко, разбито с яйцата, и се пекат в умерена фурна.





"Blueridge" - другата истина за виното

Модерният завод "Сините скали" край Сливен прилича повече на космодрум, а не на винарна



В представите на повечето хора очарованието на винения туризъм обикновено се свързва с журналния блясък на френските шата, обрасли в бръшлян и традиции. Търсят се атракции около стари изби със сводести подземни тунели, огромни бъчви и малки ниши в стените със забравени мухлясали бутилки, които стават за снимка или за подарък, но рядко са добри за пиене. Водещата българска винарска компания "Домейн Бойар" е на път да разбие този стереотип.

Модерният завод "Сините скали" край Сливен отдалеч прилича повече на космодрум, отколкото на винарна. Лек контраст внася кокетната къщичка за дегустации, която беше открита вчера. За компанията явно е по-важно да държи пулса на световния пазар и да реагира на тенденциите във винената мода, а не да прави туристически спектакли. Освен това "Сините скали", все още най-модерната винарна в Европа, представлява точно това, което представляват и австралийските винарни, а там виненият туризъм процъфтява.

"Може би има известен риск потребителите да очакват нещо по-романтично, но защо пък да не видят истината", обяснява Пламен Грозданов, управител на "Бойар Истейтс". Във водещите винарски страни виното се произвежда точно при условията, създадени в нашите заводи. Бъчвите, които виждат туристите в Бордо или Калифорния, едва ли са онези, в които наистина се прави вино. То отдавна се произвежда основно в неръждаеми съдове, защото това е най-хигиенично и гарантира най-добро качество от технологична гледна точка.

Заводът "Сините скали" е строен от австралийска инженерингова компания, но там на практика не се прави нищо по-различно от това, което се прави в Европа. Особеното е, че се произвеждат вина, каквито световният пазар иска в момента - по-плодови, млади, с омекотени танини (тип "Нов свят"). Това се постига благодарение на модерната техника - ротоферментатори без никакъв достъп на кислород, с възможности за контрол на температурата по време на ферментацията в много широки рамки, както и за всякакви други технологични решения. Самите ротоферментатори са френско изобретение, но те получиха мощно развитие в Австралия.

Преструктурирането на световния винен пазар през последните години и спадът в продажбите на традиционни европейски производители като Франция, Италия и Германия поради растящия интерес на консуматорите към новите сили в бранша (Австралия, Нова Зеландия, Чили, Аржентина, ЮАР) наложи създаването в края на 2000 г. на холдинга "Бойар Истейтс", който обедини винарните на "Домейн Бойар", Винпром Русе и търговската фирма "Бойар интернешънъл лимитид". В момента дружеството управлява четири големи завода (в Русе, Шумен, Ямбол и Сливен) и пет по-малки изби в Бяла, Две могили, Кортен, Стралджа и Елхово. Капацитетът им е над 100 млн. бутилки.

До голяма степен успехите си компанията дължи на екипа от технолози. Те са връзката между пазара и производството. Повечето са хора с богат опит и дългогодишна практика, говорят по няколко езика и внимателно следят процесите във винарския бранш по света.

Преди няколко години на специалистите правеше впечатление, че в рекламните си кампании "Домейн Бойар" акцентира изключително върху търговската марка, а не върху произхода на виното. Тенденцията е запазена и при последната кампания в Англия за налагане на марката "Blueridge". Върху рекламни постери са изписани изречения от типа "Иисус е роден в ясла" или "Династията Уиндзор произлиза от Германия". Следва рекламният слоган: "Българският Blueridge. Има ли значение откъде е?" Внушението е ясно - да се притъпят предразсъдъците към българското вино и да се съди за него по съдържанието на бутилката. За някои рекламисти този подход към специфичен продукт, какъвто е виното, може да изглежда странен, но това е световна тенденция. Преди шест години не повече от 2% от вината се налагаха като търговски марки. В момента те са над 20% с тенденция да растат. Днес марки като "Мондави" (САЩ), "Джийкъбс Криг" (Австралия), "Кресман" и "Мутон" (Франция) пораждат определени асоциации за тип вина. Явно същото искат да постигнат и в "Домейн Бойар".

Искахме по този начин да кажем, че в България има производител, който държи на качеството, постоянен е в качеството и може да му се вярва, твърди Пламен Грозданов и добавя, че все пак е много трудно, когато страната е в упадък, една винарска компания да върви непрекъснато срещу течението. Виното е силно имиджов продукт. Затова преди години, когато френското правителство разреши да се правят ядрени опити в атола Муруроа, продажбите на френски вина в Англия рязко спаднаха.





Страницата подготви: Ясен Бориславов

Илюстрации:

1. Спанак

2. Заводът на "Домейн Бойар" в Сливен.