Новият училищен закон вече не е толкова нов, а подготовката за промените, които произтичат от него, тече с пълна пара. От просветното министерство наскоро одобриха първите три нови държавни стандарта - за учебния план, за общообразователната подготовка и за учебниците, предстои подписването и на осъвременените учебни програми за 1-ви и за 5-и клас. До 1 август 2016 г. обаче, когато влиза в сила законът, има още куп други неща, които МОН трябва да свърши. Наред с другите образователни стандарти, от ведомството на проф. Тодор Танев ще трябва да разпишат и правилата, по които би следвало да се оценява и контролира качеството на образованието. Сегашната непоклатима система с вездесъщите регионални инспекторати би следвало да бъде преобърната, а с най-важните функции да бъде натоварена нова структура, която за първи път няма да бъде подчинена на министъра - Национален инспекторат по образованието.
Законът очертава най-общо формата на контрол над училищата, а подробностите са оставени за бъдещите държавни стандарти, за които към момента знаем твърде малко. Директорът на националния инспекторат ще се назначава лично от министър-председателя. Според управляващите така новият орган ще е независим, за да гарантира безпристрастна оценка и контрол. Възможно е обаче промяната да доведе и до точно обратното - по-голямо политическо вмешателство в образователната система. Инспекторатът ще има достатъчно
широки правомощия -
неговите служители ще проверяват регулярно всяко училище и детска градина в страната. Тези проверки ще се правят минимум на 5 г. Освен това инспекторатът ще изготвя анализ за качеството на образованието в проверяваните учебни заведения, който ще се предоставя на правителството и на МОН.
Звучи добре, но възникват множество въпроси. На първо място, какво става със сегашните регионални инспекторати, преименувани неслучайно в "регионални управления по образованието"? От една страна, в закона е записано, че те са администрации към просветния министър "за управление и контрол" на училищата и градините. От друга страна, не е упоменато как ще осъществяват този контрол и дали няма да са сведени само до изпълнители на указанията, дадени от националния инспекторат.
Според приетите разпоредби всяка инспекция на националния инспекторат ще трябва да се прави веднъж от вътрешни и, втори път, от външни инспектори. Вътрешните ще са държавни служители в инспектората и ще се назначават от министъра на образованието. Външните пък ще се определят за всяка конкретна проверка по правилник, който ще бъде разписан от МОН, но одобрен от правителството. Какво ще пише в него, какви ще са функциите му, и какви - правата и задълженията на новите инспектори - все още никой в МОН не се наема да каже. Знае се само, че външните инспектори трябва да притежават степен магистър, да са с поне 5 г. професионален стаж в област, съответстваща на инспектираната дейност, и да са преминали през обучение в националния инспекторат, с който ще сключват договори за всяка възложена от органа проверка. Тук любопитно е например как може човек да е завършил обучение в току-що създаден орган?
Макар и оскъдно, това, което знаем за националния инспекторат,
вече хвърля в смут
заетите в просветата. Откъде ще се намерят купищата инспектори, нужни за осъществяване на контролните му функции? У нас има над 2500 училища, което означава, че министърът ще трябва да определи и назначи поне два пъти по толкова външни проверяващи, с които освен това ще следва да се сключват и договори. Не е ясно колко средства ще са нужни за цялата инспекционна дейност, нито откъде ще се вземат, тъй като разчети за това няма. А допълнителните харчове е трудно да се избегнат, имайки предвид, че инспекторите ще трябва да пътуват из цялата страна, за да стигнат и до школата в най-затънтените краища. Това значи командировки, средства за път, храна, хотел и т.н.
Също така не е ясно как ще си взаимодействат новите национални инспектори със служителите на регионалните управления, как ще си общуват вътрешните с външните проверяващи, кой какво ще следи, няма ли да се дублират проверките и т.н. Всички тези "подробности" са оставени за уточняване в държавните стандарти, които трябва да се подготвят от МОН. А както свидетелства практиката, дяволът е заровен в детайлите.
По мнение на експерти от инспекторатите по образование (вече управления по образованието) изобщо не е нужно да се създава допълнителна структура с още хора и нужда от повече средства. "Функциите, които се вменяват на националния инспекторат, спокойно могат да се вършат и от регионалните инспекторати, ако просто им се дадат повече правомощия и им се развържат ръцете", коментира шеф на образователен инспекторат у нас, пожелал анонимност. По думите му, ако вносителите на закона искат да избегнат субективизма при проверките, могат просто да дадат възможност инспектори, да речем от Бургас, да правят проверки във Варна. Възможността за "смяна на местата" на проверяващите според него би била предпоставка за избягване на регионалните пристрастия.
Не един и двама са и началниците на инспекторати, според които училищните директори не бива да са подчинени на министъра на образованието, а на съответния регионален инспекторат/управление, който
познава по-добре работата
на директорите в областта. Тъкмо това според тях би било реална крачка към по-надежден контрол върху качеството на образоването. "Директорите на практика са ненаказуеми и не могат да бъдат махнати. Дори и да открием нарушение в дейността на някой, може да пишем писмо до министъра, оттам да чакаме неясно колко дълго, за да ни отговори съгласен ли е, или не, да ги освободим", коментира и друг началник на РИО. Според него е крайно време подобни правомощия да се дадат на регионалните инспекторати, щом като навсякъде в закона се говори за децентрализация.
"В МОН също има дирекция за контрол, защо не се увеличи броят на инспекторите там, вместо да се търсят нови хора и да се създава напрежение в системата", пита пък инспектор от системата. Той се чуди кои ще са новите му началници и как ще работи с тях. Освен това открива и друг проблем - как външните национални инспектори ще знаят конкретните проблеми на всяко населено място, което проверяват? И няма ли да се ръководят от обобщени критерии, които не отчитат спецификата на всеки регион у нас?
При дебатите в парламента БСП и ПФ критикуваха остро промяната. Според тях новият орган трябва да е към образователното министерство. "Щом като шефът му ще се назначава от премиера, това ще е паралелна на МОН структура. Изобщо не е разписано кой каква работа ще върши", възмутиха се от опозицията. Според червените по този начин проверките ще бъдат силно затруднени. Според вносителите от ГЕРБ обаче проверките на новия независим инспекторат ще гарантират по-добро качество на образованието у нас, тъй като подобни структури са доказали ефективността си в държавите от ЕС.
Важен е и въпросът с огромното количество информация, която сега събират инспекторатите, и дали тя ще стане по-публична с приемането на закона. В момента РИО-тата имат детайлни данни за всичко, свързано с училищния процес - брой ученици и учители, брой отсъствия, брой напускащи системата, средства за квалификация и пр. Малък процент от този обем обаче е публично достояние. "Действително инспекторатите избягват да качват информация, защото са уязвими", признава началник на РИО. А родителите и общината имат право да знаят какво е положението в образованието сега и в миналото, за да направят плановете за бъдещето.
Може би най-показателна за бъдещето на новата структура е позицията на министъра на образованието Тодор Танев, който все пак ще трябва да взаимодейства с нея. Той не крие притеснението и почудата си от новия орган, който нарича "прецедент". По думите му създаването на подобно звено, което да отговаря за всички ученици в страната, е "доста отговорно и рисково".
|
|