След петчасови напъни ДСБ роди в събота вечерта най-безумния идеен конструкт, който може да произведе една партия. Той е следният: Ние знаем, че това правителство не желае да прави реформи, и затова излизаме в опозиция, но подкрепяме решението на министър Петър Москов да прави здравна реформа в това правителство. Така Радан Кънев стана опозиция на Петър Москов, без да го лишава от статута на "един от двамата безспорни лидери на партията". И тъй като политическата шизофрения винаги трябва да е пълна, "политическият гръб на Петър Москов в правителството вече се казва Бойко Борисов", но пък, от друга страна, едва ли ДСБ ще може да си позволи да критикува здравната политика на кабинета... И за да е кристално ясен нонсенсът - ДСБ ще е опозиция, но само на "нереформаторските му политики". Каквото и да означава това.

Накратко, абсурдната позиция на ДСБ гласи, че държава няма, но здравна реформа е наложително да има. Когато си пуснете телевизора и видите Москов с блеснали очи да ви обяснява, че се е жертвал за клета майка България и ще довърши в името на този болен народ тежката, мегаважна и суперналожителна здравна реформа, спомнете си... защо партията му излезе в опозиция. Спомнете си, че случването или неслучването на реформи няма никаква връзка с присъствието или отсъствието на Москов от правителството. Тогава ще ви стане ясно, че Москов не представлява нито вас, нито нас, нито тях, а себе си. Най-обидното в поведението на Москов не е, че



избра хляба пред идеите



- това е обяснима реакция. Обидното е, че в опита си да се изкара по католик от папата, завлича със себе си партията, благодарение на която е министър, и предава избирателите, благодарение на които изобщо се е добрал до властта. Днес Москов продължава да артикулира своите позиции като позиции на ДСБ, а повече от очевидно е, че поне де юре те не съвпадат. Днес той говори от името на ДСБ, но с думите на ГЕРБ - правим реформи, участваме във властта, партията е зад мен, аз съм реформатор... Нещо повече - само дни след като правосъдният министър Христо Иванов подаде оставка заради провалената съдебна реформа, а ДСБ геройски го подкрепи, Москов обяви, че в следващите дни той лично ще търси и предложи кандидат за правосъдното министерство, който да продължи реформата?! Подобно говорене може



да превърне нокдауна на ДСБ в нокаут



И Москов не може да не си дава сметка за това. Както и ДСБ, за която единственият що-годе приличен вариант за реакция е категорично разграничаване. За решението си да остане във властта Москов трябваше да получи само една санкция - изключване. Бързо и категорично. Всичко друго е лудост. Никой никога няма да разбере демонстрираната безпринципност. Тя може да има логично обяснение само в главите на хора като Москов, за които министерският пост е "завоювана позиция" и които описват решението си с изрази като "продължаваш, ако те разстрелят - разстрелят, толкова е просто".

Така базовите принципи на т.нар. Реформаторски блок бяха торпилирани три дни предсрочно. В събота вместо във вторник, когато ДБГ на Меглена Кунева щеше така или иначе да му взриви темелите. Тоя блок вече не става и за саниране. Там няма себеуважение, камо ли уважение към избирателите. И ако поводът за всички коментари е днешната безумна реакция на ДСБ, то съвсем честно е да се отбележи последователната несъстоятелност на останалата част от т.нар Реформаторски блок. Трудно ще ви е да мотивирате необходимостта от присъствието на СДС и ДБГ във властта. Дори и бламирането на антикорупционното законодателство не стресна борците срещу корупцията. Та за какво те са там? И ако позицията на просветния министър, който просто се разграничи тотално от РБ, е ясна и разбираема - той не харесва тези хора, които абсолютно безпринципно му поискаха оставката преди 10 дни, то позицията на останалите "министри на РБ", които предпочитат да са "реформатори" в нереформиращо правителство, е съвсем безпринципна. Въпрос на избор.

В този Реформаторски блок като че ли



има заложени суицидни нагласи



Решението на ДСБ в събота например има всичките признаци на ритуално самоубийство. Точно когато тази партия се очертаваше като единствения значим играч, който подкрепя каузата за съдебна реформа, кауза, за която има обществена подкрепа, тя направи рязък завой и прегърна статуквото.

Подобни резки завои винаги свършват зле. Вижте кондицията на някога мощната БСП. Днес тя е в плачевно състояние точно заради подобни политически заигравания през годините - докато беше в опозиция, подкрепяше правителството на НДСВ, а после се целуваше по площадите с настоящия си политически враг ДПС. Вижте днешното състояние на СДС - едно време надежда за промяна, днес сведена до креслото и триковете на Божо Лукарски. Така се случва, когато се правят праисторически компромиси. Между другото точно така правят политика и организираните престъпни групи. После се чудят защо всеки сравнява действията на партиите с действията на ОПГ.

Разбира се, не е важно какво точно се случило във вътрешния мир на една партия. Важни са хората. Особено тези, които поради някакви свои причини раздават с щедри шепи доверие на политици, министри, съдии. Величаят и кичат профилите си в социални мрежи със снимки на "герои", които впоследствие предпочитат да са слуги вместо свободни хора. Да, много хора разбраха в събота вечерта, че и тази каляска се е превърнала в тиква. И заваляха сълзи и сополи.

Този тъп филм се повтаря години наред. Което явно е доказателство, че ние не можем да извлечем поуки дори от собствените си грешки. Потъваме, но с драматична надежда за нормалност. Търсим нови спасители, които бързо ни разочароват. Псуваме живота сърдито и продължаваме с комсомолски устрем да търсим нов рицар на бял кон. И целият този абсурд ще продължи, докато не започнем да се обединяваме около принципи, а не около фалшиви герои.