- Г-н Геков, наскоро получихте награда в категория "Подкрепа на стартиращ бизнес". Запознайте ни с работата на ББР през отиващата си година - кои сектори, какви компании, какви кредити търси бизнесът?
- Приятно е, когато положените през годината усилия се оценяват, още повече когато това е направено от толкова авторитетно жури, каквото е Управителният съвет на КРИБ. За нас наградата показва, че вървим в правилната посока.
Банката за развитие работи в група, включваща Националния гаранционен фонд и Микрофинансиращата институция "Джобс". Това позволява да предлагаме инструменти, които считаме за възможни и подходящи за подкрепа на специфичните нужди на отделните сегменти на пазара.
Микрофинансиращата институция "Джобс" е насочена основно към микробизнес, стартиращ бизнес, семеен бизнес, където рисковете са най-големи и съответно и достъпът до финансиране е най-затруднен. През Националния гаранционен фонд се обслужват основно малки и средни предприятия чрез гаранционни схеми, договорени с партниращите ни търговски банки, които предоставят кредити, а пък фондът поема част от риска по тях. От своя страна ББР подкрепя малките и средните предприятия, като предоставя индиректното кредитиране отново чрез търговските банки, включително и като поема част от риска по предоставените от тях кредити на тези предприятия. ББР осъществява и пряко кредитиране, което е насочено основно към по-мащабни дългосрочни инвестиционни проекти и към проектно финансиране, което, общо взето, покрива по-едрия сегмент от бизнеса.
Отиващата си 2015 г. се характеризира с различни трудности, с които банковата система и бизнесът трябваше да се преборят или по-скоро с които да съобразят дейността си. Важното обстоятелство е, че тази година е последна за приключване на програмния период на европейските програми и съответно - за финализирането и окончателното разплащане на проектите. И в тази ситуация успешното приключване и усвояване на средствата по проектите от този програмен период беше сериозно предизвикателство и пред компаниите, и пред управляващите органи, и пред банките. Това, с което ББР се опита да подкрепи бизнеса в тази насока, беше чрез създаване на схема за изкупуване на вземания на строителни компании по осъществявани проекти по оперативните програмите "Околна среда", "Транспорт", "Регионално развитие", както и по Програмата за развитие на селските райони. Програмата за цедиране на банката в значителна степен увеличи динамиката на паричната обращаемост в тези компании, съответно даде им по-добри възможности за успешно финализиране на проектите.
През 2015 г. концентрирахме усилията си основно в засилване на ролята на ББР, която в последните години не беше много активна по отношение на една от основните дейности - индиректното кредитиране. Организирахме нова кредитна линия към търговските банки за подкрепа на малък и среден бизнес, която успешно беше договорена и усвоена. Създадохме схеми за синдикирано кредитиране на по-мащабни проекти отново с подкрепата и със сътрудничеството на търговски банки. Осъществяваме мандата, възложен ни от правителството по саниране.
- Как върви програмата за саниране? Има ли проблеми, неща, които могат да се подобрят в движение, за да може да се повишат интересът и усвояването на средствата?
- Нашето впечатление е, че програмата работи ефективно и темпът, с който тя се развива, е добър. Де факто имаме над 1700 подписани договора, което означава, че и да е имало някакви технически или технологични въпроси, те са удачно преодолени от над 1700 сдружения на собственици. Започват вече първите усвоявания на отделно договорените дейности по отделните обекти. Банката е пред финализиране на договореностите за осигуряване на необходимите средства за разплащания по програмата, така че от наша страна не съществуват сериозни притеснения.
- Наскоро обявихте, че банката ще кредитира земеделски кооперации. Очаквате ли засилен интерес към тази програма и какъв е бюджетът, заделен за нея?
- Интересът беше идентифициран от нашите експерти като възможност за разширяване на индиректното ни кредитиране не само чрез търговски банки, а и чрез небанкови финансови институции, каквито в случая са земеделските кредитни кооперации. Приехме, че това са структурите, които стоят най-близко до земеделските производители, изключително наясно са с проблематиката, с която трябва да се борят отделните земеделци, и най-точно могат да оценят нуждите им от съответните финансови инструменти, с които да си покрият разплащанията по периодичните дейности, които изпълняват. Интересът е голям, имаме искания от доста кооперации, които в момента обработваме. Не сме лимитирали някакъв краен бюджет, тъй като и сумите не са кой знае колко големи, но при всички случаи очакваме до следващата година обемите по тази програма да стигнат до 20-30 млн. лв.
През 2016 г. планираме разширяване на индиректното кредитиране чрез предоставяне на кредитни линии и на други небанкови финансови институции - например лизингови компании, които в качеството си на финансови посредници също да дистрибутират до малкия и средния бизнес продуктите, които ББР предлага.
- Друг ваш проект, обявен наскоро, беше схемата за отпускане на синдикирани кредити. С кои банки си партнирате, какви проекти ще бъдат "избираеми" по тази схема, ще има ли изисквания и ограничения? Има ли вече кандидати за финансиране?
- Синдикираното кредитиране е доказан механизъм, който е доста разпространен в банковата практика, но не толкова много в България. Той основно е свързан с възможността банките да поемат относително разпределен и редуциран риск, като в същото време се финансира по-мащабен, дългосрочен или по-рисков проект. Обичайно се използва в дългосрочното инвестиционно кредитиране и в проектното финансиране. Състоянието на икономиката на страната предполага много възможности за инвестиции. Тези възможности за инвестиции понякога предполагат мащаби и условия, които за отделно погледната банка не са много приемливи. В същото време, когато всички рискове по проекта бъдат поделени между две или повече банки, тези параметри придобиват по-друга окраска. Тоест това е механизъм, чрез който ББР създава условия подобен тип проекти да бъдат приемливи за търговските банки и съответно да стимулират инвестиционните намерения на българския бизнес. Това е и смисълът на този вид споразумения.
Подписали сме споразумения със 7 търговски банки за проектно финансиране на големи инвестиционни проекти. Вече имаме 4 сделки, сключени тази година по този ред, и към момента те се развиват успешно. Моделът, който сме въвели, засега работи добре, надяваме се, че той ще бъде разширен. Той ще има изключително добро приложение и предвид условията и възможностите за кандидатстване на отделни проекти по плана "Юнкер". Тъй като планът предвижда финансиране на по-мащабни проекти, националното финансиране, синергията, която може да се получи между собствено участие на инвеститора, подкрепа от обслужващата го банка, от банката за развитие и от Европейската инвестиционна банка по реда на Европейския фонд за стратегически инвестиции създава изключително благоприятни условия тези проекти да бъдат добре приети и одобрени за финансиране.
- Смятате ли, че към днешна дата планът "Юнкер" е реализируем и ще сработи в такъв мащаб, в какъвто беше планиран и обявен? И ще съумее ли България да се впише със собствени проекти?
- Очевидно, че в последните месеци динамиката в световната политика и икономика са на твърде високо ниво, поради което и прогнозите за развитието са много трудни, но поне към момента няма никакви индикации, че този план търпи някакви корекции. Така че ние работим със сериозен темп по отношение на обработката и подготовката на проекти. Вече дори има 4-5 проекта от различни сектори на икономиката.
- В момента лихвите в ЕС и у нас са на безпрецедентно ниски нива. Но всички прогнози сочат, че в еврозоната и в ЕС лихвените проценти ще тръгнат нагоре. Какво ще се случи в България, как ще реагират българските банки и в частност ББР?
- Изключително сложно е да се даде прогноза за движението на такива основни индикатори. В кредитната си дейност банките прилагат базов лихвен процент плюс надбавка. Движението на базовия процент влияе на общата цена на кредита, но динамиката на това движение в последните години не е висока. Не очаквам банките да направят някаква сериозна корекция по отношение на лихвената политика по кредитната си дейност, при положение че са съобразили риска по сделките чрез надбавките. ББР осигурява ресурса за дейността си основно на кредитните пазари чрез договаряне на кредитни линии и емитиране на облигационни емисии. Ние не привличаме депозити от фирми и граждани и поради това нашият ресурс е малко по-скъп. Въпреки това се стремим чрез оптимизиране на разходите и по-висока ефективност да постигнем конкурентни ценови нива в кредитната си дейност, като тук основният въпрос е по отношение индиректното кредитиране чрез търговските банки. Това не е никак лесно, особено в условията на свръхликвидност на банковата система, но пък и цената не е единственият решаващ параметър. Дългата срочност и устойчивост на ресурса, както и възможностите за споделяне на риска са параметри, които също тежат на мястото си.
- Какви са прогнозите ви в средносрочен план по отношение на кредитирането? Ще има ли съживяване?
- Според мен условия за това има. Забелязват се ясни сигнали за активизиране на бизнеса - увеличаване на поръчки, ръст на износа, раздвижване на имотния пазар, идеи за нови инвестиции. Стабилните икономически показатели стимулират бизнеса за по-агресивно поведение по отношение на инвестиционните си намерения. Въпреки че по природа не съм оптимист, намирам за напълно възможно тези сигнали да се превърнат в реална тенденция през следващата година. Следва да отчетем и факта, че към момента банките отделят сериозни ресурси за предстоящите оценки на качеството на активите и стрес тестове, но този процес ще приключи до средата на следващата година.
Има ясни сигнали
Глупости на таркалета!
Сигналите са силни, а не ясни! Ясни са знаците!
Учетебългарскибе, учетебе!