|
| Димитри Иванов |
ИЗЛОЖЕНИЕТО
Миналата сряда излязох да купя от близката будка вестник "Сега". Аз, освен от радио и от телевизия вече и от вестниците се отказах, но пуст навик - да проверя аз дали не са ми променили нещо в писмото. Не променят нищо миличките ми колежки, само на някои думички им пропускат някои буквички, щото на английски Fuck може, на български Еб... не може. На излизане си опразних пощенската кутия от рекламните боклуци, понеже задръстената кутия е покана за апартаментните крадци. Между боклуците видях покана лично до мен от някаква рекламна фирма в Парк хотел "Москва". Мамеха зъзнещи старици с безплатни одеала. Мамеха старци с треперещи колене с магнитни наколенки. Рекох си - улица "Незабравка" ми е в комшулука, я да отида да гледам сеир как зарибяват. Влязох в зала 1. Едно симпатично момче учтиво ми каза да го последвам и ме изведе обратно навън във фоайето. - Не мога да ви пусна вътре, понеже закъсняхте и пропуснахте главното от изложението, обясни ми момчето. - Добре - съгласих се, седнах на едно кресло във фоайето и си разгърнах вестника и ...
... и се сетих за най-успешната рекламно-политическо-пропагандна кампания в България. Тя била толкова успешна, че и британският "Дейли мейл" писал за нея, макар иронично. Било преди 100 години. В небето над София в 10.30 сутринта на 26 октомври 1915 г. се появил 173-метров немски въздухоплавателен съд. Движел се от 4-мотора със скорост между 80 и 100 км/ч. Била такава впечатляваща демонстрация на немския технически и военен гений, че оставила в нашия градски фолклор
ПЕСЕНТА
Граф Цепелина
От тука мина
И си замина
Ах, Боже мой
Наближавала La Grande Guerre, Първата световна война. Вярвало се, че цепелините ще имат голяма роля в рекогносцировката и в бомбардировките. Но войната се оказала позиционна. Войниците полудявали от shell-shock от артилерийския обстрел, страдали от trench-foot, подгизнали крака в калните окопи. Ако нямате дядо, който да ви разкаже, прочетете Im Westen nichts Neues, "На Западния фронт нищо ново" от Ерих-Мария Ремарк.
Четвърт век по-късно сред многото деца аз бях училищен първенец, пръв получих двойка. Това беше в хубавото училище "Св. Седмочисленици" със слънчевия часовник с червен петел на фасадата. Разказвал съм, че US бомбардировачите го разбомбиха; батко Спайч се опита да ги спре, но те бяха повече на брой и той падна във въздушния бой. Сега на мястото на училището е Спортната палата.
Аз станах първенец, първи получих двойка, понеже на тема "Как прекарах ваканцията" написах искрено: "През ваканцията беше много хубаво, понеже не ходех на училище и цял ден играех". Точка, край. Поан финал, както казваха в Брюксел, но там първо ти прочитаха разказ от Алфонс Доде и ти колкото по-точно му подражаваш, повече bon-points получаваш. Детските ми впечатления от Брюксел не са от най-добрите. Тъпо беше. Няма море като Варна, нито планина като София, нито дори тепета като Пловдив. Всичко е оградено, не можеш, като играеш на жмичка и на гоненица, да се качиш на дърво или в някой строеж и да му плюеш на главата на който те търси или гони. На децата им викат "гамени" безпричинно. Аз си знаех "Ала-бала-ница, турска паница" - имало е дълбок смисъл, сега повечето политици лочат от турската паница. Вместо "Ала-бала-ница" брюкселските деца казваха Oh, mon Guillaume (О, мой Гийом) Avez vous dejeune (Закусихте ли вие) Mais oui, Madame (Но да, мадам) J'ai mange du pate (Ядох пастет), Du pate a l'alouette (Пастет от чучулига), Guillaume, Guillaume, Guillaumette (Гийом, Гийом, Гийомет), Celui qui m'attrapera (Който ме хване) Il mangera le reste (той ще изяде остатъка). Този пастет от чучулиги - научих - бил фифти-фифти с конско месо, една чучулига - един кон. И момчетата не се бият, както е с нормалните момчета, а момичетата - те нали по-рано се развиват и са по-високи и по-силни на тази възраст, фландърски кранти - разтървават момчетата, вместо да гледат хубав момчешки бой. Тактиката е: не боксирай в зъбите, щото ще си нараниш юмрука, а в носа. И на брюкселското момче, като му потече кръв от носа, то призна, че белгийската забележителност Поан-си-катр-вен-каторз ("Кота 694") е по-ниска от моите български планини. Е, кажете вие не бях ли прав?! Ще ми се фука той с неговите 694 метра над морското равнище. Сегашните деца - научавам - вместо да се гонят, тичат и бият само виртуален бой в компютърни игри и затова са с наднормено тегло. Аз можех да счупя всеки прозорец с моята slingshot. Тя не беше арбалетната прашка, за която мечтаех - с камшичен ефект, приближаващ далекобойността на оловното топче на куршум от 9 мм карабина, а проста и евтина slingshot. Но и с нея уцелвах злите псета. Понякога. Признавам си, че в предишната писаница съм пропуснал думичката "понякога". Пропуснал съм и да кажа, че sharpshooter и снайпер са северноамерикански думи. Founded in 1871 The National Rifle Association of America (NRA) is an organization which advocates for gun rights. Влиятелна е във всякакви избори. Обама дори прашките не може да забрани. Имало даже прашки с оптически мерник, но не съм виждал, те били custom-made.
Откога я има България, от седми век или втори век, както доказали нашите историци, аз сега няма да се бия, дори да можех. "Хан" или "кан", хич не ме е еня. По се тревожа, че скоро няма да я има моята България и тя ще стане пак турска. Не съм съгласен. И с това българските деца да пишат "есета" вместо съчинения не съм съгласен, Ах Боже мой, както се пее в песента за Граф Цепелина - навъдиха се едни литератори, дето еша им няма. Те преподават Creative writing. "Творческото писане" е една измишльотина на Бредбъри. Не на Рей Бредбъри, който написа "Марсиански хроники" и други очарователни неща, а на Малкълм Бредбъри, един английски професор по литература. То аслъ какво можеш да очакваш освен глупости от професор, въобще от човек с титли и звания. В Италия един наш виден белетрист казал да телефонират на Алберто Моравия и да му кажат "носителят на Димитровска награда за литература, заслужилият деятел на културата и герой на социалистическия труд" еди-кой си е тука в Рим. Отговорът бил "Тука е Алберто", тогава имаше само стационарни телефони. По-късно се засякохме с Джоко Росич на пазарчето Ситняково, седнахме да пием по едно по случай случайната среща. Джоко каза: "Дали са ти орден Стара планина". "Че к'во, и на теб ти го дадоха" оправдах се. "Ама твоят е първа степен с лента, че да си го вържеш на хуя, 'айде наздраве!". Хубав човек беше Джоко, да отлеем за него. След като онзи ден дадоха същия орден на Вселенския Вартоломей ще направя както Джоко ми заръча.
Някои от нашите умници, преподаващи Creative writing, са възпитаници на литературния институт "Горки" в Москва, създаден преди Малкълм Бредбъри. Знаех си аз, че руснаците са първооткриватели на всичко. Ленин бръкнал в контакта, друснал го ток и казал: Аха, тука има нещо. После казал "комунизъм е електрификация плюс съветска власт". Аз казвам, че социалистическият ток е по-хубав от капиталистическия ток, понеже "Мариците" ни съдират кожите. А пък на форумните хейтъри им казвам: Нарекох ви омразничета, както се нарича едно мило родопско цвете. Не мирясахте. Казах, че ми налазвате писаниците като въшки. Поднасям извинения за моята неточност и уточнявам: имах наум гниди на майките и бащите ви, които пишеха донесения и характеристики за мен. Една гнида се обажда от Луганск, Източна Украйна. Защо си в Луганск, бе гнидо?
Нели Доспевска, на писателя Димитър Димов жена му, ме лансира като преводач. Тя превеждаше Си-Пи-Сноу, той я покани да уточняват текста. Разказала му как писаха двойка на моето съчинение. Той й разказал английския виц, който беше смешен тогава, в средата на ХХ век. Учителката казала: Деца, напишете есе. Споменете: 1. Бог; ние не сме безбожници. 2. Монархията, били сме, сме и пак, и пак, и още ще бъдем монархия, защото традицията символизира непреходността на Англия. 3. Пишете за секса без задръжки, вече не сме пуритани. 4. Да има в есето загадка, защото ние англичаните сме най-големите майстори на загадките, кой е неизвестният извършител, помислете си за книгите на Агата Кристи. След минутка Джони бил готов с есето в което имало Бог, монархия, секс и загадка: "Ах Боже мой, въздъхна кралицата, пак съм бременна и пак не знам от кого."
|
| Не ми купиха арбалетната прашка, за която мечтаех |
|
| Моята slingshot беше съвсем проста и евтина |
|
| Sharpshooter и снайпер са северноамерикански думи |
<---- Schnepfe (d). Демек като уцелиш (тази) шавлива птичка не със сачмалийка, а със куршумлийка, с куршум 
