:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,490,116
Активни 122
Страници 27,324
За един ден 1,302,066
Писмо от “България” 1

Мина и замина

Димитри Иванов


ИЗЛОЖЕНИЕТО

Миналата сряда излязох да купя от близката будка вестник "Сега". Аз, освен от радио и от телевизия вече и от вестниците се отказах, но пуст навик - да проверя аз дали не са ми променили нещо в писмото. Не променят нищо миличките ми колежки, само на някои думички им пропускат някои буквички, щото на английски Fuck може, на български Еб... не може. На излизане си опразних пощенската кутия от рекламните боклуци, понеже задръстената кутия е покана за апартаментните крадци. Между боклуците видях покана лично до мен от някаква рекламна фирма в Парк хотел "Москва". Мамеха зъзнещи старици с безплатни одеала. Мамеха старци с треперещи колене с магнитни наколенки. Рекох си - улица "Незабравка" ми е в комшулука, я да отида да гледам сеир как зарибяват. Влязох в зала 1. Едно симпатично момче учтиво ми каза да го последвам и ме изведе обратно навън във фоайето. - Не мога да ви пусна вътре, понеже закъсняхте и пропуснахте главното от изложението, обясни ми момчето. - Добре - съгласих се, седнах на едно кресло във фоайето и си разгърнах вестника и ...

... и се сетих за най-успешната рекламно-политическо-пропагандна кампания в България. Тя била толкова успешна, че и британският "Дейли мейл" писал за нея, макар иронично. Било преди 100 години. В небето над София в 10.30 сутринта на 26 октомври 1915 г. се появил 173-метров немски въздухоплавателен съд. Движел се от 4-мотора със скорост между 80 и 100 км/ч. Била такава впечатляваща демонстрация на немския технически и военен гений, че оставила в нашия градски фолклор



ПЕСЕНТА



Граф Цепелина

От тука мина

И си замина

Ах, Боже мой



Наближавала La Grande Guerre, Първата световна война. Вярвало се, че цепелините ще имат голяма роля в рекогносцировката и в бомбардировките. Но войната се оказала позиционна. Войниците полудявали от shell-shock от артилерийския обстрел, страдали от trench-foot, подгизнали крака в калните окопи. Ако нямате дядо, който да ви разкаже, прочетете Im Westen nichts Neues, "На Западния фронт нищо ново" от Ерих-Мария Ремарк.

Четвърт век по-късно сред многото деца аз бях училищен първенец, пръв получих двойка. Това беше в хубавото училище "Св. Седмочисленици" със слънчевия часовник с червен петел на фасадата. Разказвал съм, че US бомбардировачите го разбомбиха; батко Спайч се опита да ги спре, но те бяха повече на брой и той падна във въздушния бой. Сега на мястото на училището е Спортната палата.

Аз станах първенец, първи получих двойка, понеже на тема "Как прекарах ваканцията" написах искрено: "През ваканцията беше много хубаво, понеже не ходех на училище и цял ден играех". Точка, край. Поан финал, както казваха в Брюксел, но там първо ти прочитаха разказ от Алфонс Доде и ти колкото по-точно му подражаваш, повече bon-points получаваш. Детските ми впечатления от Брюксел не са от най-добрите. Тъпо беше. Няма море като Варна, нито планина като София, нито дори тепета като Пловдив. Всичко е оградено, не можеш, като играеш на жмичка и на гоненица, да се качиш на дърво или в някой строеж и да му плюеш на главата на който те търси или гони. На децата им викат "гамени" безпричинно. Аз си знаех "Ала-бала-ница, турска паница" - имало е дълбок смисъл, сега повечето политици лочат от турската паница. Вместо "Ала-бала-ница" брюкселските деца казваха Oh, mon Guillaume (О, мой Гийом) Avez vous dejeune (Закусихте ли вие) Mais oui, Madame (Но да, мадам) J'ai mange du pate (Ядох пастет), Du pate a l'alouette (Пастет от чучулига), Guillaume, Guillaume, Guillaumette (Гийом, Гийом, Гийомет), Celui qui m'attrapera (Който ме хване) Il mangera le reste (той ще изяде остатъка). Този пастет от чучулиги - научих - бил фифти-фифти с конско месо, една чучулига - един кон. И момчетата не се бият, както е с нормалните момчета, а момичетата - те нали по-рано се развиват и са по-високи и по-силни на тази възраст, фландърски кранти - разтървават момчетата, вместо да гледат хубав момчешки бой. Тактиката е: не боксирай в зъбите, щото ще си нараниш юмрука, а в носа. И на брюкселското момче, като му потече кръв от носа, то призна, че белгийската забележителност Поан-си-катр-вен-каторз ("Кота 694") е по-ниска от моите български планини. Е, кажете вие не бях ли прав?! Ще ми се фука той с неговите 694 метра над морското равнище. Сегашните деца - научавам - вместо да се гонят, тичат и бият само виртуален бой в компютърни игри и затова са с наднормено тегло. Аз можех да счупя всеки прозорец с моята slingshot. Тя не беше арбалетната прашка, за която мечтаех - с камшичен ефект, приближаващ далекобойността на оловното топче на куршум от 9 мм карабина, а проста и евтина slingshot. Но и с нея уцелвах злите псета. Понякога. Признавам си, че в предишната писаница съм пропуснал думичката "понякога". Пропуснал съм и да кажа, че sharpshooter и снайпер са северноамерикански думи. Founded in 1871 The National Rifle Association of America (NRA) is an organization which advocates for gun rights. Влиятелна е във всякакви избори. Обама дори прашките не може да забрани. Имало даже прашки с оптически мерник, но не съм виждал, те били custom-made.

Откога я има България, от седми век или втори век, както доказали нашите историци, аз сега няма да се бия, дори да можех. "Хан" или "кан", хич не ме е еня. По се тревожа, че скоро няма да я има моята България и тя ще стане пак турска. Не съм съгласен. И с това българските деца да пишат "есета" вместо съчинения не съм съгласен, Ах Боже мой, както се пее в песента за Граф Цепелина - навъдиха се едни литератори, дето еша им няма. Те преподават Creative writing. "Творческото писане" е една измишльотина на Бредбъри. Не на Рей Бредбъри, който написа "Марсиански хроники" и други очарователни неща, а на Малкълм Бредбъри, един английски професор по литература. То аслъ какво можеш да очакваш освен глупости от професор, въобще от човек с титли и звания. В Италия един наш виден белетрист казал да телефонират на Алберто Моравия и да му кажат "носителят на Димитровска награда за литература, заслужилият деятел на културата и герой на социалистическия труд" еди-кой си е тука в Рим. Отговорът бил "Тука е Алберто", тогава имаше само стационарни телефони. По-късно се засякохме с Джоко Росич на пазарчето Ситняково, седнахме да пием по едно по случай случайната среща. Джоко каза: "Дали са ти орден Стара планина". "Че к'во, и на теб ти го дадоха" оправдах се. "Ама твоят е първа степен с лента, че да си го вържеш на хуя, 'айде наздраве!". Хубав човек беше Джоко, да отлеем за него. След като онзи ден дадоха същия орден на Вселенския Вартоломей ще направя както Джоко ми заръча.

Някои от нашите умници, преподаващи Creative writing, са възпитаници на литературния институт "Горки" в Москва, създаден преди Малкълм Бредбъри. Знаех си аз, че руснаците са първооткриватели на всичко. Ленин бръкнал в контакта, друснал го ток и казал: Аха, тука има нещо. После казал "комунизъм е електрификация плюс съветска власт". Аз казвам, че социалистическият ток е по-хубав от капиталистическия ток, понеже "Мариците" ни съдират кожите. А пък на форумните хейтъри им казвам: Нарекох ви омразничета, както се нарича едно мило родопско цвете. Не мирясахте. Казах, че ми налазвате писаниците като въшки. Поднасям извинения за моята неточност и уточнявам: имах наум гниди на майките и бащите ви, които пишеха донесения и характеристики за мен. Една гнида се обажда от Луганск, Източна Украйна. Защо си в Луганск, бе гнидо?

Нели Доспевска, на писателя Димитър Димов жена му, ме лансира като преводач. Тя превеждаше Си-Пи-Сноу, той я покани да уточняват текста. Разказала му как писаха двойка на моето съчинение. Той й разказал английския виц, който беше смешен тогава, в средата на ХХ век. Учителката казала: Деца, напишете есе. Споменете: 1. Бог; ние не сме безбожници. 2. Монархията, били сме, сме и пак, и пак, и още ще бъдем монархия, защото традицията символизира непреходността на Англия. 3. Пишете за секса без задръжки, вече не сме пуритани. 4. Да има в есето загадка, защото ние англичаните сме най-големите майстори на загадките, кой е неизвестният извършител, помислете си за книгите на Агата Кристи. След минутка Джони бил готов с есето в което имало Бог, монархия, секс и загадка: "Ах Боже мой, въздъхна кралицата, пак съм бременна и пак не знам от кого."



 Не ми купиха арбалетната прашка, за която мечтаех
И-НЕТ СНИМКИ
Моята slingshot беше съвсем проста и евтина
 Sharpshooter и снайпер са северноамерикански думи
141
34672
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
141
 Видими 
15 Декември 2015 19:31
Боже,хвала!
15 Декември 2015 19:39
Джоко каза: "Дали са ти орден Стара планина". "Че к'во, и на теб ти го дадоха" оправдах се. "Ама твоят е първа степен с лента, че да си го вържеш на хуя, 'айде наздраве!".

Те това е отгледаната от бай Тодар камунистическата ентелегенция. В пълния си блясък...
15 Декември 2015 19:41
Аз станах първенец, първи получих двойка, понеже на тема "Как прекарах ваканцията" написах искрено: "През ваканцията беше много хубаво, понеже не ходех на училище и цял ден играех".
Това може да съм го чел и по-рано, но и днес ме развесели страхотно, и отново да го прочета, отново ще ме разсмее! Много хубава писаница!
15 Декември 2015 19:47
...имах наум гниди на майките и бащите ви, които пишеха донесения и характеристики за мен.

Ей не наиграло се бе!
15 Декември 2015 19:48
Чудесно нещо ти е заръчал Джоко...
15 Декември 2015 19:58
За да не вземе някой да скверни паметта му
https://www.youtube.com/watch?v=lhUD5GHdqb8
..............
Поклон!
15 Декември 2015 19:59
Ах, цепелина, над нас премина,
какъв голям е, о, Боже мой!

Какъв голям е, крещи Ирина,
как се издигна, о, Боже мой.

Как бих желала с него да съм аз –
от възторг ще бъда във захлас.

Без виза, без формалност – това е нахалност,
премина цепелина над нашта родина.

Граф Цепелина от тука мина
и си замина, ах, Боже мой!
15 Декември 2015 20:00
Споед мен е доста не-красиво това обръщение, визиращо ларвата на кръвосмучещо насекомо. Все пак Джимбето е моят идол и съм малко в потрес. Що се отнася до доносите, бих препоръчал да се прочете страницата на комисията по досиетата, за един наш приател, именувал се егент Стефан. Той не само е творил донси но дори е получавал хонорари. Аз не бих навлизал в тази тема. Иначе в защо не Луганск, то там матушка Россия пращаше цели танкови бригади, уж игубили се горките. Та щом всички са там, викам дай да ида и аз, занесох малко зарзаватец. Иначе, много съм впечатлен от коехерентносста, с която се ретранслира волята на Москва. Send - receive works splendid! Дали ако Путин поиска "лунку теребит", ретранслаторите пак ще са така съгласни.

Но вече се върнах от Луганск, сега съм на хотела на Артём Чайка, син на генералния прокурор, великият антикорупционер Юрий Чайка. Пия си коктейли, и се радвам на Бялото Море (където живели моите роднини, преди комунистите да се отрекат от тях 1946).
Поздрави и не злобейте, а се срамувайте от миналото си. Злобата хвърля душата в тъмнина, по тъмна и от счетоводството на тов. Чайка....

Поздрав

Летят белокрылые чайки - Привет от родимой земли.
И ночью, и днем в просторе морском Стальные идут корабли!

На празнуващите коледа, весели празници от Pomegranate!
15 Декември 2015 20:06
Джимо, гледам, че изхвърляш телевизор, радио, хладилник. Ако имаш стари броеве на в-к Старт с отбори отзад, обади си. Ако изхвърляш и книгите, също се обади.
15 Декември 2015 20:33
Бате Джимо,ВЕЛИК си!
15 Декември 2015 20:38
ДИ,
15 Декември 2015 20:40
стефан_26
2015-12-15 20:00:55
"Не питай за лудо, то само се обажда!"
Народна мъдрост
15 Декември 2015 20:40
Sharpshooter и снайпер са северноамерикански думи


Шарпшутър - да, но снайпер няма нищо общо със САЩ. Снайпер е дума, измислена от английските офицери в Индия, които се забавлявали да стрелят по някакво малко пиле, наречено снайп. Но шарпшутър е доста по-рядко използвана дума от марксмън.
15 Декември 2015 20:42
Благодаря за писаницата.

Поздрави от Варна
Морето през декември е прекрасно !
15 Декември 2015 21:06
"носителят на Димитровска награда за литература, заслужилият деятел на културата и герой на социалистическия труд" еди-кой си е тука -
те социалистически реализъм .... в Рим.
ДИ и само по носа?
15 Декември 2015 21:14
Цепелини наричахме неоножданите другарки по Тошево време..
15 Декември 2015 21:21
Вече сте ATR-72.
15 Декември 2015 21:30
Тя не беше арбалетната прашка, за която мечтаех - с камшичен ефект, приближаващ далекобойността на оловното топче на куршум от 9 мм карабина, а проста и евтина slingshot. Но и с нея уцелвах злите псета. Понякога.

Налагат се доста уточнения.
Карабините не стрелят с "топчета".
Прашката е метателно оръжие, което не използва нито еластична енергия, нито торзионен (за съобщаване еластична енергия на усукване) или тензионен (за съобщаване еластична енергия на разтягяне) механизъм.
"Арбалетна прашка" няма, това е типично оръжие с торзионен/тензионен механизъм. Нарича се катапулт или балиста, по-късно - арбалет. Стреля с камъни, стрели, тенисни топки и тем подобни.
"Камшичен ефект" се нарича увеличаването на скоростта на трептене в дадена колебаеща се система, спрямо скоростта в точката на прилагане на силата в същата система, за сметка намаляването на амплитудата. Пряко следствие от закона за запазване на импулса (количеството движение) в затворена система от взаимодействащи тела.
Slingshot-ът не е "прашка", а безлафетна тензионна балиста, простичко казано "чатал с ластици".
От личен опит казвам, че с хубав чатал с ластици от вътрешна гума и стрелящ с чугунени кубчета (това ни предоставяше някогашната фабрика "Бузлуджа", на ъгъла на днешните "Плачковица" и "Кораб планина", тогава "Илия Филипов" в Лозенец) може да се убие птица, ако се уцели по случайност или котка, за което извършителят изяде много бой от нас.
Естествено, говоря за разстояния от 10-15 метра.

15 Декември 2015 21:39
Slingshot-ът не е "прашка", а безлафетна тензионна балиста, простичко казано "чатал с ластици".


Или, на селски, "хвъргачка".
15 Декември 2015 21:39
Камшичен ефект" се нарича увеличаването на скоростта на трептене в дадена колебаеща се система, спрямо скоростта в точката на прилагане на силата в същата система, за сметка намаляването на амплитудата.

Хмм... Скоростта на трептящото тяло е пропориционална на амплитудата:
v = wAcos(wt + alpha) като първа производна по времето на закона на движението:
x = A sin(wt + alpha)
15 Декември 2015 21:49
може да се убие птица, ако се уцели по случайност или котка, за което извършителят изяде много бой от нас.




Жаль и птичку, и кошку жалко. Спасибо, что набили морду преступнику!
15 Декември 2015 21:59
"Камшичен ефект" се нарича увеличаването на скоростта на трептене в дадена колебаеща се система, спрямо скоростта в точката на прилагане на силата в същата система, за сметка намаляването на амплитудата.

Хмм... Скоростта на трептящото тяло е пропориционална на амплитудата:
v = wAcos(wt + alpha) като първа производна по времето на закона на движението:
x = A sin(wt + alpha)

А още по-просто и, трябва да си призная - по-точно, концентриране на импулс вследствие принудително прекъсване на трептенето. Предава си се импулсът от ръката по дължината на камшика, но камшикът свършва и те ти камшичен ефект
15 Декември 2015 22:01
otvrat 15 Декември 2015 20:40 - За дунята правя уточнение: Шарпшутър е калка от Scharfschütze (d). Sniper (eng) <--- snipe (сем. Бекасови (Scolopacidae)-бекас; дългоклюн вретенар; Берингов ~ <---- Schnepfe (d). Демек като уцелиш (тази) шавлива птичка не със сачмалийка, а със куршумлийка, с куршум , ставаш "отличен стрелец". В по-стария български език съществува и думата "(й)егер" - (планински) стрелец, отличен ~ , Gebirgsjäger (d); егер, горные стрелки, ~ егери (рус) - т.е. изпълняващ функциите на сегашния "снайперист"... Такива по българско през ІІ WW са наричали планинските стрелци, набирани от Бавария и Австрия (най-общо казано)...
15 Декември 2015 22:11
slingshot - "ластик" по нашенско... , направен от "страчки" от велосипедна вътрешна гума. Това е луксозното изпълнение. Далекобойност: 20-на метра. Поразяваща сила: най-много врабче; а от по-близко разстояние - някоя гарга. Котка - абсурдише...
15 Декември 2015 22:20
Хм, каква интересна дискусия относно що е то прашка и каква е нейната технология. Аз също много обичам да си играя с прашки, според мен най добрият модел е този, който съчетава пестеливост на материала и тънък ластик. Това със камшичният ефект е някаква нова технология кято не познавам, но от експертите тук всичко може да се научи.
15 Декември 2015 22:23
slingshot - "ластик" по нашенско...


И по нашенско е така.
Ние даже и читалче не ползваме, а палеца и показалеца.
Преди два дни комшийската котка отмъкна от мивката в двора пет хубави гърбавици както си бяха в торбичката.
Та по някое време успях да я перна с един чакъл по гърба.
От петнайсетина метра.
То, децата вече едва ли имат ластика, но моята си е в колата.
15 Декември 2015 23:06
а от по-близко разстояние - някоя гарга

Гарга - абсурд. От 5-10 метра със сачма от лагер (колко блъскане с чук е било, за да чупим стари лагери...) и не пада гадината. Много са "корави"! И помнят! И отмъщават! Да не влизам в подробности колко точен им е мерника като "пикират". Ех, луди, млади бяхме...
15 Декември 2015 23:11
Уилт 15 Декември 2015 22:23
..ластика

Сигурно си от Ямбол...
15 Декември 2015 23:17
Ех, луди, млади бяхме...


Жестоки.
15 Декември 2015 23:37
Жестоки

Факт, признавам - от сегашния "акъл" (извинения за турцизма), а тогава си бяхме хлапета.
Но! Помня, имаше масова кампания срещу "тая напаст". На ловджиите даваха 2 /два/ патрона за гарга. И ние хлапетии се "навивахме" срещу "карамел му". Не се гордея с това, просто спомени. Нали една от дефинициите за човешки опит е "грешките, които е правил на младини".

ДИ
15 Декември 2015 23:48
Гарги са трепани, но милиард врабчета като в Китай - не.
Дори нашето соц съзнание беше възмутено от китайския другар.
Но ни харесваше идеята, че ако китайците подскочат цунами ще залее империализма.
Пробвахме го 2-3 пъти в панелката - не се получи.

16 Декември 2015 00:14
Мда-а, пак спомени...
Прашката-чатал си правехме от арматурно желязо, ластиците от вътрешна автомобилна гума. За удобство на дръжката се набиваше градински маркуч, стреляше се или със скоби от дебела тел, или с лагерни сачми. Със скобите стрелбата бе по-точна, но сачмата на 20, че и повече метра, пробиваше армирано стъкло... това си е оръжие и при това опасно...
16 Декември 2015 00:44
16 Декември 2015 01:09
Аз, освен от радио и от телевизия вече и от вестниците се отказах...

По-добре да беше отказал цигарите.
16 Декември 2015 01:53
по разному бывает, но, най-общо казано:
- marksman = 70%-80% of a perfect score;
- sharpshooter = 80%-90%;
- expert = 90%-100%.
16 Декември 2015 02:23
"Ама твоят е първа степен с лента, че да си го вържеш на хуя, 'айде наздраве!"

Нивото на този диалог е просто зашеметяващо, няма две мнения. Нормън Мейлър и Марлън Брандо биха изглеждали като шофьори на "копърки" пред тези два исполина.
16 Декември 2015 02:44
Абе няма две мнения, ама това си е любим и успешен похват на автора. "Вие сте прости, и ние умеем по простому." Луди аплаузи.
16 Декември 2015 03:57
Умее по простому. И друг път го е показвал. Аз за туй го уважавам, макар и да не е взаимно.
16 Декември 2015 05:02
Джимо, да ти пожелая творческо дълголетие! Бъди здрав! Такова перо заслужават нашите политически шиптихуйници и за това, че се любят с Турция!
16 Декември 2015 05:34
Рахманинов на къси вълни

Стая с четирикрил прозорец - подчертано без телевизор. Главният герой ритуално бавно, с плавни движения в стил легато, едно подир друго върши следното: нахлупва старата си репортерска шапка, оглежда се в огледалото. Пауза. Отваря ирландски лакримариум Writers Tears, налива си чаша. Пауза. Отпива блажено. Пауза. Пак отпива. Пауза. Пауза. Взема тлъст репортерски тефтер с шагренова подвързия. Отваря го напосоки. Чете. На отворената страница е записано "17 ноември 1967 г., петък, пълнолуние, Пордим...". Отпива. Унася се. Налива. Отпива. Пауза. Припомня си.

По онова изнамерих една приятна за душата си услада - през октомври и ноември пътувах и пиех в първокласни купета, независимо от маршрута на влака. В тези месеци вагоните първа класа пустееха и предлагаха очарованието на диреното усамотение. Спонтанно, в някой делничен следобед, напусках опушената канцелария на БТА. Решително, като отлитащ на юг щъркел, се устремявах към централна гара. Пътем се сдобивах с компания за воаяжа– бутилки с нежни имена: Плиска, Преслав, Поморие. Преизпълваше ме прилив на приятна възбуда от предстоящето: монотонно потракване по релсите, мирис на траверси, игриво подрънкване на гарови камбанки, живителни глътки коняк, свирка на локомотив – ту болезнено пищяща, ту плашещо basso profundo. И разбира се, пробягващите през прозореца гледки, сякаш изкочили от цилиндъра на ловък фокусник: пусти есенни поля, тук-таме някое замислено магаре, куче, унили стада овце, безмълвен чобанин опрял глава на гегата си, железничари, кантони, спуснати бариери и брадясали шофьори на камиони в очакване на вдигането им. Всичко това се смесваше в една вълшебна амалгама, която ме будеше за нов живот. По време на пътуването пиех в темпо Аndante non troppo - 150 милилитра на 100 километра. Обикновено, малко след стотния километър, изчезваше гнетящата ме унилост. Душата ми просветляваше, умът ми се избистряше. Мислите ставаха пъргави и огнени, въображението – игриво като катеричка. И така, на 17 ноември 1967 г. в 17.50 часа бях пред билетното гише на гара София. Аз с две тумбести Плиски. Биха ми стигнали до Русе двупосочно, но избрах гара Пордим. Бързият влак Б263 потегли в 18 часа и 10 минути от 3-и челен коловоз, северна страна на гарата. По онова време все още не бях толкова известен, колкото впоследствие ме направи телевизията. Все пак реших да се застраховам от досадни общения и набързо се дегизирах. Използвах подаръка от шефа на научно-техническото разузнаване ген. Тодоров - мустаци с изменяема геометрия. Настроих ги на Deutsche Welle - нещо средно между Ницше и Адолф. Погледнах се в огледалото на купето - работеха. Моя милост бе неузнаваемо променен. Ликът на редови БТАнец се бе стопил. От огледалото ме гледаше будещ уважение, странстващ акушер-гинеколог на свободна практика. Успокоен си напълних чашата до отметка "гара Роман" и загасих осветлението.

21. 10 ч., гара Телиш. В прозореца на купето се блещи Луната – същинска глава на напращяло коледно прасе от гара Катуница. Точно там, където е лунното Море на спокойствието, би трябвало да е дясното прасешко оче. Струва ми, че на това място от лунния диск съзирам сълзица.

„Луната висне като плод,
забравен в есенни градини,
и буди сънния живот
на туй, което в сън ще мине.“



21.30 ч., гара Пордим. Слизам. Перонът, огрян от неона на гаровите прожектори, пустее. Доближава ме мъж в железничарска униформа. Отблизо установявам, че тя всъщност само прилича на железничарска, а в действителност е елегантно ушита униформа на висш офицер от армията на маршал Бадолио. Само регалиите по нея са на старши жп командир втора степен. От джоба на куртката му се подава книжле - La Cantatrice chauve. Мъжът ме заговаря:

- Уважаеми господине, позволете да ви се представя! Чърчил, началник гара Пордим. От разстояние долових възхитителната безполезност на вашето пътуване. Моля да приемете поканата ми за една скромна вечеря!

Приех. Гаровият ресторант - като перона пуст. В дъното му ни чакаше тя – с дълги като шахматен дебют крака и наметната само с ослепително бяла покривка маса. Под нея тя навярно бе съвършено гола. Сервираха – бутилки Шато пап Клеман и плато френски сирена: комте, ементал, камамбер, рокфор, булет д'Авен, бри. По време на вечерята говореше главно Чърчил, като всеки път се обръщаше към по различен начин.

- Започнах да уча химия в Сорбоната. На трета година я зарязах и се завърнах при ученическата си любов – учителката ми по химия. Оженихме сме. После на нея й пораснаха мустаци, а аз станах началник-гара Пордим. Тук, княже, съм известен като Чърчил. Така ме нарекоха, защото нямам абсолютно никаква прилика с него. По същата причина прякорът ми във Франция бе Пенлеве – между мен и някогашния военен министър липсваше каквото и да е сходство.

Боц парченце комте. Глътчица пап Клеман.

- От Париж, Ваше преподобие, ми остана любовта към виното и уважението към елегантността. Всеки мъж трябва да е винаги изискано облечен, спретнат, стегнат като опънат на 4 карфици. Etre tire a quatre epingles, както казват французите.

Глътчица винце, хапка бри.

- Човекът, другарю подредактор, не е нито мислеща тръстика, нито говорящо животно, а е най-вече цитиращо животно. Например, ако сега ви запитам що е това демокрация, вие на часа ще зацитирате моя съименик: “Казано е, че демокрацията е най-лошата форма на управление, но не сме открили по-добра.“ И после ще доцитирате: „Най-добрият довод срещу демокрацията е петминутен разговор със средния избирател“. Тук, на гара Пордим, ежедневно и многократно, от дежурния стрелочник до ръководител движение цитираме. Най-често това е „Наредба № 11 от 28 декември 1961 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрената работа и подаваните сигнали в железопътния транспорт“. Ето един от любимите ми цитати - член 54, алинея 5: „В натурния лист на влака обр. ДП-1 номерът, с който е пристигнал влакът, се зачертава, така че да личи, и под него се записват новият номер на влака, номерът на телеграмата, с която превозвачът иска назначаването му, и номерът на заповед“. Красиво, нали?

Хапчица камамберче, глътчица винце.

- Ако искаш да влезеш в историята, другарю майор, най-важно е да знаеш на вратата на кой историк да почукаш!


23.55 ч. До масата застава железничар с делови вид. Навярно е дежурният ръководител движение. Връчва на Чърчил лента от телеграфа. Той я прочита и разпорежда:

- Товарният нека изчака на трети коловоз! На локомотивната бригада да се сервира вечеря по зимна разкладка.

После се обръща към мен:

- Вашият влак, уважаеми докторе, скоро ще навлезе в гара Пордим. Да вдигнем последен тост, а след това позволете да ви изпратя до купето.

Излизаме на перона. Учудва ме, че там са строени жп духов оркестър и почетен взвод пехотинци – каските и натъкнатите на пушките ножове тревожно блестят. Чърчил оправя фуражката си и гръмогласно изкомандва:
- Взвод, за посрещане на влак П2212, мирно! За почест! Моля, гражданството с едноминутно мълчание да почете двуминутното закъснение на влака!

После Чърчил ме придружава до вагона. Прегръщаме се прощално. Махам му от прозореца. Чуват се неговите отривисти команди:
- За ускорено марш към София, локомотивът отпред, вагоните след него! Тегли! Оркестър - „Славянка“!

Чак до изходните стрелки на гарата стоя на прозореца, махам с ръка и слушам звуците от оркестъра. После се прибирам в купето и морно се отпускам в хамака на Морфея. В плен съм на алкохолната омая и сънища, които ме нападат като хлебарки. В първия над мен се надвесил железничар и деликатно ме побутва по рамото:
- Благоволете да се посъбудите и наметнете шинелчето си, Ваше благородие! Студеничко става, планов ремонтец на влаковото отопление начева.
Наистина се посъбуждам. Захладняло е. Наливам. Отпивам. Заспивам. Спохождаме друг сън. Декорът остава непроменен. Дочувам сподавен шепот:
- Той спи, май е по-добре да не го будим!
Вратата на купето ми бавничко се отваря. На прага, без да смеят да влязат, стоят четирима: две жени и двама мъже. Всички са в железничарски униформи. Глас с школувана интонация на конферансие изрича:
- "Шест игралки-залъгалки", музика Димитър Тъпков, изпълнява жп квартет "Коловоз" при депо Горна Оряховица.
Запяват:

Спи юначе-мустакаче,
в твоите мустачки млади,
утре славейче гнездо ще вие!


Трака-трак, трака-трак. Попадам в нов сън. До ушите ми достига възбуден шепот. На немски е - езикът на любовта. Лекичко отварям очи - две дами ме съзерцават през открехната врата. Макар и в полумрак разпознавам едната - Лени Рифенщал. Гласът й е изпълнен с нега:

- Ingrid, schau ihn mal an! Was für eine raue Schönheit, was für eine nordische Ausstrahlung, was für eine Männlichkeit! Und sein Schnurrbart macht mich verrückt! Ich kann es nicht mehr ertragen, ich werde ihn küssen! (Ингрид, погледни го! Каква сурова красота, какво нордическо излъчване, каква овладяна интелигентна мъжественост! А мустаците му направо ме влудяват! Не издържам, ще го нацелувам!)

Трака-трак, трака-трак. Фосфорният циферблат на часовника ми показва 4.55 ч. Ръката на Морфей пак ме придърпва – приготвил ми е още нещо. Сънят прилича на предишните, но този път вратата на купето рязко се отваря. Влезлият запалва осветлението. Разпознавам го още преди да го е сторил - Лозан Стрелков, директорът на БТА. От очите му струи гибелен гняв, от ноздрите - изпепеляващо дихание. Глас като на Лорънс Оливие ме засипва с огън и жупел:

- Как смеете да пътувате в първокласно купе, дегезиран като артист-петоман и явно нетрезвен, другарю преводач? Позор!!! По това време вие би трябвало да дежурите пред тръбата на БТА, готов за всякакви внезапни преводи! Заварвам ви далеч от работното място и то в състояние на битова разложеност! Това вам аз нивга няма да простя!

Щрак осветлението! Тряс вратата! Трака-трак, трака-трак. Следва сън номер 5.
Глъч от коридора на вагона. Властен глас нарежда:
- Отдръпнете се! Сторете път на телеграма - светкавица!
От светкавицата на телеграмата коридорът светлее. В купето влиза пощальон в парадна униформа и зачита:
- Телеграма светкавица. Получател - влак П2112, вагон 1, купе 3. Подател – Белият дом, Вашингтон. голямата шахматна дъска тире подредена точка партията тире започна точка противникът игра славянска защита точка в мителшпила влизаме с проблем точка спешно е нужна помощта ти точка твой збигнев бжежински точка.

Трака-трак, трака-трак. В просъница дочувам звуци от пиано. Навярно в съседното купе музицират. Мигом разпознавам Рахманинов, прелюдия до диез минор, опус 3, номер 2. За първи път я чух на домашния петлампов Телефункен. Рядко пропусках емисиите на Weltrundfunksender. Излъчваха на къси вълни 31.38 метра от Цеезен, близо до Берлин. На един 12 април - пряко от Берлинската филхармония. Рахманинов, Клаудио Арау, нощният фадинг и леки атмосферни припуквания на 31.38 метра – по-впечатляващо изпълнение на прелюдия до диез минор не съм слушал и до днес.

06.05 ч., гара София. Свалям си мустаците. Слизам. От перона метат нападалите през нощта звезди. Ноздрите ми вдишват аромата на шест часа и десет минути. Към него дискретно се добавя и живителното уханието на гореща шкембе чорба. Денят започва.

Илюстрации
На една гара: http://partal.by/i/photo/afisha/02.jpg
Рахманинов, прелюдия до диез минор: https://www.youtube.com/watch?v=Zqueql6gbvk

16 Декември 2015 06:21
Звън®

16 Декември 2015 06:51
Звън®
16 Дек 2015 05:34


Брат, не поднасяй, моля те, подобни нечовешки текстове в такива неподходящи часове. Така се разсмях, че няколкото ми часа за сън днес отидоха по дяволите. Ти си направо българския Пелевин бе, звяр такъв. Дай малка делириумна роля и на Янчо Таков другия път, но моля те, дръж настрана брюкселската леля и М. Константен. Мадре мия, сигурно не съм се смял така от "Чапаев и Пустота".
16 Декември 2015 07:59
Звън®
За всичко, вкл. Йожен Йонеско.
16 Декември 2015 08:00
Джоко каза: "Дали са ти орден Стара планина". "Че к'во, и на теб ти го дадоха" оправдах се. "Ама твоят е първа степен с лента, че да си го вържеш на хуя, 'айде наздраве!". Хубав човек беше Джоко, да отлеем за него. След като онзи ден дадоха същия орден на Вселенския Вартоломей ще направя както Джоко ми заръча.


Винаги трябва да се напомня на нашите родоостъпници, че все пак се вижда какво правят под юргана.

16 Декември 2015 08:17
Звън® 16 Декември 2015 05:34
... Боц парченце комте. Глътчица пап Клеман....
- Симфония на сетиватааааа! Cool_тово!
16 Декември 2015 08:22
Зимна разклаТка за преводачи в сибемол миньор.
16 Декември 2015 08:48
правя уточнение: Шарпшутър е калка от Scharfschütze (d).


Това ме заинтригува, защото американската версия е, че шарпшутър идва от пушките "Шарпс". Та се поразтърсих малко и наистина се оказа, че териминът е германски и е навлезнал изкилиферчен в английския от хесенските наемници по време на революцията.
16 Декември 2015 09:26
Успокоен си напълних чашата до отметка "гара Роман" и загасих осветлението

Добре, че Бачо Стефан неуморно списва, та от време-навреме мотивира Звън да ни споходи...
16 Декември 2015 10:03
На мен пък не ми харесва преводът на "Панаир на суетата" на Нели Доспевска, въпреки легендите за Сноу и Кенет Кларк. Губят се дори елементарни игри на думи: Бют/и/ Кроули и звярът /Пит Кроули/ и са подменени дори често срещани думи. Вероятно към онзи момент това е било възможното ниво на опознаване на английския език и култура. Голямата книга все пак личи, но докато не я прочета на английски, не е ясно колко е изгубено в превода.
16 Декември 2015 10:05
За съжаление, вторниците се случват само веднъж седмично
До следващия вторник DI, Звън®... Благодаря Ви!
Очаквам го вече с нетърпение
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД