Нещо интересно се случва край скучната на пръв поглед президентска институция. Уж няма събития, но има - Росен Плевнелиев се (само)изолира от политическия живот на страната и без да се кара с някого, лека-полека остава без приятели. Това е важен процес в последната година от мандата му. Процес, течащ безшумно, но трайно, който остава подценен сред другите актуалности на политическото ежедневие.

Мандатът на Плевнелиев до момента може да бъде разделен на три - до края на първото правителство на Борисов, в метежното време на различните протести (2013 г. -2014 г.) и при втория кабинет на ГЕРБ. Не само заради големината, но и



смислово най-съдържателен бе вторият период -



когато трябваше да назначи два служебни кабинета, а и поведе войната срещу "модела Пеевски". В битката за "правова държава" Плевнелиев имаше приятели - и ГЕРБ, която жадуваше правителството на БСП-ДПС да падне, за да дойде пак на власт, и десницата, превърнала се по-късно в "реформаторска", вън към този момент от Народното събрание (НС), и протестиращите на площада граждански групи. Той имаше приятели и в първия период. "Аз ще приветствам президента Плевнелиев с две от нещата в Закона за съдебната власт - да му наложи вето и да го върне", заяви премиерът Борисов през юни 2012 г. Малко по-късно стана факт първото вето на новия държавен глава. Пет месеца по-късно той възпрепятства клетвата на Венета Марковска като конституционен съдия, след което получи бурни поздравления от Борисов. И окончателно стана ясно, че действат в тандем.

Третият период, стартирал с правителството на ГЕРБ, Реформаторския блок (РБ) и АБВ, бе труден за Плевнелиев не само защото трябваше да отстоява принципност и морал в конфронтация с излъчилата го партия (да ги отстоява - ако желае). Но защото и съвпада с времето на подготовка за новите президентски избори. И точно тук настъпи "хладен мир" с ГЕРБ. Парламентарното мнозинство оряза два от трите му въпроса за референдум, Борисов го нарече "ястреб" и публично се разграничи от атаките му срещу Русия, НС бламира президентското вето върху Закона за военното разузнаване. Плевнелиев никога не е бил свой в ГЕРБ, но с привършването на мандата става още повече чужд.

Не по-малко важен е и отказът му да се намеси решително в битките за съдебни промени. Плевнелиев заяви няколко пъти, че сам ще инициира промени в конституцията (най-малкото дебат), ако институциите и партиите в парламента не постигнат консенсус. Такъв очевидно липсваше по най-важните въпроси, но президентската инициатива остана на думи (впрочем, първото обещание бе дадено през 2013 г., когато лесно хвърляше думи). Последното доказателство, че Плевнелиев няма намерение да се цапа в съдебните скандали, бе отказът му да формира комисия с посочени от него представители на трите власти, която да разследва "Яневагейт". "Нямам правомощия", заяви президентът, макар предложението да дойде от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов и други опитни юристи. Като компенсация той подкрепи комисии в парламента и към Висшия съдебен съвет, т.е. прехвърли топката. Резултатът от всичко това не касае само случили се и неслучили събития в съдебната система. Следствието е, че Плевнелиев



поизпусна доверието и на гражданските групи,



които бяха по площадите цяла година при кабинета на Орешарски. Огромна част от тях сега стоят зад предложенията за съдебни промени, знаме им е Христо Иванов, а не президента, както бе при случая "Марковска" и в отпора срещу Пеевски. Днес тези групи не са срещу Плевнелиев и вероятно още питаят топли чувства към него. Но той определено не влезе в тяхната битка и изпусна възможността да спечели нови приятели в гражданския сектор, след като му липсват такива при партиите. Тежи и "грехът Близнашки".

Президентът остана безучастен и при изборните машинации тази есен, подмина и ред други парливи обществени въпроси. Сухата статистиката сочи, че се е възпротивил на настоящия парламент с едно-единствено вето (военното разузнаване) срещу цели девет при БСП и ДПС. След такава безучастност нямаше как въобще да разшири гражданската подкрепа.

Някъде в суматохата около местния вот Радан Кънев предложи първични избори в десницата за излъчване на кандидат за президент. С което стана ясно, че РБ или поне една важна част от него не припознават сегашния като свой. Ако някога са имали допирни точки, вече са минало. "Ако желае, нека и президентът се включи в предварителните избори", заяви Кънев с куртоазна неуместност. Повече от ясно е, че действащият държавен глава няма как да се яви на предварителни избори. Настоявайки за първичен вот, Кънев всъщност каза, че нямат общи планове с президента и



желае друг да заеме мястото му



Всичко това няма отношение към евентуален втори мандат на Плевнелиев. Няма как да разсъждаваме има ли шансове, няма ли, след като дори не знаем ще се кандидатира ли. Но можем да заключим, че с привършването на мандата Плевнелиев губи политическите субекти, които му бяха опора. Интересно е и в исторически контекст - досегашните държавни глави оставаха здраво свързани с околната флора и фауна, дори след братоубийствени войни. Плевнелиев не се е карал със своите, но сякаш е безвъзратно далеч от тях и няма кой да ги замести.