- Проф. Денков, каква е картината на висшето образование в момента?

- През последните 5 г. броят на завършващите абитуриенти е намалял с 20%. А броят на финансираните от държавата студенти не се е променил - около 44-45 хил. годишно. Резултатът е, че държавата субсидира около 75-80% от завършващите ученици, което е предпоставка за занижено качество. Комбинирано с начина на финансиране на университетите на брой студенти, виждаме, че с изключение на няколко висши училища, които спазиха изискванията за високо качество, останалите са концентрирани върху по-висока бройка. Този дефицит трябва да бъде компенсиран с преструктуриране, защото каквото и да прави МОН, няма достатъчно студенти, които да запълнят заявените бройки. В момента имаме общо 251 500 студенти, заявките за нови студенти през 2015 г. бяха 75 500, а са приети 60 хиляди, т.е. имаме 15 хил. незапълнени места.

Другият дефицит е, че имаме недостиг на студенти в ключови области като инженерните и природните науки, но и излишък в дисциплини като икономика и администрация и управление (почти 1/3 от всички студенти са в тези две направления). В тази връзка са и предложените промени в Закона за висшето образование. С тях ние няма да спрем финансирането в нито едно от 52-те направления. Ще спрем финансирането там, където в дадено направление в конкретно висше училище има проблем с обучението и реализацията на студентите. Конкретно за икономиката - ако вземем данните от рейтинговата система, ще видим, че при това направление в няколко университета безработицата е изключително ниска, а в останалите - висока. Интересен пример е направление информатика и компютърни науки, което е с ниска безработица и висока реализация в университетите в София, но в редица провинциални университети, като Шуменския университет например, нещата не изглеждат никак добре. Слабата реализация в Шумен може да се дължи или на липсата на бизнес в региона, или на не достатъчно добро образование. Но в случая става дума за специалност с недостиг на кадри на национално ниво и би било грешка да спрем обучението. Затова предлагаме дефиницията за приоритетни професионални направления, които ще подсилим, като повишим финансирането.

- Кои ще са приоритетните направления и защитените специалности, които ще получат повече пари?

- Все още няма решение на МС, но сред приоритетните направления очакваме да попаднат инженерните, техническите, природните, ветеринарните, агротехническите и педагогическите науки, както и математиката и информационните и компютърните технологии. Сред защитените специалности, в които има много малък брой студенти и опасност обучението по тях да изчезне, очакваме да попаднат определени филологии, които не се изучават масово - японистика, кореистика, китаистика, арабистика, както и специалности, свързани с националната сигурност, с криминалистиката. Подготвяме списък за защитените специалности, който ще изпратим на институциите в държавата, за да съобразим приема с техните нужди.

- Кои направления ще бъдат засегнати? И в колко университета?

- При администрация и управление и икономика ще има намаление на средствата, но то няма да е средно за всички висши училища, а ще е насочено там, където има проблеми. С намалени субсидии по направление икономика ще бъдат над половината, а по администрация и управление - около две трети от висшите училища, в които те се преподават. Обратно, водещите висши училища ще получат по-голям бюджет, за да бъдат стимулирани и за да осигурят още по-добро качество. Друго направление, при което има много ниска реализация на завършилите, е туризъм. Едва 20% от завършилите студенти работят на позиция, изискваща висше образование. В предишни публикации бе споменато и правото, но то не стои лошо спрямо останалите направления, безработицата при завършилите е ниска. Тъй като е регулирана професия, за него ще може да кажем конкретно, след като разберем има ли специфични изисквания към приема от министерството на правосъдието.

- Може ли в някои висши училища изобщо да няма прием по дадена специалност?

- Може и със сигурност ще стане. В някои университети има специалности, където безработицата е по-висока от средната за страната, при положение че за висшистите тя е около 2.5 до 3 пъти по-ниска от средното. Значи там очевидно има проблем. Например направленията науки за земята и история и археология в Югозападния университет са с безработица от 14% и 12% съответно. Но университетите трябва да разберат, че ще се наложи преструктуриране, защото няма толкова студенти, с колкото са свикнали. А министерството се опитва да насочи процеса качествените направления да се доразвият, като получат по-високо финансиране, така че средствата, които сега се разпиляват, да бъдат използвани по-ефективно. МОН не иска да спести пари за висше образование, просто парите, които университетите ще загубят от по-неефективните си направления, ще се пренасочат към по-качествените. До февруари ще разработим методиката за приема, за да може да влезе в сила от догодина. Бюджетът на висшите училища за следващата година е направен на базата на тези предложения и те вече са запознати. А на базата на методиката за финансиране ще се видят кои направления ги дърпат нагоре и кои надолу.

- Предложеното отпадане на ограничението за 5% платен прием няма ли да доведе до положението някои направления да останат изцяло платени и така да се ограничи приемът?

- Направленията, които преподават добре, няма да изчезнат, защото ние имаме обща методика за финансиране на всички професионални направления. Държавата няма да спре да субсидира което и да е професионално направление, а само там, където то не е на необходимото ниво. Там, където имаме достатъчно добро направление в 3-4 висши училища, ще субсидираме всички тези училища.

- Но може в даден университет дадено направление да бъде изцяло платено.

- Да, но ако вие сте студент и видите, че някъде има по-качествено и по-евтино обучение, ще отидете там. Бих посъветвал студентите да не се водят от заглавието на дадена специалност, а да проверят в рейтинга каква е реализацията й за конкретното висше училище. Любопитен пример е Минно-геоложкият университет, който приема завършили със сравнително нисък успех, след което ги изкарва като специалисти с много високи заплати, защото има бизнес, който се интересува от тях. За кандидати, които нямат високи академични амбиции, това е подходящо място за високоплатена работа.

- Какво трябва да се подобри в работата на Националната агенция за оценяване и акредитация?

- НАОА се справя със задълженията си сравнително добре. Това, което се вижда, е, че има разлика между високите оценки, които получават повечето висши училища по професионалните направления, и някои характеристики на научната дейност и реализацията на студентите в базата данни на НОИ и другите институции. Ние вече водим диалог за това може ли да се намери възможност критериите на НАОА да дават по-сходни резултати, за да няма голямо различие между обективните данни, които излизат от другите институции, и високата оценка, която се получава от агенцията. Това може да стане, като НАОА въведе някои количествени критерии за оценка на научната дейност и реализацията на студентите. Подготвяме и втори пакет промени в Закона за висшето образование, част от които ще са свързани с агенцията, както и с изпълнение на задачите от стратегията за развитие на висшето образование.

- Какви ще са тези нови промени?

- Едната е свързана с разпределението на функциите по управление във висшите училища. Проблем у нас е свръхконцентрацията на отговорности при ректорите, без те да имат съответните права за вземане на решения. Ако академическият съвет гласува решение, ректорът се съобразява с него, но носи еднолична отговорност. Идеята ни е да разпишем задачите, като отделим част от дейностите, свързани с финансово-стопанското управление и ги делегираме на мениджър, който да носи съответните отговорности. Търсим и варианти за нов начин за насочване на средствата за университетите според тяхното предназначение. Вече се чуха идеи от депутати и вероятно от тях ще дойде предложението да се фиксира процент от субсидията, която да отива у конкретното направление и така да се намали законово възможността за много голямо преразпределение на субсидията между различните направления. Това не е съвършена формула, но позволява да се реши до голяма степен проблемът. Сега с първия пакет промени опитваме да разрешим най-важните задачи, а с втория ще ги усъвършенстваме.

- Как гледате на идеята на ректора на СУ проф. Анастас Герджиков университетите да се финансират според броя на студентите в 1-ви курс, за да не е нужно на всяка цена всеки да се докарва до диплома?

- Това е добра идея и ще я обсъдим с втория пакет промени, защото трябва да видим как ще проработи методиката за приема. Ако видим, че тя е устойчива и приемлива за висшите училища, тогава може да я обвържем с финансирането по начина, по който предлага проф. Герджиков.