Стана известно, че реформаторското управление ще се сдобие с нов реформаторски устрем. На подготвяния анекс към коалиционното споразумение между ГЕРБ и РБ се гледа като на инжекция политически адреналин. Промените, предполагаме, ще тръгнат по-бързо. Приоритетите ще изпъкнат по-ярко. Сроковете ще държат будна съвестта на властта. Вярно, че още самият текст трябваше да бъде подписан преди Коледа, пък остана за след Нова година, но прекаленият устрем и Богу не е драг, а и реформите не са заек да избягат.

Партиите от РБ се нуждаеха от такъв анекс след драматичните перипетии около оставката на Христо Иванов и (полу)напускането на ДСБ. С изявлението, че си тръгва, Радан Кънев съобщава на своите партньори: елате и вие; ако останете, ще бъдете съучастници в подменените реформи. Да си тръгнат значи да вървят след него и той да се открои като лидер на блока - роля, която преди година му беше отказана, но едва ли е забравена в списъка му с новогодишни пожелания. Да стоят в мнозинството - все едно нищо не се е -



може да излезе политически и медийно неудобно



Заедно преглъщаха историческия компромис, а сега се оказва, че един ще бъде невинен и в правото да критикува. Когато някой опитва да те вкара в ситуация без полезен изход, трябва да преформулираш ситуацията. Точно това решиха да направят другите партии от блока - нито да бъдат съучастници на подменени реформи, нито безславни отцепници от управлението, нито блудни синове на Радан Кънев, напротив - застъпници на нов реформаторски дневен ред. Изваждаме 2015-а пред скоби и поемаме същински мандата от 2016-а. Досега беше нещо като подготвителен клас.

Беглият поглед върху предварителния вариант на анекса не ни разкрива фрапантни различия с програмната декларация на коалицията преди година и малко. Последователността изглежда променена. Вместо Закона за съдебната власт - на първо място идва антикорупционният закон на Кунева. Което е нормално, все пак ДБГ ще застане зад анекса, не ДСБ. Поставените срокове, които тепърва ще бъдат предмет на договаряне, представляват навярно най-любопитният елемент от картината. На всеки 6 месеца ще се прави оценка на извършеното досега по приоритетите, а в чувствителната сфера на съдебната реформа - може би дори на 3 месеца. Явно намерението е всички заложени мерки периодично да минават през нещо, което при социализма се наричаше национални прегледи на българската драма и театър. Тези графици звучат нелошо, защото отсега създават поводи управлението да вдига шум около себе си и да доказва как не жали труда си.

Замисленият анекс прелегитимира онези от РБ, които нямат намерение да напускат правителството. В първия момент от ГЕРБ реагираха с почуда, защото не видяха каква е тяхната печалба от играта. После се съгласиха да участват, и то не само за да не развалят хатъра на децата - ако някой възразява на думата "деца", нека погледне едно заглавие от всекидневник - "Реформаторите искат изтребител, за да останат във властта". Премиерът Борисов съзря шанс



посредством анекса да осъществи своята голяма мечта,



да научи с кои точно партии е в коалиция, защото на него определено този въпрос му тъне в мъгла. Нали все някой трябва да подписва. И от ГЕРБ откровено признаха, че анексът ще им бъде изключително полезен за преброяване на мнозинството. Интересно е само дали в същия анекс ще фигурира старото предложение на реформаторите - мандатът да бъде сведен до две години или проблемът ще се решава другаде и с други хора.

Броенето на подписи е важно и за РБ, макар и не по причините, вълнуващи Борисов. Покрай дискусията за анекса и съдържанието му изплува идеята той да бъде предоставен за подпис и на "депутати без партии", за да не бъде лишена гражданската квота на РБ в парламента от възможността да изрази подкрепата си. Залогът е, общо взето, очертан - ще може ли оттук нататък Кънев да плаши с излизане в собствена парламентарна група, или няма да стигне заветното число 10. Надиграването вече започна. Членството на ДСБ в блока ще се обсъжда на национално събрание на партията в средата на март, беше заявил Кънев, за да остави на ГЕРБ и на другите партньори от РБ време да помислят и да го повикат отново.

Сроковете в анекса са три, и то шестмесечни, поради което никаква оценка на извършеното няма да бъде на масата по време на това национално събрание. ДСБ следователно няма да може да се възползва от публичните самопризнания на мнозинството като основа за своето решение. Кънев побърза да декларира, че анексът не го интересува. Само че ако парламентът приеме антикорупционния закон, както Борисов беше обещал на Кунева още при бламирането му, и се зарови в този за съдебната власт, може да се породи впечатление, че мнозинството работи, а ДСБ просто говори. Подписването на ново споразумение между РБ и ГЕРБ ще подкрепя внушението, че главната политическа игра в страната продължава да се върти между тези две формации, а ДСБ е изпаднало в изолация. Амбицията на ДСБ е точно противоположната.



Другите партии от РБ трябва да изглеждат в изолация,



защото са загубили политическа самостоятелност и са се превърнали в обикновен придатък към ГЕРБ, а това следва да ги стимулира да търсят сътрудничество с ДСБ. От ДБГ и СДС вероятно смятат, че е в интерес на Борисов да залага на тях, за да не изпада в имиджово неблагоприятната ситуация да разваля проевропейска коалиция. Но ДСБ също разчита, че Борисов ще заложи на Кънев, за да балансира растящите апетити на ДПС, да не хлътва в зависимост от него и да не дразни гласовитите привърженици на президента. Кънев не е затръшнал вратата и пребивава във висящо положение, описвано напоследък от коментаторите като "шизофренно", защото храни надежди за връщане на бял кон - било начело на РБ, било като съавтор на обща президентска номинация с Борисов. Но и другите партии от блока държат вратите открехнати, като благоразумно не предвиждат санкции за неизпълнение на приоритетите от анекса. Ако фиксират такива санкции и реформите не станат, ще трябва да прилагат санкциите върху себе си за голямо забавление на Борисов и Местан. А така, ако сроковете не се спазват, винаги може да се подпише нов анекс и реформаторският устрем да продължи към светли бъднини. Борисов на свой ред държи в ръкава си Патриотичния фронт и АБВ, които също могат да проявят претенции към споразумението. И как да ги спреш, щом толкова лоялно крепят управлението, за разлика именно от авторите на анекса. В крайна сметка и ПФ, и АБВ съблюдават ангажимента си съм програмната декларация на правителството, а не към някакъв анекс, за който никой не ги пита, но им го сервират като начин да спасят честта на група десни партии. Съвсем логично е те да се сетят първо за собствената си чест.

Омотаването в края на краищата е пълно. В крак с общата тенденция процедурата тотално да измества политиката малцина реално мислят какво има, може и трябва да се направи. Много по-съществено е кой ще го подпише и кой ще добие правото да го отчита. Най-вероятно преди употреба няма да се прочете листовката. Нито някой ще се съобрази с указанието, че ако до 6 месеца симптомите не изчезнат, е необходима консултация с лекар.