Нобелов лауреат по икономика, британецът Ангъс Дийтън представи наскоро ново изследване, което засяга демографията на САЩ. То показва тенденцията за увеличаване на смъртността сред белите американци. Става дума най-вече за периода 1999-2013 г., като този нов феномен зачерква всички достижения в икономиката и здравеопазването на 20-и век. Дийтон и неговата колежка от университета в Принстън Ана Кейс боравят с данни от американското Министерство на здравеопазването и обобщават демографските данни, с които разполагат. Те също така са разговаряли със стотици пациенти в различни болници и клиники.

По принцип в периода 1978-1998 г. смъртността сред белите американци на средна възраст всяка година намаляваше средно с 2%. Този процес се развиваше по същия начин във Франция, Германия, Великобритания и Швеция. След 1998 г. смъртността сред белите жители на САЩ обаче започна да расте със скорост 0.5% годишно. При това сред американците от африкански и испански произход тези показатели пък започнаха да падат - съответно 2.6% и 1.8 на сто. По време на този процес най-засегнати се оказаха ниско образованите бели американци. Гражданите със средно и незавършено средно образование започнаха да умират четири пъти по-бързо вследствие на злоупотреба с алкохол и наркотици. Броят на самоубийствата пък се увеличи с цели 81%, а смъртните случаи, свързани с болести на черния дроб като цироза и други, нараснаха с 50 на сто. Сред американците с висше образование смъртността си остана на същите нива. Този ръст на смъртните случаи засяга всички региони в САЩ, като тук не са били открити съществени различия. В същия период голямо количество бели американци на средна възраст започнаха да страдат от затлъстяване, но свързаните с това болести засега не са повлияли статистически на ръста на смъртността. Най-много върху честотата на смъртните случаи се отразяват отравянията с лекарства и алкохол, както и самоубийствата. Сред пострадалите са всички групи бели граждани от 30 до 64 години, но най-катастрофална е статистиката, която засяга хората на възраст 45-54 години.

Кое обаче предизвиква ръста на смъртността дълго преди избухването на финансовата криза през 2008 г.? Засега учените изваждат една основна хипотеза - повишаване на достъпа до обезболяващи лекарства в аптеките (най-вече опиоди), която възникна през средата на 90-те години. Заедно с това в САЩ се разви т.нар. епидемия на болката, от която се оплакват все повече пациенти. Например през 2011-2013 г. всеки трети бял американец на средна възраст започнал да се обръща към лекарите с оплакване от хронична болка в ставите, а всеки седми - от ишиас (невралгия на седалищния нерв). Силните болки, които са придружени



със злоупотребата на алкохол и наркотици,



са явяват един от най-високите фактори за опитите за самоубийства, напомнят изследователите. Не е ясно обаче кое е започнало първо - епидемията от болки или зависимостта от обезболяващите. Известно е, че дългосрочното използване на аналгетици много често усилва симптоми на дадена болест. Именно злоупотребата с обезболяващи лекарства е увеличила нивото на смъртността, подчертават учените. По данни на медицинската статистика на една смърт от предозиране с аналгетици през 2008 г. се падат най-малко десет случая в болниците, 32 повиквания на Бърза помощ, най-малко 130 пациенти, при които се е стигнало до болезнена зависимост към този вид лекарства, и 825 души, които използват този вид обезболяващо с немедицински цели.

Психологическото здраве сред американците също се е влошило рязко. Броят на страдащите от тежки психични заболявания от края на 90-те години се е покачило от 3.9% до 4.8 на сто (през 2013 г.). Броят на хората, които сочат в допитванията, че имат проблеми в общуването (което е един от факторите за самоубийствата), се е покачил от 6.3% до 8.7 на сто. Все повече американци на средна възраст се оплакват, че нямат физическа възможност да работят най-вече заради проблеми с нервната система, както и заради травми на костите. Именно заради това редица учени призовават да се въведе жесток контрол върху продажбата на аналгетици, но молят да не се забравя и за дълбоките социално-икономически причини за ръста на смъртността сред белите хора в САЩ. "Трябва много добре да се замислим над това как да се регулира издаването на рецепти. Наскоро Управлението по контрол над храните и лекарствените средства в САЩ одобри да се дава лекарството оксикодон на деца. Ясно е, че много деца страдат от различни ужасни болки и това ще облекчи живота им, но това също така отваря големи възможности за злоупотреби. Немалко фармацевтични компании са се възползвали от подобни вратички, за да трупат печалби на чужд гръб в миналото. Освен това в момента



наблюдаваме истинска епидемия на отчаяние



на хора, които се оказват в една финансова дупка и все повече се усещат изхвърлени на бунището. Това е едно ужасно последствие на бавния икономически ръст и задълбочаващото се социално неравенство в САЩ", категоричен е Дитон.

Като цяло бялото население в страната се сблъсква с последствията на икономическата криза, която започна още през 70-те години на миналия век. Този процес може да се определи като агонията на индустриална Америка, която бе принудена да затвори големите си заводи и така фалираха редица малки и дори големи градове. Най-ярък пример е Детройт, който беше спряган в миналото като един от автомобилните центрове на САЩ. Тези умиращи населени места, както и падането на доходите, засягат все повече хора, които нямат висше образование. В допълнение към тази негативна тенденция дойде и последната финансова криза, която удари тежко по пенсионните спестявания на американците на средна възраст, които силно зависят от колебанията на курса на акциите на световните борси.

Ако смъртността сред белите хора в САЩ оставаше на същите приемливи нива както през 1998 г., то през 2013 г. страната можеше да спаси най-малко 96 000 човешки живота. А ако положението се беше подобрило преди това, то през периода 1978-1998 г. можеха да бъдат спасени 488 000 души - почти толкова, колкото струваше на Америка епидемията от СПИН. Все пак американските власти успяха да поставят под контрол разпространението на ХИВ вируса (броят на смъртните случаи, свързани с тази смъртоносна болест, е намалял пет пъти през периода 1990-2013 г.). Учените се надяват, че насочването на общественото внимание към новата "невидима епидемия" сред бялото население също ще може да се преодолее, ако й се обърне достатъчно внимание.