В обедната почивка Райнер Маринг изведнъж решава да даде миниурок по история на свой ученик. Двамата германски художници се качват в микробуса и отиват да хапнат сандвичите си, като преминават германския бряг на река Мозел и влизат в Люксембург, в лозарското селище Шенген.

Преминавате моста от Германия към Люксембург, завивате наляво и след 300 метра сте във Франция - трите държави са на три минути разстояние, а не се вижда никакъв полицай. През 1985 г. министри от пет държави се срещат тук, за да дадат началото на смел експеримент - пътуване без граници. Коли и камиони със специални стикери със зелени точки на предните стъкла могат да се движат из петте страни без паспорти - към Германия, Люксембург и Франция се присъединяват Белгия и Холандия.

Пълното прилагане на споразумението за свободно пътуване започва от 1995 г., а разширяването на Шенгенската зона продължава. Селото в Люксембург придобива неочаквана популярност като родното място на зоната за свободно пътуване, в която днес влизат 26 държави - от Исландия до Гърция. Това е шенгенска Европа.

Маринг показва на тийнейджъра ръждясала желязна структура като знак къде е сключено споразумението. Посетителите



поставят катинари



и други спомени, с които отбелязват пътуванията без проверка на личните документи; лесното трансгранично пътуване до работа; шопингът в друга държава; уикендите, далеч от дома; почивка на море или на планина, без да са необходими отегчителните паспортни разправии.

Докато разказва историята на един от основните моменти в европейската интеграция, художникът звучи тъжно, като че ли не разказва случка от настоящето, а от непрежалимото минало. "Идеал си остана идеята, че всички тези държави ще се обединят и ще бъдат еднакви и равни", въздъхва Маринг. "Европа не работи добре. Сега всичко това е в опасност. Връщаме се назад. Има много призиви за затваряне на границите. Ситуацията се влошава."

От другата страна на улицата по-възрастните хора от селото са построили малък музей, посветен на свободи, постигнати с Шенгенското споразумение. Днес изглежда иронично, с голяма доза меланхолия. "Премахването на вътрешните граници в ЕС е признание, че гражданите на всичките държави членки са част от едно пространство, че споделят обща идентичност", се казва в надпис, поставен на стената в музея.

Надписът изглежда странно остарял в настоящето, което се характеризира от нов европейски национализъм, огради от бодлива тел и възобновен граничен контрол, масова миграция и вътрешен тероризъм, страх и несигурност. Германия възобнови граничния контрол през септември 2015 г. по време на безпрецедентния приток на бежанци, а Франция направи това след терористичните атентати в Париж.

В цяла Европа привържениците на затворените национални общества печелят подкрепа срещу тези, които са за либерален, открит режим. Бившият френски президент Никола Саркози, който се надява да се върне на поста през 2017 г., обяви, че





"Шенген е мъртъв"



Холандският премиер Марк Рюте пък направи сравнение с падането на Римската империя: "Големите империи залязват, ако външните им граници не са добре защитени".

Подобни изказвания се смятат за евтини и безотговорни от политиците в Брюксел. Те обвиняват националните лидери, че са приели езика на подстрекателството, типичен за крайнодесните бунтари, а целта им е да се опитат да привлекат намаляващия електорат. "Основният аргумент, който чуваме напоследък, е, че Шенген е в историята", заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини. "Тъжно е да виждаме, че Европа е в паника заради 700 000 бежанци. Това е знак за слабост. "Въпросът с Шенгенското споразумение е различен, тъй като съществуването му се поставя под въпрос отвътре. Първо бяха бежанците, а след това и тероризмът. Какво общо има Шенген с тероризма? Нищо. Той има механизми, от които се нуждаем, за да се изправим пред тези заплахи".

Въпреки това брюкселските политици смятат, че националните лидери в Европа нямат политическа воля да подкрепят шенгенската система в кризисния момент, а са по-фокусирани върху това да привличат избиратели, пренебрегвайки Шенген за сметка на националните средства за защита. "Граничен контрол по вътрешните граници ще бъде един кошмар", признава посланик в Брюксел на голяма страна - членка на ЕС. "Има обаче идеи за преосмисляне на шенгенското пространство. Става въпрос за контрол по гръцките граници. Ако това не се случи, според някои шенгенската система може напълно да рухне". Друг посланик от ключова страна споделя: "Искаме да запазим Шенген, но всички трябва



да уважават правилата



Системата вече не работи. Тя не е създадена за това, с което сега се сблъскваме - стотици хиляди бежанци".

Заради стотиците хиляди бежанци, влезли в Гърция от Турция през 2015 г., силите са насочени към принуждаването на Атина да засили контрола и да прехвърли част от суверенитета на границите си на ЕС - неприемлив прецедент за настоящото поколение националисти. Границата между Гърция и Турция е основно морска, в Егейско море. Гърците не са склонни да се съгласят на съвместни гранични патрули с турците. Според едно от последните предложения на ЕК новата европейска гранична охрана няма да се съобразява с националните власти при възникването на проблеми. Това обаче е доста спорна идея, а прилагането й може да отнеме години наред. "Какво означава охраната на границите в този специфичен случай - да позволим на хората да умират в морето?", пита Могерини. "Защитата на границите в морето означава, че когато видиш някого в беда, трябва да действаш".

Широко разпространеното убеждение сред европейските правителства, че системата не работи, означава, че те все повече се изказват в подкрепа на национални действия. Френският президент Франсоа Оланд възобнови граничния контрол след атентатите в Париж, а премиерът Манюел Валс заяви, че Франция няма да приема повече бежанци, като спазва европейската квотна система, за която настоя Германия. Французите започнаха полицейски проверки и такива на личните документи на транснационалните влакове, тръгващи от Париж за шенгенски държави.

Германия също възобнови контрола по националните си граници. Австрийците издигнаха ограда от бодлива тел по границата си със Словения, която е в Шенгенската зона. От Унгария до Македония, Хърватия и Словения, огради изникват в Централна и Южна Европа.

На север и на изток текат подобни процеси. Швеция, най-отворената страна в Европа за имигранти, отново започна проверки на личните документи по границата си с Дания в първия понеделник на 2016 г. Часове по-късно Дания пък върна контрола по границата си с Германия, така че бежанците, тръгнали за Швеция, да не остават в страната, заяви премиерът Ларс Льоке Расмусен. В края на 2015 г. новоизбраното националистическо правителство във Варшава обяви, че е необходимо да въведе пълен контрол по границите си след атаките в Париж.

Антиимигрантските настроения са широко разпространени навсякъде из Европа, но никъде не са толкова открито изразени както в Източна Европа. Правителствата в Унгария, Словакия и Полша са националистическите гръмогласни привърженици на затворена Европа. Те обаче обичат ползи, които получават от Шенгенската зона. Виктор Орбан, заядливият десен унгарски лидер, рядко казва добра дума за ЕС, но за Шенген прави изключение. "За унгарците Шенген е свобода". Премиерът на Словакия Роберт Фицо се нарежда веднага след Орбан в презрението си към западните европейски либерали. Словаците са жителите на ЕС, които най-често се възползват от свободното пътуване - много от тях ежедневно преминават границата с Австрия по време на 45-минутното си пътуване за работа между Братислава и Виена. В цяла континентална Европа - освен във Великобритания и Ирландия, които са извън Шенген - зоната за свободно пътуване преди много време се е превърнала в част от ежедневието.

Десетки хиляди италианци, французи и германци всеки ден пътуват до работните си места в Швейцария (тя е част от Шенгенската зона), без да си показват документите за самоличност, според данни на брюкселската организация Bruegel. Общо през 2014 г. около 1.7 млн. души ежедневно са преминавали от една в друга държава, за да стигнат до работните си места, без да чакат за проверка. Мостът Йоресунд между Копенхаген и шведския град Малмьо свързва две шенгенски държави и е помогнал за създаването на транснационална икономическа зона за 4 млн. души. Когато започнаха проверките на 4 януари, 8000 души в Дания трябваше да изтърпят 45-минутни закъснения на връщане.

Упадъкът на Шенген е свързан и с



високи разходи



"Франция върна граничните проверки и навсякъде се образуваха задръствания, в които се стоеше по 3-4 часа", казва Роже Вебер, който е бивш кмет на люксембургското село Шенген. "Значението за икономиката е огромно. Самоубийствено е особено в момент, когато икономическите перспективи са лоши. Не можем да живеем със затворени граници".

Спорно е дали новият национализъм и граничните проверки ще спрат миграцията, или ще преборят проблема на Европа с вътрешния тероризъм. Атаките почти винаги са осъществявани от хора с паспорти от ЕС и страни от Шенгенската зона. Бодливата тел, която сложи Унгария, не влияе на броя на мигрантите, пристигащи в ЕС. Орбан просто успя за насочи потока към съседните държави.

Ключът към ефективната политика в борбата срещу тероризма или организираната престъпност - по дефиниция и двете са транснационални и трансгранични - е в обединяването на разузнавателните и автоматично споделяните данни от службите за сигурност в 26-те страни от Шенген. "Не е лесно да се направи всичко това", казва координаторът на ЕС по контратероризъм Жил де Керхов. "Не сме федерална държава. Разузнаването е от изключителната компетентност на страните членки. Някои части от Европа пък не разполагат с електронно оборудване". Националните разузнавателни служби в ЕС споделят доста информация, но това се прави между отделни държави, без да има системно споделяне чрез обща база данни. Твърди се, че националните агенции изобщо не са склонни да въвеждат информация в общите системи на ЕС от страх, че може да осветлят източниците си и оперативните методи. Например, има "златно правило", според което служба, получила разузнавателни данни, не може да споделя с трета страна без разрешението на ведомството, предоставило информацията. Това обаче може да се промени, тъй като французите настояват силно за по-голямо споделяне на разузнавателни данни след атентатите в Париж. Смята се, че те са увеличили петкратно количеството информация, споделяна чрез шенгенските системи.

Не е ясно засега дали тези усилия са достатъчни за спасяването на европейската зона за свободно пътуване. В същото време се пишат некролози на Шенгенската зона не само от експерти, но и от висши политици. "Ако притокът на бежанци не стихне в следващите 4-6 месеца, хората наистина смятат, че Шенген е в крайна опасност", казва трети дипломат в Брюксел.

За художника, направил скромно поклонение в храма, на който той е възлагал надежди за по-добра, по-свободна и по-хуманна Европа, смъртта на Шенген не е отговор на всичките сериозни въпроси, повдигнати от имиграцията. "Ако затворите границите, "Ислямска държава" печели", казва Райнер Маринг. "Хората през цялото време говорят за това. Те са притеснени от всичко това. И още едно нещо. Може и да звучи глупаво и трудно да си го представим, но войната все още е възможна в Европа".