|
| -------------- |
Не съм апологет на Бойко Борисов. Не му харесвам "политическия профил", нито "типажа", обаче се опитвам да разсъждавам трезво. Преди по-малко от два месеца се проведоха местни избори. Резултатите са известни. Кое ни кара да мислим, че на парламентарни ГЕРБ ще бъде омаломощена? Че няма пак да доминира в Народното събрание? Ако трябва да бъде направен обективен анализ към днешна дата, почиващ на факти, то
няма абсолютно никакъв повод да се мисли,
че след предсрочен вот ГЕРБ няма да ни управлява отново. И дори да излезе по-силна от него.
Изборите винаги променят управленската конфигурация. Едни формации влизат във властта, други излизат, обаче за да има "ново начало", трябва да се случи трус - управляващата партия да падне, друга да дойде. В случая - след предсрочния вот ГЕРБ да е с по-малко от сегашните 84 депутати и да е налице парламентарна конфигурация, която ще ги остави в опозиция. Има ли ги? А може ли да ги има?
Първо да видим дали са налице електоралните предпоставки ГЕРБ да бъде разколебана, т.е. привържениците й да не излязат да гласуват за нея (така или иначе, тя ще е първа по избиратели дълго време). Никакви такива податки не виждам, армията гласоподаватели на Бойко Борисов пускат бюлетина за него не в името на някакви съдебни или здравни реформи, а защото е новият Тодор Живков. И защото (друга важна част от тях) бие "комунистите" и не им дава да припарят до властта. Често пътувам, разговарям с всякакви хора, гледам да узная политическите им пристрастия, те не ги крият: "Бе, Бойко не е цвете за мирисане, ама поне прави нещо. Другите за толкова години - нищо. Сега булеварди, магистрали... Другите една магистрала не направиха, срамота!". "Е, правят, ама крадат, колосални кражби се вършат" - опонирам и провокирам. Отговорът гласи: "Крадат, ама все нещо е построено. Другите само крадяха, нищо не направиха".
На местните избори кметовете на ГЕРБ бяха избрани с 60, 70 и 80 процента доверие. Да се обяснява това с изборните машинации е късогледство, а и целесъобразност (редица фалшиви герои се провикнаха "Ограбиха ни!", за да замаскират собствената си несъстоятелност). Да, имаше машинации, но
когато кметът на ГЕРБ печели с 60 и повече процента,
а вторият е с десетина (масовият случай в големите градове), то е ясно каква е електоралната воля. Да се надяваш пък ГЕРБ да падне, понеже във вота за съветници нямала такъв колосален успех, е хващане за сламка. И отново късогледство. Във Варна например поне пет формации в новия общински съвет са с местно значение, нямат шанс за националния парламент - сега те агитириха, събираха, организираха електорат. Познайте къде ще иде той при избори за Народно събрание? (Не само във Варна е така).
С други думи, колкото и да се износва харизмата на Борисов, с каквито и скандали да е свързано управлението, на фона на конкуренцията остава най-предпочитан. А и известно е вече, ГЕРБ е партия - дисциплинирана, със структури, вътрешен живот. БСП беше другата голяма, но престана да е, ГЕРБ остана единствената такава.
А сега да видим налице ли са предпоставки за политическо групиране, което в един нов парламент би оставило ГЕРБ в опозиция? Абсурд е да се предполага. ДПС завива все по-трайно към ГЕРБ, тенденцията е устойчива. Съюзът между тях ще е все така неформален, но много по-реален. Реформаторският блок (РБ) е (само) дискредитирана алтернатива, а и разделена. В "Патриотичния фронт" (ПФ) има разломни противоречия, АБВ омаломощава и без това агонизиращата БСП. До голяма степен това е
плод на политиката "Разделяй и владей!,
провеждана лично от Борисов. Откъде ще дойде алтернативата, как ще се роди? От "Зелените" и Татяна Дончева? Или очаквате Юнкер да спре фондовете за Бойко Борисов? Фантазии, разбира се.
А сега едно предизвикателство. Представете си, че следващият парламент е с трима участници по-малко. БДЦ е аут, "Атака" също, а един измежду РБ, ПФ и АБВ изпадне (нещо реално). БСП трудно ще има повече от сегашните 38 народни представители. Само си представете ГЕРБ по силата на разпределението колко депутати ще получи и с ДПС до какво мнозинство ще се доближат. Бъдете сигурни, че тогава ще се молим конституцията да не бъде променяна.
Всичко това не е апел да няма избори. А предупреждение до какво може да доведат те. В ступор сме - ни напред, ни назад. И понеже предсрочни избори наистина е вероятно да има, то ще зачестят бодрите "комсомолски" гласове от ляво, дясно, горе и отдолу - "да променим системата", "да действаме...", "да дадем шанс на....". Хубаво, нека даваме шанс, обаче от време на време трябва и трезво да се отчита какво точно се случва. Към момента не се случва нищо, което да подсказва, че на небосвода пак няма да засвети същото слънце.
Ние, разбира се, не знаем какво се върти в главата на Бойко Борисов. Последно каза, че няма да става президент. И че има няколко читави кандидатури. Заяви и че се стреми да изкара пълен мандат. Дали може да се стигне до нови протести? Хипотетично - да. Въпреки че гражданската енергия за това изглежда все по-малка. Ако има протести, на площада ще са и протестиращите за съдебна реформа. Не е ясно нов Делян Пеевски ли ще има, старият ли ще остане, а и е енигма каква точно ще е функцията на главния прокурор в политическия процес (историята сочи, че винаги има функция; сочи също, че понякога най-свидните рожби се обръщат срещу бащата). Eто от това случване или неслучване в главата на човека, който рита футбол, докато променят конституцията, зависят изборите. Не само те. Зависи и близкото бъдеще на България.
Дотам я докарахме. И понеже я докарахме, аз лъч надежда не виждам.
