България е антипод на Румъния, когато стане дума за корупция. Северната ни съседка успя да изгради работещи институции, изправи на съд десетки корумпирани по високите етажи, докато ние още се лутаме в идеите. През това време става по-зле. Очаква се в предстоящия доклад на Европейската комисия да се посочи, че пропастта между двете държави се увеличава. Кой обаче е виновен за тази пропаст? Със сигурност управляващите и институциите, които получават пари, за да разкриват корупцията. Една от тях е Центърът за противодействие на корупцията, известен още като БОРКОР.

От създаването си през юли 2010 г. центърът е подложен на непрекъснати критики, че само харчи пари, а не върши нищо. Затова непрекъснато се раждат нови идеи за неговото закриване и сливане с други органи. В предложения от вицепремиера Меглена Кунева законопроект за борба с корупцията по високите етажи на властта се предвижда БОРКОР да стане част от бъдещото Национално бюро за борба с корупцията заедно с Комисията за конфликт на интереси и няколко отдела от Сметната палата.

Наскоро от центъра се похвалиха, че



най-накрая работят според първоначалния замисъл



Германската компания "Инит" съобщи, че е приключила проекта, като е изградила нужната IT инфраструктура и софтуера към нея. Според директора на центъра Елеонора Николова системата е била приета още на 1 юли, но досега е била тествана в реална среда. С пускането на софтуера БОРКОР може да събира данни и да регистрира информация от всички уязвими за корупцията области. С помощта на новия софтуер и 23-ма анализатори, които са били първоначално командировани от различни министерства, а по-късно назначени на постоянни договори, звеното се кани да анализира събраната информация и да установява слабите места, където има условия за корупция. Това се отнася както за законопроекти, които се подготвят, така и за различни други проекти.

БОРКОР всъщност е пример за създаване на скъп продукт, който не бива използван по предназначение. Още при съобщаването на идеята за него германецът Ролф Шлотерер се застрахова, че идеята може да не проработи, ако политиците нямат воля за това. Така и стана. Менторът на БОРКОР Цветан Цветанов явно загуби интерес още докато беше вицепремиер и вътрешен министър. След това ГЕРБ падна от власт и изграждането на IT инфраструктурата се забави с идването на кабинета "Орешарски", когато беше сменен директорът, а работата по проекта - преустановена. Но не и парите -



над 20 млн. лв. разходи за пет години



БОРКОР остана неясен за данъкоплатците. Кибернетичната система V-Modell XT стана метафора като "новите дрехи на царя" - невидима, но прехвалена. Истината е, че вината за това е на правителствата от 2010 г. досега, които нито възложиха работа на антикорупционния център, нито го закриха. Реално той не може да разследва, не може да се самосезира (въпреки че имаше и такива идеи), нито може да наказва. Единствената му задача е да анализира и да търси наличието на корупция в документи - защо сега се внася един проект, някой има ли частен интерес от него, отговарят ли текстове на мотивите или дали назначените в определени комисии по обществените поръчки хора са податливи на корупция, дали изискванията са направени само за един кандидат, което е обичайна практика.

За да се случи това обаче, някой трябва да възложи тази задача на БОРКОР. Ето тук е първата причина този център да не работи така, както беше замислен. За да върши нещо, трябва да се събере т. нар. консултативен съвет с участието на всички министри. Т.е. те трябва да възложат работа на БОРКОР.



Последно съветът е заседавал през февруари 2012 г.



обясни пред "Сега" директорът Елеонора Николова. Съветът трябва да възлага на центъра да прави анализи и след това да приема и прилага законодателно приложените от центъра мерки. Повече от 3 години обаче това не се е случвало, т. е. някой в управлението, без значение кой е на власт, не желае тази структура да работи. Доказателства за това има достатъчно. Една от първите задачи на БОРКОР беше да направи анализ на цялото законодателство за обществените поръчки. В резултат на това се очакваше да бъдат спестени над 1 млрд. лв., които изтичат в нечии джобове. Проектът беше започнат "спешно" поради обществената чувствителност по темата.

В доклада на центъра се предлагаше да бъдат създадени шест централни служби за обществени поръчки. Те трябваше да са на подчинение на Агенцията за обществени поръчки и да бъдат разположени в шестте района за планиране в страната. Вторият момент беше създаването на платформа за електронни поръчки Това щеше да позволи въвеждането на т. нар. предварителна квалификация за фирмите. След представянето на доклада консултативният съвет, ръководен от Цветанов, възложи на БОРКОР да изготви план за прилагане на мерките, част от които трябваше да бъдат направени с промени в Закона за обществените поръчки.

Промените обаче така и не видяха бял свят дълго време, тъй като бяха блокирани от кабинета "Орешарски". Тогава в закона бяха включени много малка част от предложените текстове. Разбира се, идеята за централизирано и електронно провеждане на търговете не мина. И затова също има обяснение. По време на представянето на доклада общият брой на възложителите на поръчки е бил 3000 в цялата страната. В момента техният брой е нараснал до 5600.

"Всеки се опитва да акумулира средства и да ги разпределя.



Ако бяха приели 20% от мерките, щеше да се неутрализира до 80%



от корупцията", обясняват служителите, които са работили по доклада за обществените поръчки.

Друг пример е съдбата на изготвения анализ на нормативните актове и процедурите при концесиониране. Докладът на БОРКОР е бил внесен на 10 юли 2014 г. в Министерския съвет, но досега не е забелязан от правителствата. Нищо от предложените мерки за повече прозрачност и намаляване на корупцията при отдаването на всякакъв вид концесии не е приложено в законодателството. Посочени са 67 концесии за добив, които са били придобити чрез приватизация и за които реално държавата не получава нищо. Около 500 находища, плажове и др. са били предоставени без търг, не се събират такси. Въпреки тези ясни сигнали, че държавата губи от концесиите, досега нищо не е направено, за да има единна държавна политика по използване на националните богатства.

От БОРКОР изтъкват в своя защита и че от ноември 2013 г. до ноември 2015 са били анализирани 125 законопроекта, по тях са били направени общо 293 антикорупционни предложения, но властта е приела само 53 от тях.

Едва през последните месеци има някакво раздвижване. Здравното министерство реши да се съобрази с два от докладите на БОРКОР и да създаде е-платформа за търговете за лекарства. Анализът на центъра е показал, че има данни за непроведени 174 процедури за над 115 млн. лв., както и неоснователни поръчки за близо 59 млн. и умишлено разделени, за да минат под прага. Очаква се само с минаването на е-поръчки да се спестяват по 40 млн. лв. на година.

Колкото до бъдещето на БОРКОР - засега звеното вегетира в очакване на бъдещото Бюро за борба с корупцията, в което може и да си намери мястото, стига наистина поредната антикорупционна институция все пак да е работеща. Това обаче виси отново на волята на ГЕРБ и ДПС, което навява тежък скептицизъм. Проблемът е, че всичко това е за сметка на данъкоплатците, а през това време бизнесът с подкупите си върви както винаги.