Има много начини, по които айсберг може да убие човек. Неочаквано да се откърти, да се разломи на парчета без предупреждение и да стане невидим в мрака - така може да потопи дори кораби, смятани за непотопяеми. Айсбергът се движи, опасен е и често е по-голям от всичко, което човек може да построи. От него обаче става и много хубава водка.

Мисля си за кораба "Титаник", докато отпивам от малка метална чашка с водка "Айсберг". Водката съдържа около 40% алкохол и 60% вода, така че повече от половината от бутилката пред мен съдържа вода, която е добита от айсберг. Вода, образувана преди десетки хиляди години - дълго преди индустриалната революция и дълго преди промишленото замърсяване, което сега е във въздуха почти навсякъде. Не съм фен на водката, но тази изглежда по-мека от останалите. Не съм сигурна дали преценявам това благодарение на вкусовите си предпочитания, или е резултат от романтичното ми съзнание, на което много се харесва идеята да вкуся питие, направено от древна вода, съхранявана в огромни сърцераздирателно величествени айсберги.

Не съм единствената, която е поразена от тези монолити. В Нюфаундленд, откъдето е водата от айсберга, използвана в моята водка, посещенията на ледените блокове са голям бизнес. Малка, но разрастваща се индустрия пък е



бутилирането на вода от айсберги



и използването й в производството на водка. Канадската корпорация "Айсберг водка" произвежда по около 200 000 каси годишно, което е ръст в сравнение с няколкото хиляди каси отпреди 20 години, обяснява президентът и изпълнителен директор на компанията Дейвид Мейерс. Водата от айсберг привлича много от клиентите ни, пояснява той.

Водата от айсбергите достига до производителите, а после и до потребителите благодарение на ловците на айсберги, които са съвременните каубои на Северния и на Южния полюс. Реалити предавания и медийни публикации описват невероятното изкуство за разрязване на парчета на огромните планини от лед, които след това са разбивани на доста по-малки късове и накрая се превръщат в луксозна вода.

От средата на XIX век хората обмислят трудни за реализация планове с цел подчиняването на айсбергите, за да могат да ги използват. Тогава предприемачите обявяват намеренията си да изтеглят огромните ледени блокове до Индия, където ледът може да се продава по 6 цента за около 500 г, или пък до "Южния океан, за да се изравни температурата на Земята". В средата на 70-те години на ХХ век учени от 18 държави се събират на конференция в Еймс, щата Айова, за да обсъдят как да завлекат айсберги до Арабския полуостров и до други сухи региони, за да бъдат използвани като водоизточник. Това обаче никога не се случва, тъй като засега технологиите не могат да превърнат подобен подвиг във финансово изгодно начинание. Учените обаче и днес продължават да изследват подобни възможности, но засега всички си остават в сферата на технологичните фантазии.

Това, което ловецът на айсберги Ед Кийн прави всеки ден, обаче не е мечта. Той е един от малкото



мъже, които си изкарват прехраната, преследвайки ледените блокове,



"въоръжен" с тежка механизирана трошачка и изключително внимание. "Представете си времето, когато Земята е била девствена. Представете си времето преди десетки хиляди години, когато цялата й вода е била истинска, недокосната и идеална. Представете си как водата се абсорбира от чистата атмосфера, а след това се връща на земята под формата на сняг", се казва в брошура на компанията, бутилираща вода от айсберги - Glace Iceberg Water, на която Кийн всяка година продава "плячката си". Всъщност айсбергите, използвани като водоизточник от Кийн, са на възраст между 10 000 и 25 000 години. Огромните ледени късове са се откъснали от глетчера Петерман в Гренландия и се движат благодарение на гравитацията. Откъснал се къс лед тежи около 250 милиона тона - това се равнява на 1000 небостъргача или на теглото на целия боклук, който произвеждат американците в рамките на една година. Тези айсберги пътуват между три и пет години, преди да стигнат до Нюфаунленд.

По пътя си, докато достигнат край бреговете на Сейнт Джонс - столица на най-големия канадски остров, те губят значителна част от размерите си. Тогава Кийн атакува. Той определя като добър тазгодишния си "улов" на айсберги, който бил доста по-богат от обичайния. Сред причините, които Кийн посочва за това, е и глобалното затопляне. Климатичните промени привличат вниманието към неговия бизнес и той разказва, че "над 30 камери" са пристигнали в последните години, за да заснемат необичайния му работен ден.

Ед Кийн има



разрешително да лови айсбергите от Нюфаундленд -



точно както други имат разрешително да ходят на с тежка механизирана трошачка. Тя захваща достатъчно количество лед, достатъчен да се добие 1000 литра вода. Кийн и колегите му всяка година вадят около 1000 тона лед, от който се получават между 1 милиард и 1.3 милиарда тона вода. Това е капка в морето в сравнение с един айсберг, който може да тежи между 100 милиона и 250 милиона тона.

Жителите на Нюфаундленд обичат да казват, че животът им е свързан с морето, тъй като доскоро рибарството е основният им поминък. В началото на 90-те години на ХХ век обаче съществувалият в продължение на векове риболов на риба треска замря и остави 40 000 без работа. Оттогава те търсят други начини, за да преживяват. Ед Кийн е един от тях. "Около айсбергите съм, откакто станах достатъчно голям, за да мога да работя", споделя той. След рухването на бизнеса с риболова Кийн първо се заел да наблюдава айсбергите и така помагал на учените в местния университет. Помагал им да събират информация, която използвали, докато се опитвали да предвидят пътя на айсбергите. След това се появила водката и компаниите, бутилиращи вода.

Седмици може да отнеме на Кийн и екипа му да открият айсберг, който да е подходящ за обработка. Те трябва да бъдат внимателни: ако видимата част на айсберга се равнява на масата на 10-15 коли, могат да очакват под повърхността други 100 коли. Ако айсбергът се "клатушка", резултатите могат да бъдат разрушителни. "Могат да потопят лодка, шлеп и дори "Титаник", казва Кийн. "Имаме няколко доста подобни или опасни случки... Битката с айсберг е уникална". Екипът се е научил да избягва айсберги, които имат "крака" - необичайни издатини, приличащи на крайници, подобни на огромни ледени пипала, които понякога се появяват над водата, докато айсбергът се топи. Благодарение на тях плаващите ледени късове може да не са много стабилни.

По някакъв начин тези ловци са археолози, които откриват тези древни водни молекули. Ед Кийн обаче не е толкова сантиментален. "Това е само замръзнал сняг. Сняг, който с течение на времето се е слегнал", казва той. Според него заниманието му е работа му - средство за преживяване от морето край Нюфаундленд. А и "айсбергите просто се разтопяват". Така че когато морето ви дава лед, по-добре да се възползвате от него.