Закъснелите реформи в системата на образованието протичат под натиска на редица фактори, които "бягат" от погледа не само на управляващите, но и на обществеността. Няма как иначе да обясним редица несъответствия и диспропорции в училищното образование, които резонно се пренасят и във висшето образование. Демографските тенденции, пазарната трансформация в сектора, структурните промени в заетостта, нарастването на броя на незаетите и неучещи млади хора и редица още социални и икономически явления отварят огромна пропаст между това, което образованието предлага като продукт, и очакванията на обществото.

Откъде идва натискът върху системата на училищното образование?



Демографските процеси



Демографските процеси в последното десетилетие наложиха няколко трайни тенденции в системата на училищното образование. Броят на учениците намаля с 20%, като от 2000 г. насам в общообразователните училища спадът е над четвърт милион ученици, или с 5% средногодишно. Паралелно с това намалява и броят на заетия педагогически персонал в училищното образование (5% средногодишно). Като резултат съотношението ученици-учители се запазва относително постоянно - около 13.1 при средни за ЕС стойности 12.4. Това съотношение е ключово, защото определя възможностите на учителите за индивидуален подход към работата на учениците. Макар по-високата пълняемост на паралелките да не се отразява значително на качеството, редица страни използват това като резерв за повишаване на заплатите на учителите.

На очертания демографски спад образователната система "отговаря" с редуциране на броя на институциите в публичния сектор на училищното и предучилищното образование с 32%, или общо с 1776 училища по-малко за последните 10 г. Оптимизацията на публичния сектор протича под натиска на пазара - пазарните структури се увеличават с над 2 пъти, което се дължи предимно на повечето частни детски градини и центрове за професионално обучение. Пазарната трансформация влияе върху качеството на образованието в две посоки - трансфер на високо подготвени кадри към частните структури поради по-добро заплащане и редуциране на общия финансов ресурс за публичните образователни структури - заради предвиденото в Закона за предучилищното и училищното образование субсидиране на частните. Формирането на смесен пазар в образованието по логиката на конкурентните отношения би следвало да се отрази върху повишаване на качеството. Това обаче изисква използването на регулативни механизми и промяна в държавната политика към цялостното ресурсно осигуряване на системата и особено стимулиране на подготовката и заплащането на заетите в публичния образователен сектор.



Кадрите



Втори аспект на натиска върху системата е кадровото й осигуряване. Няма съмнение, че подготовката, уменията, квалификацията, опитът и личните качества на учителите са решаващи за постигането на качествен образователен продукт. Фигурата на учителя в този процес за съжаление не може да получи еднозначна оценка. Факт е, че в училищното образование у нас е ангажиран високо образован ресурс - 92% от учителите са с висше образование. Но тенденциите в развитието на останалите характеристики не са особено благоприятни. Сборният "образ" на учителя изглежда така: жена на възраст 45-55 г. с висше образование, с педагогически стаж над 20 г., на длъжност старши учител, без квалификационна степен и със заплащане до 600 лв. месечно. Липсва системна и целенасочена работа за осъвременяване на базисната подготовка, както и за повишаване на квалификацията на учителите - 52% са без квалификационна степен. Младите учители са под 4% от заетите, системата е силно феминизирана - 85% от учителите са жени. В рамките на общата тенденция на намаляване броя на преподавателите в училищното образование в професионалните училища спадът е с 47%, а в общообразователните - 28.3%

Заплащането на труда на учителите остава ниско дори и след последното увеличение през тази година. У нас възнагражденията на преподавателите от средното образование, които са 4436 евро годишно, са 6 пъти по-ниски от тези на колегите им в Европа и десет пъти по-ниски от тези на учителите в страните от Стара Европа. Фактът, че има силна вътрешна диференциация на учителските заплати по видове училища и по общини (за целите на делегираните бюджети), която не се одобрява от над 80% от учителите, пък поставя под съмнение възможностите на системата на делегираните бюджети да осъществи справедливо и ефективно разпределение на публичните ресурсите, в частност на разходите за труд.



Финансирането



Силен натиск върху системата на образованието оказва и недостатъчният обем на публично осигурените финансови средства. Относителният дял на разходите за училищно образование от БВП в България е 1.59%, което е с 0.24 п.п. по-ниско от равнището им през 2003 г. (1.83%). При средно за ЕС 2.23% от БВП по страни тези средства варират между 3.09 (Кипър) и 0.86% (Хърватска) за 2011 г. Като отражение на общия финансов недостиг, средногодишният разход за един учащ у нас е 2288 евро по паритет на покупателната способност, което е значително под средната за ЕС стойност - 6837 евро. Така въпреки ръста от 76% за периода България заема незавидната предпоследна позиция в ЕС с близо три пъти по-ниска средна издръжка на един ученик.



Образователните резултати



Съвкупното влияние на посочените ресурсни фактори и натискът, който те оказват, дават своето отражение и върху резултатите. В дългосрочен план са налице негативни тенденции както по отношение на преките резултати - при това в количествен и качествен аспект, така и по отношение на ефекта от функционирането на образователната система. Забелязва се значим спад на завършващите средно образование - през 2014 г. те са 53 487 души, което е с 31.3% по-малко от тези през 2005 г., а завършилите с придобита 2-ра и 3-та квалификационна степен съответно са с 35% и 54.8% по-малко спрямо 2005 г. Качеството на резултатите, анализирано на база националното външно оценяване и международните сравнителни оценки, също е ниско. Тенденцията е трайна и влиятелна в дългосрочен период. Образователните постижения, измерени чрез средно претеглените оценки на резултатите от трите PISA теста (четене, математика и природни науки), показват неблагоприятна позиция за България. По този обобщен индикатор с представянето си през 2006 и 2009 г. българските ученици са на предпоследно място, а за 2012 г. - на последно място в ЕС (средно претеглен общ индекс 440 при среден за ЕС 492).

Може да се обобщи, че образователният продукт показва дълготрайни тенденции на количествен спад и влошаване на качеството. Всички дефекти във формирания продукт носят негативни последици с дълготраен ефект за обществото и загуба на обществен ресурс. В по-тесен план резултатите на училищното образование са ресурсът, с който се "захранва" висшето образование. Следователно всички негативи се пренасят пряко на по-горното образователно равнище. Влошените количествени и качествени резултати, съчетани с политиката на "отворени врати" на университетите, влече след себе си ниска селекция, лесен вход и изход, спад в качеството и на висшето образование.

Допълнително напрежение създава обществената оценка към качеството на създадения в образованието продукт, която съвпада с националните и международните резултати от тестването на образователните постижения. От тази своеобразна "преса", в която е поставено образованието - между дефицитите на входа на системата и неодобрението на изхода, - то може да излезе не само и не толкова чрез наложени политически интервенции, а и чрез реформиране "отвътре". Доколкото демографското развитие и общата финансова осигуреност на образованието са обект на правителствени политики в други области, то предизвикателство пред образованието е да се справи с вътрешните за него проблеми. В този смисъл акцентът следва да се постави върху развитието на професионалното израстване на учителите, използването на съвременни образователни технологии и подобряване мениджмънта на системата.

-----

Къде са вътрешните резерви



Управлението на образованието, в т.ч. и на човешките ресурси, е интензивният фактор за промяната.

1) В последните години се направи значителна крачка за развитие на децентрализацията на управлението и утвърждаването на финансова самостоятелност на училищата. Утвърждаването на училищната автономия и ефективният мениджмънт на училището изискват не само промяна в мисленето и нагласите на училищните директори, но и сериозна подготовка в областта на икономиката, финансите, управлението и организацията на образованието. Данните сочат, че над 40% от сегашните директори не са подготвени в нито една от тези области. Затова под 20% от училищата у нас реализират собствени приходи, и то в рамките на 0-5% от общите постъпления. Добрите световни практики прилагат освен обучение в посочените области и други по-кратки форми за усъвършенстване като: летни семинари, стаж в големи бизнес корпорации; "чиракуване" при утвърдени мениджъри в училище, клъстерна организация и обучение и т.н. В редица страни в големите училища е утвърдена практика тези функции да се делегират на помощник-директор или икономически директор, с което се дава възможност директорите да се концентрират върху професионалното развитие на учителите.

2) Качеството на образователния продукт е силно зависимо от личните качества на преподавателите. И това лесно може да бъде доказано - всички успешни образователни системи се крепят на целенасочена публична политика за развитието на учителите. Например приетата в Англия през 1997 г. Национална стратегия за повишаване качеството на преподаване само за няколко години рязко повишава образователните резултати - с почти 15% се увеличава броят на успешно защитилите образователни стандарти в различни области.

Политическите решения в различните страни кореспондират с техните специфики. От добрите световни практики могат да се откроят следните свързани и зависещи един от друг подходи:

- Подбор и селектиране на зрелостниците за постъпване във висши училища и университети за подготовка на учители;

- Подбор и селектиране на завършващите за кандидатстване за учителска работа - съчетаване на теоретичната подготовка с практическата. Редица страни правят предварителен подбор (допускане за кандидатстване за учителско място) сред първите десет по успех от випуска;

- Перманентно надграждане и развитие на професионалната подготовка, което освен традиционни курсове има разнообразни вътрешни (в училището) форми. Например, във Финландия е предвидена ежеседмична работа в екип на учителите за планиране и разработване на учебни програми и материали; в САЩ в някои окръзи планират "общи прозорци" в една предметна област с цел обсъждане и обмяна на опит; в Китай и Япония - задължителни посещения на открити уроци и конфериране, съвместни разработки, демонстративни (образцови) уроци и т.н.

- Издигане (или поддържане) на социалния статус на учителя - компонент на общата политика, който изисква специално регулиране. Опитът на страни, в които по редица причини са се загубили доверието и уважението към учителите, сочи, че успешни могат да бъдат и някои нетрадиционни подходи. В САЩ например по аналогия на бизнес подхода със създаването на една търговска марка се приемат национални програми с висок престиж - First Teach и Teach for America - и тези, които ги завършват, формират елита на учителите. По-разпространени са маркетинговите подходи на ниво образователна система, сред които като особено ефективен инструмент се приема началното заплащане. Повечето успешни образователни практики го прилагат и като инструмент за утвърждаване на статуса, за стимулиране на младите хора за избор на учителска професия, както и като фактор за повишаване на качеството на образованието;

- Стимулиране на учителите, предимно с високо начално и последващо диференцирано заплащане. Практиките в различните страни прилагат различни вариации: високо начално заплащане и ниска диференциация (Финландия, Нидерландия); бонуси към началните скали (Англия) или по-нетрадиционен подход - увеличаване на съотношението ученик-учител, респ. свиване на учителския персонал с цел увеличаване на заплащането на заетите (Южна Корея, Сингапур).

Комплексното прилагане на отделните елементи определя ефективността на цялостната политика по развитието на човешките ресурси в образованието. Високият социален статус се явява фактор за предварителната селекция на кандидатите за учителска професия още от училищната скамейка, а той самият се утвърждава и чрез съвкупността от посочени мерки и не на последно място - от заплащането. Последният фактор е особено важен, тъй като образователните резултати са в най-силна степен зависими от заплащането на учителите. На базата на последните публикувани данни за учителските заплати в Европа (2012 г.) изчисляваме коефициент на корелация между тези два фактора, който индикира значима положителна връзка между тях. При това тя е по-силно изразена при страните с по-високо от средното за ЕС заплащане. Видно е, че "ножицата" между резултати и заплащане е най-значителна в страните от ЦИЕ, в т.ч. и в България. В позиционирането на страните по тези два индикатора България и Румъния са единствените страни, които не се вписват в общото пространство.

В заключение, образователният продукт е зависим както от личните качества на учителя, така и на ученика. Тази дуална връзка може да бъде успешно реализирана чрез активна работа и индивидуален подход с учениците и с активната роля на родителите и подкрепата на обществеността. При това общественият натиск не бива да бъде последващо оценъчен, а да използва инструментариума на активното гражданско участие за развитието на системата на училищното образование.

........................

Авторите доц. д-р Евгения Пенкова и доц. д-р Александър Вълков са преподаватели в УНСС. В статията се представят резултати от техни изследвания за връзката между количествени и качествени параметри на образователната система в България.