"Buy the rumor, sell the fact" - "Купувай слухове, продавай факти" е една от най-тачените премъдрости на финансовите пазари 1. Дилърите я приемат за аксиома. Тя е от малкото опори на здрава логика сред неведомите поврати на вечно колебливите пазари, където търгуват най-призрачните стоки, пари и капитал. Трудно се обяснява смисълът на аксиомата, тя е фундамент, финансистите го чувстват, не го изчисляват. Основната идея е: действай преди другите, опитвай се



да разбереш преди всички



кога вероятното - или коя от вероятностите (слухове) - ще се случи. Виждаш ли, че възхвалявана компания е надута гайда, продай акциите си, докато е още на върха - това значи "купувай слухове". "Купувай слухове" значи също да купиш пръв акции (стоки, валута), които пазарът от страх, от глупост или двете трайно подценява. Да влезеш пръв в бизнеси и в страни, които всички "знаят" за пропаднали, и само "слухове" се долавят, че общото мнение, както почти винаги, греши. Обратно, когато някой "слух" се сбъдне - било надежда за успех или обратно, предчувствие за провал - точно тогава идва



време да продадем факта



Така се обяснява защо акциите на водещи компании странно падат тъкмо когато са постигнали дългоочакван успех - слухът е станал факт, професионалните инвеститори продават, затова акциите на успелите компании падат. Обратното на рейтинга на успелите политици. Такова време е дошло сега, когато светът говори само за нова глобална рецесия и за "повторение на 2008", когато новините са ужасяващи и разказват за хаос и



отдавна невиждан срив



на финансовите и стоковите пазари. Факт: още с отварянето на борсите в Китай за новата финансова година, на 4 януари курсовете се сринаха с цели 7%, задейства механизмът срещу панически вълни и борсите затвориха по пладне. Оттогава "заразата" (т.е. страхът) се разпространи в целия свят. Индустриалният Дау Джонс само за петък се срина с 390 пункта (2.4%), а спрямо предколедното ниво - с 1840 пункта (10.4%). След този спад инвеститорите в борсови книжа били "загубили" 2) 15 трилиона долара от юни досега. Г-н Лари Финк, шеф на фонд-мениджъра Блек Рок, рече да "чакаме още 10% спад". Казаха се и по-страшни неща, а



продавачите на страх пощръкляха



и от началото на годината вещаят ужас след ужас. Лично г-н Джордж Сорос рече в четвъртък от Шри Ланка), че "хаосът на глобалните пазари напомня (echoes) финансовата криза от 2008 г." Най се прочу Роял банк оф Скотланд, тя съветва клиентите си "да продадат всичко" (освен "най-качествените облигации" - разбирай тези с най-висок рейтинг). Това като извод от десетина страници най-зловещи прогнози, че "2016 ще е година на катаклизми". Продавачите на страх имат пряк интерес от паника, хаос и падащи курсове. Как става това, показва неотдавна излезлият на екраните филм The Big Short (да видим как ще го озаглавят в България, на руски добре са го превели "Игра на понижение"). Всъщност



играчите на понижение действат наопаки



логиката на инвеститора. Те продават слухове с надеждата инвеститорите да ги купят, т.е. да решат да продават своите "опасни" книжа. Колкото повече паднат курсове, толкова по-сочна е играта на понижение. Играта излиза, защото осма поред година светът е в депресия, а краят й не се вижда. Но тъкмо затова е сигурно, че никаква нова рецесия с мащаба от 2008 г. няма да има. Депресия значи икономиката да удари дъното, да падне, докъдето може да падне, после тя дълго се влачи на минимума, преструктурира се и намира нови технологии и отрасли, в които да тръгне нагоре с постепенно оживление и надежди за подем, бърз растеж. А важна е реалната икономика, от която живеем. Финансовите пазари показват какво се случва в нея, но невинаги паническият срив на борсите е сигнал за рецесия - само когато настъпи след дълъг период на растеж. Обаче



страхът достигна предела



и през следващите няколко дни ще видим докъде може да паднат пазарите, преди да отмине цунамито на паниката. Вземете цените на нефта. Продаващите страх "прогнозират" те да се задържат трайно под 20 долара за барел. И слоган измислиха: "20 са новите 40" (долара). От "прогнозата" вадят "изводи" за разпад на цели континенти - Русия, която била "нефтоколонка", Китай, който бил "финансова пирамида" (схема на Понзи), разпадът му щял да е лавинообразен (going to snowball), Саудитска Арабия и целият ОПЕК щели да колабират. Лъжа до блъф.



Сериозните прогнози сочат друго:



Според "шистовия милиардер" г-н Харолд Хем цените на нефта са стигнали дъното. Неговата "Континентъл Рисорсиз" и другите производители на шистов нефт щели да съкратят добива с 1.6 млрд. барела и да се върнат на средния добив отпреди три години. Свръхпредлагането ще се балансира и до края на 2016 г. цените щели да стигнат 60 долара за барел. Вдигнаха санкциите за Иран, слухът стана факт - последният голям производител пак е на пазара. До седмица ще е ясно, това няма да свали цените - няма накъде. Само глупостта е без предел. Затова някои "анализатори" твърдят, че нефтът ще падне до 15, други казват 10 долара за барел и надолу. Според г-н Алексей Кудрин, бивш министър на финансите на Русия, до края на 2016 г. нефтът ще се държи на 20 долара, в близките 3 години ще се качи до 30, чак след 5-7 години ще стигне 40-60 долара. Руската централна банка очаква нефтът "да се върне на 75 долара" за барел. Аз вярвам на г-н Харолд Хем, защото само той от всички одумващи нефта наистина е вложил пари в нефтодобив, успял е, това работи. По същата логика вярвам на здравия разум и фундаменталните фактори в икономиката, а брътвежи в стила на Кралската шотландска банка ме забавляват. Та продавайте фактите, ако можете.

- - -

1) Колегите знаят и друга пазарна премъдрост, която гласи обратното: "trend is your friend", можем да го преведем като "следвай тренда" или по-фриволно, но смислово по-точно "тичай със стадото". Това също е аксиома, а противоречие между двете правила няма, просто се отнасят за различни ситуации ("сезони"). Комбинирана версия на двете верни тези ще гласи: "тичай със стадото, докато не зърнеш слух, който да купиш, и не стане факт нещо, което да продадеш".

2) Разбира се, че нито цент не са "загубили", докато не са продали. Колкото са "спечелили", когато се надуваше балонът с "еднорозите", уж струващи десетки милиарди всеки един, а курсовете на всички акции вървяха нагоре към нивата преди 2008 г., толкова са "загубили" и сега, като се сриват щедрите финансови обещания. Повечето държат едни и същи хартии.