Множеството жълто-кафяви машини за дезинформация и окалване, самоопределящи се като "медии", които иначе боготворят министър-председателя, са вдигнали мерника на неговата заместничка и министърка на вътрешните работи. Защо - това знаят техните могъщи собственици. Вероятно министърката по някаква причина не им се вписва в схемите. И явно отдавна ги дразни, защото това не е първата им атака срещу нея. Новото е, че сега в размахването на бухалките координирано се включи и една от работодателските организации - и по-точно нейният председател, който направо каза на министърката "или да си върши работата, или да си ходи".

Този път обаче тя не си замълча. И вероятно за да спечели общественото мнение на своя страна, описа ситуацията с възможно най-драматичните краски: има кръгове, които в преследване на своя "пряк интерес МВР да не работи добре" искат "с ченгеджийски номера" да "дестабилизират правителството", което е "посегателство върху обществената и националната сигурност".



В много отношения министърката е права



Искането едно професионално организирано поръчково убийство да бъде разкрито от днес за утре е нереалистично и затова преднамерено заядливо, а обвиненията срещу нея са пресилени и погрешно адресирани, както и очакването, че тя сама за няколко месеца може да се справи с тежки, натрупани от години проблеми в МВР. Права е също така, че истинските мотиви за тази атака едва ли са свързани с тези проблеми.

Но въпреки това, въпреки куража си да се противопостави и въпреки драматичните усилия да предизвика съчувствие, министърката трудно ще спечели публиката на своя страна. Нито пък ще накара зложелателите си да се откажат от решението си да я "опраскат".

Първо, защото моментът е крайно неблагоприятен и по никакъв начин не работи в неин интерес. Само за две-три седмици се натрупаха показни разстрели в градовете, нападения по селата, побои по улици, автобуси и училища, един от които завърши трагично. Властват повсеместен страх и повсеместно чувство за безнаказаност.

На този фон, колкото и да повтаря, че МВР всъщност работи добре (денонощно и неуморно, дори когато другите си почиват), министърката едва ли ще успее да убеди някого. Защото прекалено често полицията разследва зле, доказателствата, които събира, се оказват негодни, отсъства или закъснява там, където има нужда от нея. И защото не винаги е на страната на жертвата. Или поне повечето хора категорично го вярват. И много трудно могат да бъдат разубедени. Особено когато самата министърка не прави онова, за което призовава. Мисля, казва тя, че е крайно време "да казваме истината и да наричаме нещата със собствените им имена". Но самата тя не го прави.



И тя да каже истината!



"По медиите ще ги познаете", казва министърката сега. Но не назовава "медиите", нито пък онези, които стоят зад тях. А когато я питат защо "медиите", които я нападат, много харесват нейния началник в правителството, тя казва: "Извадете ме от този сюжет". Навремето по подобен начин същите тези "медии" отстреляха нейния предшественик в МВР и доскорошния правосъден министър, които истински се бяха заели с реформи. Тогава тя, също като началника си и като останалите си колеги, си мълчеше. Е, сега дойде и нейният ред.

По отколешния маниер на началника си днес министърката се опитва да отклони огъня от себе си и от своето министерство. "Големият разговор не е за МВР, а за съдебната система и за това как тя да бъде реформирана", казва министърката. Само че този разговор и тази реформа бяха отклонени в глух коловоз, бяха смачкани, а водещият ги министър бе бламиран и изгонен от нейната партия и нейната парламентарна група в съучастие със същите, които сега искат нейната оставка. Тогава тя си мълчеше. Е, сега дойде и нейният ред.

Икономически, медийни и други кръгове по интереси искат да владеят МВР; това са съзнателни атаки, за да бъде министерството лесно овладяно, а работата му - насочена в полза на определен частен или групов интерес, казва министърката. Само че не назовава "кръговете". И спестява отдавна известната истина, че всъщност службите за сигурност, както и съдебната система и много други държавни институции са отдавна завладени. Онези, които се противопоставяха на "кръговете", бяха системно мачкани и отстранявани. Но тогава тя си мълчеше. Е, сега дойде и нейният ред.



"Стига вече"



Засега нейният началник в правителството и "най-ценен консултант" изглежда я пази. Докога ли? Някои твърдят, че всъщност секторът за сигурност се управлява "орташки" от него и от същите онези "кръгове по интереси". Други пък казват, че е принуден да се спогодява с тях, за да не посегнат и на него. Във всеки случай държавата продължава да задоволява неутолимите им бизнес апетити. А политическа воля за освобождаване на институциите от тази порочна зависимост не се забелязва. Затова сърцераздирателният, но безадресен призив "Стига вече!" едва ли ще трогне някого.