Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обяви за публично обсъждане изменения в Закона за управление на отпадъците. Сред тях има доста "интересни" предложения като налагането на значителни глоби за граждани, които "отнемат" отпадъци от съдовете за разделно събиране, както и закриването на пунктовете за отпадъци в зони със жилищни функции.

Като мотив за първото предложение пред медиите се изтъква, че



"отнемането" на отпадъци ощетявало фирмите,



създадени за тяхното оползотворяване, и им пречело да достигнат предписаните им квоти рециклирани опаковки. Обосновката за второто предложение е, че имало оплаквания срещу пунктовете от живущи наоколо. Всъщност подобна идея означава затрудняване на достъпа на гражданите, тъй като предвижда пунктовете за събиране на отпадъци (някога ги наричахме по-правилно - "вторични суровини", бел. ред.) да бъдат изведени от градската част и настанени в индустриалните зони, които по правило са в периферията.

И двете предложения са особен случай на т.нар. "ведомствен патриотизъм", при който една институция се опитва да реши изкуствено създаден проблем на гърба на друга - в конкретния случай става дума за разноските на общинските бюджети и на нас, гражданите, които ги обезпечаваме с данъците си.

Да разгледаме разходите за тон битова смет на София. Последните данни, които откриваме в страницата на Столичния общински съвет, са за първото и второто тримесечие на 2013 година. Те дават следната разбивка по перата сметоизвозване, третиране и депониране:

- събрани битови отпадъци: 237 446 тона

- разходи за събиране и превозване: 36.8 млн. лева

- разходи за сепариране и оползотворяване: 16.5 млн. лева

- приходи от предадени за рециклиране отпадъци: + 2.6 млн. лева

- разходи за депониране на общински депа: 4.4 млн. лева

Нарочно не добавяме в сметката други цитирани дребни разходи - като депониране на смет извън София например - но и без тях сумата набъбва до 55.1 млн. лева за 237 446 тона битови отпадъци, което прави по 232 лева/тон. За сравнение, към датата на тази публикация международната цена на петрола бе 373 лева/тон. С други думи,



3 варела със софийски отпадъци са ценни колкото близо 2 барела нефт,



стига да има кой да ги "извлече", като ги спаси от боклукчийския камион. При това няма никакво значение дали става въпрос за извадено от контейнера парче метал, стари обувки и дрехи, кашони, буркани или остатъци от храна.

Всяко решение за отпадъците е добре дошло за джоба на данъкоплатеца и трябва да се допуска свободно до пазара. Това се отнася и за "индивидуалните събирачи". Пунктове не бива да се закриват, а тъкмо обратното, да се насърчават и откриват при принципно облекчен, уведомителен режим, освен ако не работят с чувствителни суровини като скрап. Дружествата за оползотворяване на отпадъци са в облагодетелстваното положение да предложат на общините взаимноизгодно сътрудничество. Те имат свои контейнери по улиците, тоест възможно решение е самите те да наемат събирачи, които да сортират на място погрешно изхвърления отпадък от общите към цветните кофи, да ги пазят от набези и да сигнализират за навременно извозване.

Предложените от МОСВ изменения обаче са мислене в обратната посока и ще доведат до натоварване както на общинските бюджети, така и на околната среда. При това от една регулационна степен определени дейности се преместват в друга, с което се създава още един наказателен пласт върху вече съществуващия, а не се предприемат мерки по спазването на сега съществуващите норми и правила. Затова ДЕОС призовава народните представители да не приемат тези предложения. Това се отнася и за двата основни акцента в проекта - т.нар. "такса клошар/вандал" и изтикването на пунктовете за предаване на отпадъци.

Според разчетите, които са направили от ДЕОС, сметоизвозването се оказва най-скъпата от всички дейности, свързани с третирането на боклука. Следователно идеите за извеждането на пунктовете извън градовете и налагането на глоба "клошар", която трябва да уплаши ровещите в контейнерите, облагодетелстват най-вече фирмите по сметоизвозването.

Трябва да се въведе истинско разделно сметосъбиране и хората да имат повече възможности да изнасят ненужните си вещи на места, откъдето тези, които имат нужда, да могат да ги вземат.