Висшият съдебен съвет (ВСС) не е шайка от хора със съмнителен морал. Това каза пред "Сега" преди 10 години Константин Пенчев, тогава председател на Върховния административен съд и член по право на кадровия орган. Поводът беше поредният скандал в съвета, макар и в друг негов състав. Тогава Пенчев не прозвуча убедително. Още по-малко е вярна констатацията му сега. Защото



мандатът на този съвет не се измерва в години, а в скандали



Кой от кой по-нагли! Почти всяко решение на този ВСС влиза в сблъсък с морала и принципите на демокрацията. Почти всяко решение на ВСС е на ръба на закона и затвърждава убеждението, че съдебната власт служи на определени интереси и от нея не може да се очаква правосъдие.

Последният пример е решението на кадровиците от сряда да сменят представляващия съвета Соня Найденова и да сложат на нейното място Димитър Узунов. Рокадата е демонстрация на груба сила и пълен непукизъм за последиците за авторитета на съвета пред магистратите, обществото и Брюксел, чийто доклад се задава след дни.

Проблемите със смяната на Найденова с Узунов са няколко. За нейното елиминиране се говори от месеци - откакто тя смени "лагера си" в съвета и премина в този на критично настроеното малцинство. Миналото лято тя заподозря, че колегите й отказват да я изберат за член на комисията за конфликт на интереси в съвета, за да я накажат заради различното й мнение. Намекна и че съпругът й, висш прокурор, е низвергнат от Сотир Цацаров.



Основният проблем е пълната липса на прозрачност



при смяната на Найденова. Членът на ВСС Светла Петкова обясни, че "това е демокрацията". Петкова обаче забравя, или никога не е знаела, че демокрацията не е просто налагане на решенията на мнозинството, а е открит избор, проведен след сблъсък на аргументи.

В случая, въпреки че очевидно рокадата е отдавна подготвяна, тя беше внесена като допълнителна точка, без да бъдат информирани всички членове на съвета. Това даде повод на малцинството да напусне заседателната зала. Това привлече вниманието, но не промени положението. Може би е време членовете на това малцинство да предприемат още по-радикални мерки и да подадат оставки, за да не легитимират решенията на този изпразнен от съдържание орган. Ако идеята им е да останат, за да се съпротивляват отвътре, то тя не се реализира особено успешно, тъй като мнозинството си гласува решенията, взети някъде другаде, а не в заседателната зала. Истината е, че ситуацията е патова, защото няма гаранция, че парламентът и съдебната власт ще изберат на тяхно място почтени, а не послушни членове на съвета.

Скоростната смяна на Найденова с Узунов се случи в отсъствието на шефа на Върховния касационен съд Лозан Панов, но с благословията на другите двама големи в третата власт - шефа на Върховния административен съд Георги Колев и главния прокурор Сотир Цацаров. Ден по-късно обаче Панов взе отношение и отново изненада съвета - той поиска Узунов да покаже разпечатка от телефона си и призова членовете на ВСС, които защитават достойнството на магистратите, да не участват в заседанията на органа, както направи той. С този акт на Панов



кризата в съвета още повече се задълбочи,



което може най-сетне да доведе до разпада му.

От друга страна, трудно може да се намери по-"успешен" избор за "лице" на този ВСС от Узунов, защото той олицетворява всички порочни практики, които се прилагат там. Той бе избран във ВСС, благодарение на Яне Янев - антикорупционния съветник, който навремето щеше да уволнява Борисов от поста министър-председател. Същият, който от дни обикаля телевизионните студия с нелепата версия, че той е пратил доносническия есемес на премиера, след като го е получил от администрацията на ВСС. Който не спира да хули Лозан Панов и новото ръководство на Софийския градски съд, като пропуска удобно факта, че е лично засегнат, тъй като съпругата му, неясно как назначена за съдебен помощник от бившия шеф на градския съд Владимира Янева, не е издържала внезапната проверка на знанията, проведена от новия председател, и трябва да бъде уволнена..

За самия Узунов в ония скандални разговори на Янева с Ченалова се казва в прав текст: "Митко Узунов е неговият (на Борисов, б.а.) човек в съвета и с който комуникира и за всичко той му отговаря". Узунов не опроверга това, нито се възмути, нито пожела да узнае защо двете неслучайни съдийки смятат така.

Най-неудобна е позицията на Борисов, който беше катализаторът на този скандал. Гасейки "огъня" по пожарникарски, той нарече "провокация" избора на Узунов, но продължава да не разкрива от кого е есемесът. И така поддържа, а не прекратява интригата. Продължава да говори за заговор, но не посочва ясно кой го организира. Въпреки че прекрасно го знае. Защо ли? Може би защото кукловодите на изпълнителната и на съдебната власт са едни и същи. И те имат интерес от запазване на статуквото.