Дори хората, които не са прочели или гледали нищо по случая с дарените от Турция ваксини, след месеците на хаотична медийна шумотевица вече са на мнение, че скандал има, че нещо не е наред, нещо се крие и е незаконно.

Голяма част от информацията и данните в историята с "турските ваксини" е специализирана, а опитът на медиите да я "сдъвчат" и представят в опростен вид породи информационна бъркотия и откровени манипулации, като някои медии умишлено целяха това.

Мащабите на "бедствието" можеха и трябваше да бъдат предвидени от Министерството на здравеопазването още в самото начало. Негово задължение беше да предостави пълна информация около дарението и да отговори с факти и аргументи на всяка точка от многобройните обвинения към ведомството. МЗ обаче не направи това на нито един етап от скандала, който ескалира месеци наред, с временни периоди на затишие. Здравният министър Петър Москов за първи път даде пълни разяснения по казуса едва вчера, когато информационният хаос бе пълен заради искането на прокуратурата да спре употребата на ваксините - едната от които стои от самото начало под ключ, а другата вече отдавна е използвана.

Преди това Москов предпочете тактиката на емоционална контраофанзива и обвинения, че срещу него се води "грозна лобистка кампания" и "няма по-ниска точка на човешкото падение". Той заплаши да даде на прокуратурата онези, които водят кампанията срещу него и с това счете въпроса за приключен.

В крайна сметка прокуратурата се зае не с авторите на въпросната кампания, а с нейното съдържание - а именно обвиненията, че министерството е внесло дарените ваксини в нарушение на законите. Зае се със случая обаче неофициално, тъй като до вчера официално потвърждение за това от прокуратурата нямаше, което също отваря широко врата за спекулации и е показателно за целия сюжет.



Защо се наложи да бъдат внесени ваксини от Турция?



От няколко години България има системни проблеми с доставката на ваксини, които се задълбочиха през пролетта на 2015 г., когато се разбра, че два поредни търга на здравното министерство са се провалили, тъй като не са се явили фирми. Според фирмите - заради производствени проблеми, според експерти - заради това, че фирмите не са предупредени достатъчно рано за нужните количества и не са заявени количества за няколко години напред, а според Москов - защото фирмите "извиват ръцете на държавата".

Провалът на търговете предизвика спиране на реимунизациите на шестгодишните деца през пролетта на миналата година, за да може с останалите налични количества да се ваксинират само бебета до 1 година. Страната ни нямаше как да набави необходимите количества ваксини срещу заболявания, които са изключително опасни, но именно благодарение на имунизациите вече са почти забравени или рядко срещани.

Така се стига до дарението на 100 000 дози от ваксината "Пентаксим" от Турция. "Пентаксим" е ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце.

Към нея България получи и 100 000 опаковки ваксина срещу хепатит B - "Eувакс B". Българските здравни власти обаче не са искали от Турция антихепатитната ваксина, тъй като от нея няма недостиг у нас. Тя е изпратена като бонус, за да може петвалентната ваксина плюс противохепатитната да заменят равностойно новите шествалентни ваксини, които обединяват в себе си петвалентата и тази срещу хепатит. Всъщност дарението е по-правилно да се нарече "бартер", тъй като в замяна България се задължи да дари на турската страна 5 млн. дози ваксина срещу туберкулоза (БЦЖ), произвеждани у нас. Бартер, който според Москов е доста изгоден за страната ни, тъй като на правените преди това търгове "Пентаксим" е купуван за 54 лева опаковката, а Турция е оценила дарените ваксини на 15 долара опаковката, като ние сме дарили БЦЖ ваксините на еквивалентна стойност.

Скрито ли беше предаването "Открито"? Валя Ахчиева направи две предавания по темата - първото, посветено на дарените от Турция ваксини, а второто - на ваксините, които ние дарихме да Турция. С решението на БНТ да отложи излъчването на втората част от разследването за след коледно-новогодишните празници, около бартера с ваксините бе създаден допълнителен ореол на скандалност, подсилен от изтичането на предаването в интернет преди официалното му излъчване. В крайна сметка втората част на предаването видя бял свят и в ефира на БНТ, но слуховете за неговото сваляне и упражнена "цензура" оставиха крайното впечатление, че "има нещо гнило с тези ваксини".



Внимание! Код "живак"



Няколко месеца след вноса на ваксините от Турция няколко сайта гръмнаха със сензационната новина, че в България са внесени опасни ваксини с живак. Информацията излезе първо в сайта Фрогнюз, където говорител по темата по-късно стана и уволненият от Москов директор на болница "Св. Иван Рилски" Дечо Дечев. За опасна бе набедена ваксината срещу хепатит "Eувакс B" (Euvax B), на която бе приписано съдържание на консерванта тиомерсал над нормата.

Да, тя съдържа въпросното вещество, което не се съдържа в ползваните у нас ваксини срещу хепатит В "Енджерикс", но съдържанието на консерванта тиомерсал, разпространен допреди десетина година и у нас, е в нормата. Първоначално погрешно бе съобщено от новинарски сайтове, че е внесена ваксината Euforvac-Hib, съвместно произведена от българската фирма "БулБио-НЦЗПБ" ЕООД и южнокорейската фирма LGLS, която наистина е с по-високо съдържание на веществото.

Внесената от Турция ваксина Euvax B обаче според листовката й съдържа 1 микрограм тиомерсал при разрешени от Европейския съюз 2 микрограма на ампула. В лабораторния анализ на турските здравни власти е посочено, че съдържанието на тиомерсал е 0.0087w/v% при референтна стойност 0.0115w/v% , т.е. пробата има по-ниско съдържание от допустимото.

Здравното министерство призна, че тази ваксина не е разрешена за ползване у нас, поради което няма да бъде използвана за имунизации на децата. МЗ обаче каза, че си запазва законовото право да я употреби при възникнала кризисна ситуация, свързана със засиления бежански поток, например. Ваксината има разрешение от Световната здравна организация и е една от най-използваните в света за имунизация срещу хепатит В.

В договора с Турция обаче е описано, че всички дарени количества са за нуждите на имунизационния календар у нас. Поради тази причина здравното министерство стана уязвимо, че е имало намерение да я използва за българските деца. Факт е обаче, че тази ваксина не се използва и още преди избухването на скандала тя е била запазена на склад, а не е била разпространена сред личните лекари, както петкомпонентната ваксина "Пентаксим".



Това, че даден препарат не е разрешен в ЕС и у нас, не значи, че е опасен



След като бе подета от няколко онлайн издания, с темата за ваксините през есента се захвана и предаването на БНТ "Открито". Първата и основна критика в разследването е, че внесените ваксини не разполагат със сертификат за освобождаване на партида от европейска лаборатория, каквито са регламентите на ЕС, и по тази причина те не са разрешени за употреба у нас и в ЕС.

Да, това е вярно, но само по себе си не означава нищо - нито че произведените в Турция ваксини са опасни, нито че внасянето им само по себе си е незаконно, нито че не могат да се ползват у нас, както Ахчиева сама отбелязва, но съвсем между другото. Отговорът на Москов е, че дарените ваксини имат всички нужни сертификати за качество, но начинът, по който са внесени - като неразрешени за употреба продукти, не изисква сертификат за освобождаване от европейска лаборатория.

Ахчиева настойчиво набляга на това, че надписите на опаковката са на турски и в листовката е посочено при проблеми потърпевшите да се обръщат към турската лекарствена агенция. Водещата задава въпроса: и българските родители ли да се обръщат към нея при странични реакции. Всъщност всичко изброено е напълно логично, тъй като ваксините не са произведени за нуждите на европейския пазар, а на турския, и те няма как да имат сертификат от европейска лаборатория. И че държавата ще внася произведени в Турция за турския пазар ваксини е ясно още с вземането на решението да се приеме дарението, което е одобрено от Министерския съвет.

Самата фирма производител на ваксината - френската "Санофи Пастьор", обяснява в писмо до Ахчиева, че ваксината "Пентаксим", дарена ни от Турция, е същата като произвеждания от нея "Пентаксим". Френската компания уточнява, че "Санофи" (Франция) не е страна по дарението между България и Турция, и посочва, че за нежелани реакции българските потребители трябва да се обръщат към българските власти. Именно такава би била процедурата и ако ваксината бе внесена от Франция, тъй като потребителите трябва да докладват за нежелани реакции към Изпълнителната агенция по лекарствата.

От "Санофи Пастьор" отговарят още, че произвеждат във Франция крайния неразлят продукт с четири валенции, както и петата валенция, съдържаща се в отделен флакон. В лицензирания завод "Мефар" в Турция четиривалентната част се пълни във флакони и опакова заедно с ампулата с петата валенция. Така на практика почти целият производствен процес се извършва във Франция и много малка в Турция, но разследването поставя акцент върху това, че не е ясно дали в турския завод се спазват нормите на запрашеност, когато препаратът е разливан. Така бяха подложени на съмнение производствените практики в държава с далеч по-развито здравеопазване от българското, където стотици българи ходят да се лекуват всяка година.

Заради това, че официално производител е турският завод, флаконите с четирите валенции нямат сертификат за освобождаване от европейска лаборатория, докато затворената ампула с петата валенция, доставяна от Франция в Турция запечатана, има такъв сертификат. Именно това е акцент в разследването - че страната ни внася лекарство без европейски сертификат. Москов обаче обясни, че такъв не е нужен, тъй като ваксините се внасят не с цел търговска дейност. Той обясни, че министерството постоянно внася по този начин липсващи у нас лекарства, т.е. това е обичайна практика, и не е вярно, че то няма право да извърши такъв внос.



Възможно ли е държавата да няма право да внася неразрешени лекарства?



Според разследването на Ахчиева редът за внос на неразрешени медикаменти не е спазен. И тук идва голямата въпросителна - защо? Според разследването - защото Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина разрешава такъв внос единствено за търговци и БЧК, а не за самата държава, какъвто е случаят. Именно в този закон за търговците и БЧК е предвидена съгласувателна процедура с ИАЛ, която единствена може да разреши такъв внос. Но тази процедура е за тях, а не за държавата. Москов обяснява, че на държавата е позволено да внася неразрешени медикаменти без съгласувателна процедура по реда на Наредба 10 на министерството. Това се позволява, когато по една или друга причина регистрираните у нас търговци не могат да отговорят на нуждите на обществото - не се явяват на търгове, какъвто е конкретният случай, не могат да доставят или не предлагат изгодни условия.

В разследването обаче се прави генералният извод, че държавата няма изобщо право да внася неразрешени лекарства, в това число и под формата на междудържавно дарение.



Как министър оказва натиск на подчинена на него фирма?



Във втората част на разследването вече се отправят обвинения към Москов за това, че е оказал натиск на държавната и подчинена на него фирма "Бул био" да дари БЦЖ ваксини на Турция. Директорът на "Бул био" Любомир Димитров казва, че му е оказан натиск от страна на МЗ фирмата, а не министерството да направи дарението за Турция и така стойността на произведените ваксини - около половин милион лева, да е за сметка на "Бул био". Това е квалифицирано от Ахчиева като "източване на държавно дружество".

Както самият Москов коментира, обаче, "Аз съм собственик и не оказвам натиск, а казвам на държавната фирма какво да прави". А и за източване би могло да се говори, ако дарението облагодетелстваше частен интерес, а в случая облагодетелстван е собственикът на фирмата - Министерството на здравеопазването, на което не му се е наложило да дава пари от собствения си бюджет. Впрочем, в решението на Министерския съвет изрично е записано, че бартерът с Турция не води до промени в бюджета на здравното министерство.

Друго "изобличаващо" разкритие е, че една от партидите, изпратени към Турция, е напуснала страната с неизрядни документи. За това признават от самата фирма, оправдавайки се, че не са могли да дочакат сертификат от ИАЛ дали партидата отговаря на всички изисквания. От разследването става ясно, че това е станало отново под натиск от здравното министерство, което е бързало да изпрати партидата. В крайна сметка обаче ИАЛ издава такъв сертификат седмица по-късно. Тук нарушение явно има, но то по-скоро подлежи на административна санкция, отколкото на преследване от прокуратурата.

Министърът е обвинен и за това, че е излъгал в НС, че износ за Турция не е направен. Това се твърди на база на негов отговор на депутата от БСП Жельо Бойчев, но както самият Москов по-късно обясни, той не е докладвал за износа, тъй като дарението не е изпълнено в цялост. По същество Москов никога не е крил, че износ на ваксини за Турция ще има, тъй като той обяви това още през юни миналата година, а отговорът му в парламента е от декември миналата година.

Москов е уличен в лъжа и за това, че пред "Бул био" е мотивирал искането за производство на 4.2 млн. дози ваксина с нуждите на българския имунизационен календар, а две седмици по-късно в одобрения от Министерския съвет бартер става ясно, че те са за дарението към Турция. И тук обаче изниква въпросът длъжен ли е да докладва Москов на подчинената му фирма, че са в ход преговори с чужда държава за дарение на ваксини и подлежи ли на наказание това?

Освен това се твърди, че висш кадър на МЗ дал листче на Димитров с адрес на посредник в Одрин, при който да отидат ваксините, заради което има съмнения, че въпросният посредник може да е префактурирал ваксините. Производството на една доза струва на "Бул био" 1 евро, но продажната цена в Турция е 8 долара и съответно някой може да прибере разликата. Това не би следвало да се случи обаче, тъй като става въпрос за дарение, а не за покупко-продажба. Впоследствие един от заместниците на Москов обясни, че въпросният "посредник" е представител на здравната инспекция в Одрин.

Според Москов в случая с износа има засегнат частен интерес, тъй като държавната фирма "Бул био" от 7 години насам има сключен договор с чужда частна фирма, която има ексклузивното право да търгува с нейните БЦЖ ваксини. От това, според Москов, министерството губи пари, а в случая с дарените ваксини е засегнат интересът на частната фирма.



Малко предистория



Преди да се коментира как е осъществен вносът на ваксини от и за Турция, първо е добре да стане ясно защо изобщо се стигна до него. През последните години държавата изпитва сериозни трудности за осигуряване на ваксини за задължителния имунизационен календар. Според фирмите производители причината са производствени проблеми, а според властите става въпрос за "извиване на ръце" и корпоративен натиск.

Проблемите с ваксините започнаха още по времето на правителството на Орешарски, но на пангара се оказа Мирослав Ненков, здравният министър в служебното правителство на Близнашки. Ненков публично изрази готовност да отиде на съд и да изтегли кредит, за да си плати глобата, но да прекрати обществена поръчка за ваксини и да премине на пряко договаряне, за да ги достави бързо и в съответствие със закона.

За какво става въпрос? Само две компании имат регистрирани у нас шествалентни ваксини срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце и хепатит В - световните концерни "Санофи Авенсис" и "Глаксосмитклайн". Търгът на здравното министерство през 2014 г. се печели от "Санофи" с ваксина в предварително напълнена спринцовка, но впоследствие компанията уведомява здравното министерство, че може да достави не спринцовка, а флакон с надписи на румънски език и игли към него. Тази лекарствена форма обаче не е разрешена у нас. Стъпвайки на това, Ненков решава да прекрати договора, да не чака процедури по обжалване и да достави бързо чрез процедура по пряко договаряне нужните до края на годината ваксини.

Така в крайна сметка ваксините бяха осигурени през есента на 2014 г., когато вече бе встъпил в длъжност новият кабинет на Бойко Борисов. Очакването, че след това ще се проведат търгове, на които фирмите ще се явят редовно и ще доставят нужните за имунизационния календар ваксини, обаче не се оправда. Така през април 2015 г. стана ясно, че криза с ваксините отново има.

Предстои да се види как ще се развие "гейтът" от тук нататък. Ако има нещо, което е безусловно ясно, то е, че кампанията срещу МЗ и министъра за турските ваксини е професионално подготвена и до голяма степен е изпълнила целите си, тъй като общественото мнение вече асоциира темата с негативни квалификации като "опасен живак", "незаконен внос", "без разрешение", без "европейски сертификат", "оказван натиск", "източване" и пр.

Това стана възможно и заради реактивната позиция на МЗ, което не представи пълно, ясно и подробно обяснение на цялата процедура своевременно.

(С незначителни съкращения)