"Чужденец, който търси в Германия закрила от война или гонения, трябва да се регистрира като кандидат за убежище. За целта той лично трябва да установи контакт с властите в някой от първоприемните лагери за бежанци, а после да подаде молба за убежище". Така Германската служба за миграцията и бежанците описва процедурата, през която трябва да преминат кандидатите за убежище. Но това е само на теория. Реалността понякога е съвсем различна.

През есента например в Германия безконтролно влизаха по повече от 10 000 бежанци на ден, като федералната полиция беше в състояние да регистрира не повече от 10% до 20% от тях. Много бежанци потъваха в неизвестност още след пресичането на границата, а после сами си избираха град, в който да се регистрират пред властите. Почти всички се регистрираха, защото това



е условие за получаването на социални облаги



- например на джобни пари и материални помощи, както и за разглеждането на молбата за убежище. "Не е изключено обаче до момента на подаване на молбата за убежище някои бежанци да се регистрират на повече от едно място", казва Мехмет Ата, говорител на Службата за миграцията и бежанците. Това се дължи основно на факта, че обменът на информация между федералната полиция, провинциалните органи на реда и Службата за чужденците не e достатъчно добре координиран.

Друг проблем е, че случаите на "нелегално влизане" в Германия се регистрират от федералните органи на реда, докато "неразрешеният престой" попада в правомощията на провинциалните полицейски органи. В случая няма централна институция, която да сравнява данните. Когато обаче чужденец бъде регистриран в първоприемния лагер, неговите лични данни се сравняват с тези на останалите кандидати за убежище, които вече са регистрирани от миграционната служба, както и с данните от Централния регистър за чужденците. Впоследствие Федералната криминална служба анализира и данните от пръстовите отпечатъци, които се пускат и през европейските бази данни. "Така миграционната служба е в състояние да установи дали едно и също лице е подало молби за убежище на няколко различни места в Германия или в рамките на ЕС", казва Ата пред "Дойче веле".

Само че обменът на данни



не функционира добре нито в Германия,



нито на европейско равнище - както стана пределно ясно след случая с атентатора срещу полицейски участък в Париж Тарек Белгасем. Йорг Радек, зам.-началник на федералната полиция, признава, че в Европа има обмен на информация за подадените молби за убежище, но не и на данните за нелегалната миграция. Това означава, че когато полицията установи нелегалното влизане на някой чужденец в Германия, тя не е в състояние да каже дали преди това той е преминал нелегално и през гръцко-турската граница. "Подобни данни засега не се обменят", подчертава Радек.

Белгасем е подал общо седем молби за убежище в различни европейски страни, четири от тях - в Германия. Нещо повече, той е извършвал и наказуеми деяния. В Германия например срещу него са водени разследвания за различен вид престъпления, свързани с наркотици и насилие. За кратко той е влизал и в затвора. Молбата му за убежище обаче е останала в сила, тъй като извършените от него деяния не са предполагали тригодишна присъда на лишаване от свобода. "Според досегашното законодателство бежанският статут може да бъде отнет само ако кандидатът за убежище бъде осъден на повече от три години лишаване от свобода", обяснява Мехмет Ата. Другото условие е той



да е бил оценен като потенциално опасен



Фактът, че мъжът е бил симпатизант на т.нар. "Ислямска държава" и е изработвал ислямистки знамена кой знае защо не е разтревожил полицията особено. "Ако беше посещавал някой ислямистки лагер в Близкия изток, полицията щеше да го прецени като "опасен". В конкретния случай обаче властите не са разполагали с данни за тежка престъпност или тероризъм", обяснява Йорг Радек. Факт е, че отделните европейски държави подхождат различно към едни и същи кандидати за убежище. Въпросният атентатор например е кандидатствал за убежище и в Румъния - през 2011 г. Там обаче той е бил оценен като "опасен", след което е бил екстрадиран в родината си Тунис.

По данни на Ралф Йегер, вътрешен министър на провинция Северен Рейн-Вестфалия, притокът на мигранти от северноафриканските държави се е засилил многократно през последните месеци. Както пише в. "Зюддойче цайтунг", през декември миналата година мароканците за пръв път са били сред петте най-многочислени групи бежанци. Много марокански и тунизийски семейства разчитат на парите, които техните синове изкарват в Германия. И Мохамед редовно изпраща на семейството си по 100 или 200 евро, изкарани от кражби. Разбира се, той не казва на майка си какъв е произходът на парите, които й праща. А тя му вярва, защото легендата за приказно богатия Запад и добрия живот в Европа се разказва навсякъде из бедняшките квартали на Казабланка. Затова и все повече млади мароканци се отправят към Европа. Много от тези



пришълци попадат в криминални структури



Типичен в това отношение е т.нар. квартал "Магреб" край гарата в Дюселдорф. Следователите казват, че междувременно този квартал се е превърнал в нещо като техен "социален, културен и икономически център", където се укриват много джебчии, крадци и други престъпници. В провинция Северен Рейн-Вестфалия от десетилетия насам живеят много северноафриканци, като повечето от тях са отлично интегрирани. Първите гастарбайтери от Мароко, които са били привличани като работници в автомобилната индустрия и в мините, пристигат тук през 60-те години на миналия век. Съвсем различна е обаче ситуацията на пристигащите сега младежи от Северна Африка. Проучване на полицията в Кьолн показва, че 40% от над 800-те мароканци, алжирци и тунизийци, обхванати от изследването между октомври 2014 г. и ноември 2015 г., са извършили някакво престъпно деяние. За сравнение: сред сирийците тези хора са под 1%, а сред иракчаните са 2%.

Много от имигрантите от Северна Африка



се представят нарочно за сирийци,



защото знаят, че това значително увеличава шансовете им да останат трайно в Германия. Немци, живеещи в Мароко, разказват как се подготвят желаещите да емигрират към Германия: най-важно било да успеят да се представят за сирийци. За целта те подробно проучвали маршрутите на бежанците от Сирия, за да могат при разпит да разкажат как са се добрали до Европа. Освен това изучавали усилено особеностите на арабския диалект, който е характерен за Сирия. Наскоро в интернет можеше да се види едно видео, което показва как двама младежи от Мароко се упражняват да пеят сирийския химн. Повечето млади мароканци тръгват със самолет за Турция, където имат право да пребивават до 90 дни без виза. На турска земя те се смесват с бежанците, които пристигат от Сирия. В Германия влизат без паспорти, но затова пък с "автентичен" разказ за произхода си. А ако някъде все пак ги разкрият, това съвсем не означава, че веднага ще бъдат върнати в родината им. Вътрешният министър на Северен Рейн-Вестфалия Ралф Йегер обяснява, че ако се стигне до обжалване по съдебен път, процедурата по екстрадирането може да продължи 2-3 години. И още нещо: дори отхвърлени кандидати за убежище от Мароко често не могат да бъдат върнати в родината им, тъй като мароканското посолство в Германия невинаги е готово да издаде паспорти на своите граждани. Може би защото добре знае, че парите, които тези хора изпращат в родината си, са важен икономически фактор в Мароко.