"Намаляваме, топим се, изчезваме!" - периодично чета и слушам това по конференции и медии. Освен безотказно работеща мотив за атака срещу всяко правителство, тази тема е и сърцевина на разни национални страхове и депресии. Скоро пак мярнах темата, развивана разпалено от мъж, който наистина се огорчаваше и преживяваше за българското изчезване. Беше стигнал и до парадоксален извод, съпоставяйки ни с Румъния - румънците били днес по-добре от нас демографски и селата им били пълни, защото техният тоталитаризъм бил по-суров, не пускал хората да щъкат насам-натам. Ерго, понеже тези стереотипи и досега там са по-живи, румънците ни бият в демографията, а ние загиваме. Не бях разглеждал тоталитарната деспотия като условие за стабилен демографски растеж, но явно по своему в определени места работи. България уверено напредваше към 9-милионно населения в края на 80-те, беше горе-долу колкото Гърция.

Сега, ако се вярва на сериозните прогнози, а то на какво друго да вярваме - населението на страната ни ще спадне с близо 30 % през следващите 35 години. Ще бъде



малко над 5 милиона



Това е по прогнози на Отдела за населението на ООН. Някъде забелязах и по-песимистичен сценарий за средата на века - по прогнози на ЦРУ. България щяла да е 3,5 милиона. Пък етническите българи да са под 50% от населението.

Ако някой е уловил лека тъга в думите ми по-горе, то вероятно има такова нещо. Ако е уловил повече насмешка, то сигурно е още по-прав. Не съм от тези, които се трогват от въпросния тревожен камбанен звън. За близо четвърт век ми писна от трубадури на демографския апокалипсис. По телевизии, вестници, симпозиуми и парламентарни трибуни, навсякъде. Писна ми, защото тези въпроси - въпросите за раждането и смъртта, както на един отделен човек, така и на една нация, не са функция на политически волеизлияния. "Ти колко деца - свои и чужди - отглеждаш, уважаеми?" е най-резонният въпрос, който може да бъде зададен на всеки демографски угрижен тип, държащ патриотични речи пред микрофон. Може да не е много коректно, но е умълчаващо, за това гарантирам.

Та демографските графики в етно и национален план са сложни явления, подвластни на рационални, но и на ирационални измерители. Подвластни на икономически, политически и културни фактори, но и на религиозни такива, а вероятно и на метафизични закономерности, които още не са достъпни за емпиричните ни възможности. (Защо в период на война рязко се повишава раждаемостта на момчета, например?)

Прекрасният разказвач от Израел Етгар Керет пише за хубавата си по-голяма сестра, която за мъка на неговите приятели избрала ортодоксалния юдаизъм, след като отбила военната си служба в армията. Защо за мъка ли? - ами защото отпаднала от дискотеки и барове, от флиртове и други нормални младежки забави. Керет споделя, че този вид "отпадане" - по религиозни причини, е породил цял жанр в съвременната естрада на страната му - пеят се кахърни балади как еди-кой си хубавец или хубавица не че оставили любимия, а станали жертва на религиозната отдаденост. И - край на купона. Ще видиш какво ще стане, сестра ти ще спре да се вижда с тебе, ще се ожени за потен и мазен проповедник,



и ще му роди една дузина деца -



вещаел на Керет негов другар по младежки лудории. Керет признава, че приятелят му се оказал донякъде прав. Сестра му наистина се омъжила за проповедник, само дето не бил потен и мазен, а приличен мъж, макар брадат, с черна капа на главата, и да, спазвали безброй религиозни норми в семейството. И тя наистина родила - не 12, но 11 здрави деца. Все пак се виждали, макар той все да не можел да запомни имената на всичките й отрочета.

Не знам как този фактор - религиозната ортодоксалност, се вписва в демографската теория на професор Сергей Капица, с когото имах честта веднъж да поговоря. Покойният вече професор ми цитира друг капацитет по темата с една ефектна фраза: "Най-добрият контрацептив е образованието". Статистически е прав. По-образованите, както и по-богатите не бързат с раждането на много деца. От друга страна - Керетовата сестра също е образован човек.

Как да накараме да раждат образованите, а необразованите да не бързат да раждат толкова, бе един от въпросите, с които, мисля, една от патриотичните сили атакуваше едно от миналите наскоро правителства. Ще ги накарате грънци, мога да кажа отсега на подобни тактики и стратегии. Една картина на наивиста Пиросмани се нарича "Бедна с деца и бездетен милионер". Капица я коментира: "След 50-100 години "златният милиард ще измре...Такава е ерата на неоколониализма. По най-главния критерий - населението - "златният милиард" е несъстоятелен. Вместо него на Земята скоро ще живеят други."

Пак не казва за фактора религия, но ние, българите, като цяло там сме скептични, подобно на Керет. Само че за разлика от мястото в "златния милиард", където Керет е на по-предна позиция по чисто етнически показатели, ние сме на опашката. Дето златото бие на мед и ръжда.