Когато за първи път Радан Кънев каза, че ще се кандидатира за президент, звучеше смешно. После стана ясно, че това е обмислена стратегия - излизане на ДСБ от Реформаторския блок (РБ), организационни преобразувания в партията, приобщаване на граждански структури (т.нар. нов десен проект); всичко това при перспектива за раздяла на целия РБ с коалицията и предсрочни избори. Кънев лидира в този процес, задава тон - няма да стане президент, но инициира събитията вдясно.

Лидерът на ДСБ трябва да бъде похвален и за още нещо. Във вътрешнопартиен план тече реорганизация, която по същество централизира властта. Създават се несъществуващи досега областни координатори, както и изпълнителен съвет. Поставянето на нови структури в партийната йерархия,



познати като НИС в една стара синя партия, и политбюро



в една червена е позиционирано медийно като отваряне, проветряване и децентрализиране на ДСБ. Трябва да поздравим Кънев и медийните му приятели за този откровено сполучлив пиар. Всъщност като аргумент за отварянето на формацията се ползва създаването на бизнес и граждански съвет, каквито обаче имат десетки други партии (на практика всяка; дори РБ стартира с шумно промоциран граждански съвет, който спря да съществува).

Все още не е ясно кои точно граждански формации ще се присъединят към "новия десен проект", дали ще се разположат в рамките на партийната структура, или като самостоятелни субекти чрез коалиция. Най-вероятно това ще е формула "ДСБ плюс", виждана досега многократно (плюс БДФ, плюс социалдемократи и т.н.). По-важно е каква ще е обществената полза от "новото дясно" - за какво ще се бори; както и има ли шансове за успех. От медийните изяви на Кънев досега разбрахме, че ще се бори за всичко: десни ценности, либералнодемократични, национални, прозападни, модерен патриотизъм (в добавка - със силно национално лидерство, също регионално, а и гражданско; хоризонтална, същевременно и вертикална структура - с една дума, "а ла Саркози" ). Без никаква ирония отново трябва да похвалим Кънев, така се прави: хвърляш публично куп абракадабри, за да може после да правиш каквото поискаш, пък и всеки да се припознае; разсейваш мъглата с имиджов етикет, та ако някой се зачуди каква е тая птица - хвърчи ли, яде ли се, да има хубав отговор - като партията на Саркози.

Все пак в краткосрочен план това ще е формация, която изнася натиска, в т.ч. и площаден, за съдебни промени. Ден след "напускането на властта" Кънев бе на протест пред Съдебната палата. За реформата в правораздаването има както гражданска, така и външнополитическа енергия; напоследък обаче липсва партийна. "Десният проект" сполучливо запълва този вакуум.

По-важно е позиционирането в перспектива. По всичко личи, че "либералните ценности" формално отмятат задължителното ястие в менюто. "Новият десен проект" ще е християндемократически, каквато впрочем е ДСБ идейно в зародиш. В условията на бежанска криза, геополитически трусове, желания за възстановяване на границите, институционални неразбории, религиозни и етнически страхове християндемокрацията е най-перспективната ниша в Европа - стига да защитава християнството и демокрацията. Щом е перспективна в Европа, ще е такава и у нас. Не лявото срещу дясното, нито капитализъм срещу комунизъм, нито демокрация срещу тоталитаризъм ще е делителното сечение в политиката занапред: сблъсъкът ще е консерватизъм - либерализъм (по отношение на права и свободи);



мултикулти срещу традиционното



общество; проектът за силна суверенна държава срещу наднационалния проект. Оксиморонът "десни либерали" ще престане да съществува. Ако в крайна сметка ДСБ стъпи здраво върху християндемокрация, консерватизъм и споменатия "модерен патриотизъм", има шанс да разшири значително привържениците. Още повече, ако патриотизмът е вплетен в прозападния проект за развитие - друг не предлага това, патриотите са все русофили.

Нека се върнем по-назад в историята. ДСБ бе създадена като партия, която да "отстоява морални ценности", да маркира граници, да не влиза в непозволими съюзи. Дясното след нея винаги се е деляло на две: насипно и съглашенческо (СДС, ССД-та, БЗНС-та) и по-профилирано, самостойно (ДСБ). "Ние сме моралната десница, автентичната", казваха последователите на Иван Костов, "вие сте "десните талибани", отвръщаха враговете. С появата си ГЕРБ притисна и двете крила, но постепенно те започват отново да дишат - стига да са им останали бели дробове. "Новият десен проект" на Кънев не е нищо друго освен презареждане на "моралното дясно". Начин да диша. Първият такъв опит бе създаването на ДСБ, вторият е сега. Кънев трябва да презареди партията си, понеже тя влезе в съюз не просто с ГЕРБ, но и в тюрлюгювеча Реформаторски блок - където се омеси с либерали, неавтентично десни и други замърсители на "моралния облик".

Приятели и врагове трябва да се радват на възстановяването на "моралната десница", защото дори понятието да е претенция, е по-добре тя да съществува, отколкото не. Ако към нея наистина се присъединят неправителствени организации, претенцията ще е дваж по-голяма -



"истинските носители на промяна",



"моралните борци срещу олигархията" и т.н. По-добре с тези дрехи да влезе ДСБ в новия парламент, отколкото с Кунева и Лукарски. Възникват обаче два въпроса. Първият - дали все пак трябваше да се минава през излагацията Реформаторски блок, която още доста щети ще нанася. Вторият, по-важен - склонно ли е моралното дясно на нови и нови исторически компромиси; ще си играе ли на "пробвахме с Батко, ама не стана", или ще забие знаме на редут и...там, дори в трайна опозиция.

В момента Батко плаши: "Луди ли сте, нали ако идете на избори, пак с мен ще трябва да се договаряте!". И понеже е прав, добре е Кънев да предложи концепция - какво смята да прави "моралното дясно" занапред с Борисов. "Ще чупим пръсти", бе лъжа и Кънев знаеше, че не бе никак морална.