"Силната ангажираност на общественото мнение и политическата воля на правителството са фактори, които очакваме да доведат до истинска реформа в съдебната система", уверява старателно тези дни министър-председателят. Досегашната дългогодишна практика в т.нар. съдебна реформа и непрекъснатата, но несъответстваща на реалните резултати употреба на понятието "политическа воля" показват обаче, че от двата "фактора" може да се разчита само на единия.

Силно ангажирано обществено мнение е наистина налице. То не се разколебава, а дори напротив - разширява територията си въпреки неспирната нечистоплътна кампания за охулване на говорителите му, водена включително от политическите и "медийните" съюзници и съветници на самия министър-председател.

Противно на неговото твърдение за това обществено мнение "политическата воля" е не съюзник, а по-скоро противник в борбата за истинска реформа. Защото "в България е налице устойчива и осезаема липса на върховенство на правото". Защото разделението на властите и върховенството на закона се отменят с есемеси. Защото "липсата на работеща независима съдебна система подронва устоите на държавността". Защото продължава да няма "адекватни институционални гаранции за независимостта на българските съдилища". Впрочем, "политическа воля за провеждане на действителна и ефективна реформа в съдебната власт" липсва именно заради всичко това. А ако има някаква воля, тя е за съхраняваща статуквото имитация на реформи. Доказа го и изминалата година. С окастрените и в голяма степен обезсмислени конституционни промени и с безкрайния низ от скандали, оголили отвратителните схеми на "нерегламентирани зависимости, обвързаности и недопустими вмешателства на най-високи нива". Положението описа може би най-точно член на Висшия съдебен съвет: "Влизаме на заседание с по едно хапче против повръщане".



И пак се надяват на "критичен", но "обективен" доклад



На този фон предстои публикуването на поредния мониторингов доклад на Европейската комисия в областта на правосъдието и вътрешните работи. Очакванията на управляващите отново са за "критичен", но "обективен" доклад, който да отчете "слабостите" и липсата на "достатъчен напредък", но и че "България се движи в правилната посока". И дай боже - че се забелязва "политическа воля" (за влизането в на тази формулировка в докладите винаги се води голяма борба).

Всъщност, това е и надеждата на управляващите - че както винаги досега, ще бъдат оставени комфортно да продължат с имитациите на реформи, дори и докладът да е най-критичният и най-унищожителният досега (какъвто се твърди, че ще бъде). Ще благодарят за препоръките и ще измислят поредния екшън план, който да изпълняват проформа. Вече десета година ефектът от тези доклади е все такъв. Заради дипломатично завоалирания им тон. И защото колкото и задълбочени и експертно аргументирани да са те, най-дълбоките системни и политически проблеми, както и отговорните за тях, си остават неназовани. И най-вече - защото както отдавна е ясно - без санкции или заплаха от санкции в случай на продължаваща липса на резултати нищо няма да стане.



Само мониторинг не стига



Това е известно и на ЕС. Което е и една от причините за приемането през 2014 г. на далеч по-действения (засега само на книга) Механизъм за защита на върховенството на закона. Конкретният повод за приемането му бяха събитията в Унгария. А за първи път, макар и все още само с първата от трите възможни стъпки, процедурата по прилагането му бе задействана наскоро срещу Полша. Какъв ще е ефектът - предстои да видим. Разбира се, има скептици, които твърдят, че заради многобройните кризи, в които е изпаднал, ЕС едва ли може да си позволи да стигне докрай. И че в тази ситуация важна страна като Полша е прекалено "голям залък".

За държава като България обаче прилагането на този механизъм е по-реалистично. И би било наистина смислено. Защото както твърдят представители на общественото мнение (на чиято силна ангажираност премиерът толкова разчита), в България "действително има ситуация на заплаха за върховенството на закона". И защото "ерозията на държавността в България засилва ерозията на европейските ценности и превръща една част от границата на ЕС в несигурно пространство за икономиката, свободната стопанска инициатива, сигурността и човешките права". И най-важното - задействането на този механизъм ще е само от полза за българската държава и българското общество.