Турция и Гърция са отколешни врагове на Балканите независимо от периодичните им опити да решат своите противоречия на политическата сцена. В същото време двете страни продължават да наливат милиарди в своите армии и да продължават провокациите един спрямо друг. Само през миналия декември гръцки и турски изтребители участваха в кратка въздушна схватка над Егейско море, след като турски самолет няколко пъти наруши гръцкото въздушно пространство, съобщи в. "Катимерини". Формирование от шест турски изтребителя, обградено от два самолета CN-235, нарушило гръцкото небе поне девет пъти. След това турските изтребители били прогонени от гръцките военновъздушни сили. Два от самолетите на Турция били въоръжени. В началото на месеца гръцкият премиер Алексис Ципрас обвини Турция в многократни нарушения в Егейско море. На докато на този "фронт" няма нищо ново, то други две съседки на Балканите също смятат да инвестират големи суми в своето въоръжаване.

В края на м. г. стана известно, че Сърбия ще купи ракети от Русия с отбранителни цели, а не заради планирани офанзиви. Сделката бе договорена при посещението на премиера на страната Александър Вучич в Москва. Според изданието "Вечерние новости" Белград ще закупи зенитно-ракетни системи "Бук" и ракети "Краснопол", бойни хеликоптери и радарни системи. Заговори се и за ракетните установки С-300. По всичко личи, че сръбското правителство прави сериозна ревизия на оръжейните си запаси, защото Вучич неотдавна даде заявка страната сама да произвежда повечето си оръжия. Всъщност това изглежда повече като сюжет от "Междузвездни войни", но не е, а става въпрос за противопоставяне на американския военен комплекс M270 MLRS срещу руските С-300. Това са два вида оръжейни комплекса, в които са се прицелили две съседни страни на Балканите, които още



не са заровили враждата помежду си



след кървавото разпадане на бивша Югославия през миналия век, в която дотогава мирно съжителстваха Хърватия и Сърбия. Сега това противопоставяне пак се засили, след като в средата на октомври м. г. хърватското Министерство на отбраната поиска да получи 16 мобилни артилерийски системи от американските военни запаси. Което не е нещо необичайно, тъй като Пентагонът редовно снабдява своите съюзници в НАТО с оръжия. Сега обаче, по информация на медиите, Хърватия се опитва да си набави и балистични снаряди за ракетни установки с обсег на действие от 300 километра. "Това са мощни оръжия, които ще променят изцяло военното равновесие в региона", написа по този повод хърватският в. "Ютарни лист". Веднага последва реакция от страна на Сърбия. "Със сигурност хърватите не се снабдяват с оръжия, за да ги изложат веднага в музея", отбеляза сръбският премиер Александър Вучич. С тези нови оръжия Хърватия би могла теоретично да порази всяка цел в Централна Сърбия. "Ние няма да бъдем лесна цел", каза Вучич по време на срещата си с руския вицепремиер Дмитрий Рогозин в Белград. Веднага след това Рогозин, който е известен със своя пиперлив език, предложи на своя домакин руския противоракетен комплекс С-300, като веднага му подари умален модел на отбранителната установка. Около натовските бомбардировки през 1999 г. това оръжие се сдоби с почти митична слава, тъй като мнозина сърби са убедени, че всичко е щяло да изглежда другояче, ако руснаците бяха снабдили навреме сръбската армия с този отбранителен комплекс.

Тази "надпревара във въоръжаването" между бившите военни противници Хърватия и Сърбия е по-скоро фарс, твърди военният наблюдател на белградския в. "Политика" Любодраг Стоянович. "Тук се изстрелват вербални снаряди, въпреки че почти вероятността за избухването на нов въоръжен конфликт в района е минимална. Става дума само за един вид психологическа балканска война", казва той за "Дойче веле". Загребският социолог Озрен Жунец също мисли така. Хърватия и Сърбия нямат политически, икономически, етнически или други причини да влошават двустранните си отношения. "Медиите, отчасти изкуствено раздухват темата за въоръжаването. Има и някои политици, които искат да печелят точки", казва той.



Взаимните хули са изпитана политическа тактика



и в Сърбия, и в Хърватия и служат за печелене на гласове сред националистическия електорат. Наскоро в дебата се включи и сръбският външен министър Ивица Дачич. "Ние ви уважаваме като съседи, но не ви обичаме. Или по-скоро ви обичаме колкото и Папуа Нова Гвинея", заяви той. Хърватският министър на отбраната Анте Котроманович веднага реагира и напомни, че премиерът Вучич и министър Дачич бяха застъпници за войната през 90-те години и дори я подклаждаха. "Сърбия си мисли, че може да влезе в ЕС и същевременно да продължи да си сътрудничи с Русия? Как ли пък не!", отговори хърватският министър.

В нововъзникналия спор някои наблюдатели виждат и трагикомични елементи: две от най-бедните балкански страни пъчат гърди с високотехнологични оръжейни системи на две световни сили. При това никой не знае, дали оръжията изобщо ще бъдат доставени. Хърватският политолог Томислав Якич съзира зад всичко това задкулисно геостратегическо



премерване на силите между САЩ и Русия



"Това вреди на Хърватия, на Сърбия и на целия регион. Актьорите в двете държави, които започват тази надпревара във въоръжаването, трябва да са наясно и с последиците", предупреждава той. Експертите по сигурността не изключват варианта САЩ действително да доставят оръжия на Хърватия. Това може да накара Сърбия, която е резервирана спрямо НАТО и се чувства по-близка с Русия, да преосмисли евроатлантическата си интеграция. Защото на Балканите само Сърбия и Босна и Херцеговина все още не са в сметките на НАТО. Всички други страни в региона или вече са в алианса, или са кандидатки за членство.

Иначе в региона и без това има предостатъчно оръжия. Автоматични пушки, в зависимост от модела и състоянието, все още могат да се купят в страните от бивша Югославия на цени от 300 до 500 евро, писа наскоро "Вечерние новости". Според изданието голяма част от оръжието стига до различи конфликтни райони по света. Най-много оръжие на черния пазар може да се купи в Сърбия, Босна и Херцеговина и Република Сръбска в Босна. Става дума за оръжие, което е било ползвано във войните. Неотдавна в босненския град Лозница в трима земеделци, които никога не са имали проблеми със закона, е открит цял арсенал - три автоматични пушки, две карабини, пистолети и снаряди. Запознати твърдят, че преди войните хората са се въоръжавали, а е имало случаи, когато са си продавали крави и имущество, за да си купят автомат. През всичките тези години контрабандистите в тези страни са успели да създадат добри канали за търговия на оръжие.

"Западът вярва, че евроатлантическата интеграция е силна мотивация за балканските страни. А Русия не е централен мотив в тяхната политика. Възмущението от оръжейните покупки на Хърватия ще отмине сравнително бързо. Изглежда, Западните Балкани не могат да минат без малко политически драматизъм", коментира казуса пълномощникът за Югоизточна Европа в германското външно министерство Ернст Райхел. Експертите и от двете страни не си правят илюзии, че враждата между Хърватия и Сърбия ще приключи скоро дори ако сегашният спор около оръжейните доставки някак бъде потушен. Защото има достатъчно други теми, които изплуват през последните две десетилетия - като се започне от тълкуването на югославската война, премине се през съдбата на безследно изчезналите и се стигне до спорната граница по Дунав. А медиите в двете страни само това и чакат - някой да им подхвърли стръв.