В криза ли е българското семейство, питам Ема, някогашно институционално дете, днес една от хилядите самотни майки, нагърбили се с всички функции на основната социална единица, по презумпция двуполюсна... Ема има зад гърба си 27 години, изживени до една на ръба - на физическото и духовното оцеляване, на страданието, на насилието, разочарованието и любовта. Най-вече майчината, към детето, което не бива да повтаря живота й.



Ема не познава биологичните си родители, отгледана е от държавни институции. Но когато става на седем, макар и за кратко, животът й прави завой. Сдобива се със семейство и с баща алкохолик. "Беше добър човек, но размъти ли главата, биеше здраво", разказва тя. След един смазващ побой социалните работници я извеждат от новия й дом и пак я пъхат в институцията, където действа законът на джунглата, оцелява по-жилавият, тоя, дето е с по-здрави юмруци и по-бързи крака. След 18-ия си рожден ден остава на улицата, пълнолетна е, да се оправя сама, такива са правилата. "Обърнах се към отдел "Закрила на детето". Вече бях станала почти тяхно дете, знаеха всяка моя крачка, ден след ден. Настаниха ме в Център за временно настаняване. А там - сбирщина от отрепки, стаите, натъпкани с цигански семейства с по 4-5 деца, с гейове, проститутки, алкохолици... Тогава си казах: Тоя филм вече съм го гледала. И започнах да си търся усилено работа." Стъпва си на краката, среща и мъж, от когото решава да роди дете, но много скоро той я зарязва, миналото й го плаши. "Оказа се мухльо", присвива очи Ема. Ражда детето, твърдо решена то да не повтаря съдбата й. Само че кой работодател взима на работа самотна майка с малко дете, без помощ отникъде? И пак опира до осиновителя си, иначе добряк по душа. "Един ден социалните работници ми се обадиха. Не знам какво се е случило. Отнеха ми детето под претекст, че не мога да се грижа за него. Поне го спасих от институцията. Настаниха го при приятелско семейство, в почивните дни можех да го виждам", разказва дългата си история Ема.

Година по-късно отново са заедно. Но скромната й заплата не стига и за квартира, и за храна, за набъбващите разходи, малчуганът расте като гъба. И преди месец двамата се озовават в дом за временно настаняване. Добре, а след още пет месеца, накъде? Ема вдига рамене. После ме поглежда с насмешка и отговаря заядливо на въпроса ми: "Какво семейство? То отдавна е отживелица!".

Всички знаем какво се случи с патриархалното семейство, в което думата на мъжа беше закон, а стереотипите в морала и добродетелите се пазеха строго и се предаваха като свещен завет. Динамичните процеси в семейно-брачната сфера през последните две-три десетилетия тотално го заличиха като социална клетка. Семейният модел на дедите ни остана затворен в рамка, напъхан в прашни семейни албуми. Там



мъжът е седнал, кръстосал крака,



подпрян на бастун, а жената е права, наклонила глава към рамото му.

За кризата на най-малката градивна клетка на обществото, както я наричахме по времето на соца, се говори отдавна. Без да е пророк или социолог, още в 80-те години на миналия век американският писател и футурист Алвин Тофлър успя да надникне в днешния ден и да предвиди кризите на обществото, разпадането на традиционното семейство, новите форми на партньорство, сексуалната и професионалната еманципация на жените, превзели победоносно мъжкия свят. Според Тофлър зейналата пропаст между семейството и личния живот ще погълне изцяло изчезващата социална единица, а това ще срине обществените основи, ще изчезне най-важният стабилизатор на социума, моралните връзки между хората.

Разменените позиции на двете страни в брачната двойка днес не скандализират никого. Модерната теория за брака и семейството погледна благосклонно и на хомосексуални спойки, прие и третия пол, така разчупи клишето за стандартния мъж и стандартната жена. А все по-намаляващата раждаемост през последните години е само брънка във веригата от значителни промени както в българското, така и в европейското семейство. В крак със световните тенденции българките раждат все по-късно първото си дете. Статистиката сочи, че през 2013 г. децата, родени от жени на възраст над 40 години, са 1276 , а през 2014 г. - 1517. В същото време броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2014 г. е 1580 хил., като спрямо предходната година е намалял с над 21 хил., а спрямо 2001 г. - с над 306 хил. Това обяснява донякъде тъжната статистика, според която раждаемостта у нас е на дъното и е сравнима само с времето на Втората световна война. Многодетното семейство също изчезва, останало е най-вече в ромската общност. Индикаторите за семейна криза са разнопосочни, сред тях е и непрекъснато растящият дял на разделените семейни двойки, на самотните родители, на семействата без стабилни доходи. И на извънбрачно родените деца. През 2014 г. те са 39 773, като за 72,5% от тях има данни за бащата. Това означава, че най-вероятно тези деца се отглеждат от родители, съжителстващи без брак.

"Кризата в семейството у нас има специфични черти. Три са факторите в модерното общество, които я определят - разяснява психоаналитикът Весела Банова. - От една страна, корозията е засегнала семейните функции. В атомизираното общество отглеждането на децата е отговорност най-вече на майката и бащата. Големите промени в науката и новите технологии също рефлектираха в семейството. Днешните деца са дигитални, те получават знанията си в самота, директно от модерните технологии, без контакт с възрастните. При предишните поколения ученето ставаше с посредничеството на родителите и учителите. Това е пагубно за подрастващите, особено в юношеския период. Вместо в родители и в учители сегашните деца намират моделите си за подражание във връстниците си. Това е причината за масовите запои, масовите зависимости, масовите престъпления. Третият голям проблем е в това, че



сексуалната двойка не съвпада с родителската



Родителските задължения са функции, често изпълнявани от един родител, а защо не и от хомосексуални партньори. Зачеването пък е по всички начини, които ни дава науката - инвитро, изкуствено осеменяване, сурогатни майки. Така желанието да имаш дете се подмени с правото да го имаш. Последиците от семейната криза у нас са много. Един от тях например е растящият брой на разсиновяванията. На осиновените деца често се гледа като на стока, която лесно можеш да върнеш там, откъдето си я взел", отчита Весела Банова.

Според последните данни на "Евростат" детската бедност у нас, макар и бавно, намалява, но все още сме на челно място в списъка на държавите от Стария континент. Статистиката твърди, че почти половината българчета живеят в риск от бедност и крайни материални лишения въпреки стратегията ни за справяне с бедността. Изследване на експерти от Института за изследване на населението и човека към БАН от 2015 г. във фокус групи от различни населени места изнася и други нелицеприятни данни. Сред семействата с три и повече деца на ръба на мизерията съществуват 78.9%. Децата, които живеят в пренаселени жилищни условия, пък са 63.3%, а отглежданите в помещения с влажни стени, течащ покрив, изгнили врати, под, рамки на прозорците, са 17.8%. В домове без баня, душ, вътрешна тоалетна пък живеят 18.6%. В същото време 49.9% от семействата с един родител не могат да подсигурят нужната топлина през студените месеци за децата си.

Икономическата емиграция също нарои редица семейни проблеми. Преди по-малко от година едно тригодишно дете беше пребито почти до смърт от детегледачите си. 18-годишните му "настойници" бяха снимали жестоките сцени с мобилните си телефони. В същото време майката изкарваше прехраната на непълното семейство на хиляди километри от България. Покрай бедността хиляди баби, дядовци, поотраснали деца, роднини, познати, детегледачи застанаха на овакантеното от работещите родители място.

"Бедността безспорно е сред основните причини за изоставането на децата, както и за демографската криза, но не е единственият фактор. Семейството присъства в повече от 20 нормативни акта, но разпокъсано, на парче. Навсякъде се говори за подкрепа на родителите, а целенасочената и комплексна помощ на практика липсва. Държавата няма ясна концепция за политика, която да подкрепя ефективно семейството - с мерки и дейности във всички области, насочени към благосъстоянието на детето", отчита Дани Колева, програмен директор на Национална мрежа за децата, която обединява 128 неправителствени организации от цялата страна, работещи с децата и семействата.

Факт е, че през последните години в България се развиха много услуги. Положиха се усилия за изграждането им, сега тези услуги са на всяка крачка, но



доколко са ефективни, никой не знае



Качеството им не се изследва. Това, което ни липсва най-осезаемо, са превантивните мерки за разделянето на децата от семействата, допълва Колева.

Според приетата през 2010 г. стратегия след 15 години всички деца у нас трябва да се отглеждат в семейна среда - при биологичните си родители, при осиновители, в приемни семейства или в домове за социални услуги от семеен тип. Според официалната статистика в резултат на масираната деинституционализация броят на старите институции и държавните деца се е стопил значително. В момента по данни на АСП от края на 2015 г. институциите са 66, а децата в тях 1501. Но де факто държавата е прехвърлила питомците си от едната ръка в друга. Изведени от големия дом, те са преместени в по-малък. Отглеждат се в центровете за настаняване от семеен тип, в преходни и защитени жилища, в кризисни центрове, в приемна грижа... Изоставените деца у нас днес са не по-малко от 5 хил., изчисляват от неправителствения сектор.

Проучването на експертите от Института за изследване на населението и човека към БАН сочи още, че около 91% от интервюираните от тях граждани не са доволни от държавната семейна политика, най-вече от качеството на услугите за деца у нас. Тези данни вече са част от проект за семейна визия, подготвен от научните работници съвместно с неправителствения сектор. С него експертите смятат да подбутнат държавата да формулира нова философия и цялостна самостоятелна семейна визия. "Разполагаме с много данни и факти, че немалко български семейства са дискриминирани от действащата в момента политика, че родителят няма право на избор, че трябва да се мисли за ефективни данъчни облекчения...", изреждат експертите част от препоръките си, изготвени след задълбочен анализ на семейните политики на четири водещи европейски държави.

--------------

Нека съдията да реши



Според данните на НСИ през 2014 г. разводите у нас са 10 584. Раздялата на родителите безспорно задълбочава кризата за децата в семейството. Всичко обаче би могло да се развие по друг сценарий, ако семейството в криза получи подкрепа. Механизмите за убеждаване и консултиране на родителите за справяне с проблемите, преди да се образува съдебното дело у нас или не съществуват, или на практика са слабо ефективни. Въпреки че законодателството ни дава възможност за доброволно извънсъдебно решаване на всякакви спорове, поставени в съда, медиацията като способ е слабо позната на обществото.

"Ако родителите, тръгнали да се развеждат, получат подкрепа, биха могли сами да стигнат до решението какво ще е най-добре за детето им след раздялата, вместо съдията да им разрешава проблема. Това показа иновативната услуга за родители, която наскоро тествахме в Центровете за обществена подкрепа във Велико Търново и Бургас - отчита Миглена Балджиева, юрист в Международна социална служба. - Съдът, пред който виси производство, свързано със спор за упражняване на родителските права, насочваше родителите да се включат в програмата на доброволен принцип. В рамките на 4 сесии те получаваха информация за преживяванията и травмите, които задълбочаващите се конфликти могат да нанесат на детето. Това, че те дори не искат да седнат и да обсъдят заедно проблема, рефлектира тежко на психологическото му развитие. Детето се чувства виновно и тази травма остава за цял живот. Изследвания в Англия показват, че част от родителите, преминали през информационната програма, са склонни да постигнат споразумение, без да стигат до съда. Това работи и у нас. Но нашите съдии за разлика от английските не могат да задължат родителите да получат такава услуга, а българите често отказват подобна помощ. У нас се смята, че съдията трябва да вземе решение и се започва едно съдене...".