Почти прозяпахме най-важната за България държавна визита у нас от три години насам. А трябваше много повече да научим от посещението на министър-председателя на Унгария г-н Виктор Орбан. Вярно, разбрахме къде е вечерял, какъв подарък е донесъл, какъв дар е получил и как ни е похвалил гостът. За повече медиите не му дадоха думата, бяха заети да глозгат един безвкусен брюкселски доклад. А за разлика от есовците1 г-н Орбан има много какво да ни каже - и много по-полезно. Това е
най-яркият и стойностен политик
в днешна Европа, при това управлява страна със същите като нашите проблеми, с близки до нас размери и с невероятни успехи през последните 5 години, откакто г-н Орбан за втори път оглави правителството на страната си. Учудващо е колко малко знаем какво става в Унгария. А ако не са вещите коментари на уважавания конституционалист и политик г-н Георги Марков, в София щяха да кънтят само есовските укори (за тях унгарският премиер е нелиберален, популист и евроскептик - ни едно от клишетата не е вярно). В Източна Европа най-бързо растат икономиките на Унгария (с 3.7%) и Полша (с 3.3%) за 2014 г. 2). С тези страни и другите ни събратя по съдба от "нова" Европа България има сходни проблеми и близки интереси, естествено е правителствата на тази страни да търсят общо решение на проблемите и съвместна защита на интересите. Нищо подобно нямаше досега. Не е трудно да предположим, че именно възможни общи позиции и действия са довели г-н Орбан в София (а може би и една сериозна инвестиция от Унгария, която се пазари от лятото насам). С Унгария имаме общ интерес към южноевропейските газопроводни проекти, тя също като нас има жизнен интерес в атомната енергетика (но за разлика от България Унгария не прекрати договора с "Росатом", върви строежът на АЕЦ "Пакш"). Ключова е поканата за участие на българския премиер на следващата среща на Вишеградската група, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, наричана напоследък заклинателно В4 - това 4 се подчертава, да бяга дяволът, да не стане В6 или фаталните В7/В8. Вишеградската група има тенденция да увеличи броя на участващите, че има и традиция - преди да се раздели Чехословакия, В4 беше само "тройка". Доскоро групата В4 бе забравена, вишеградците не успяваха с години да стигнат до нито една обща позиция. Но сега положението е твърде различно, има единодействие по
оста Будапеща-Варшава,
забелязва се единомислие (поне по повод преселението на мигрантите) със Словения и Хърватия. За срещата в Прага покана е получил не само българският премиер. Ще видим колко правителствени шефове ще се съберат. Защото сега ще последва нервен натиск от запад да се осуети опасното за "стара" Европа сближаване на новите европейци. Уплахът се прикрива, но личи. В прясното издание на сп. "Економист" има дописка, доста куха, но симптоматично озаглавена "Големият лош Вишеград". В английския изразът е устойчив за големия лош вълк (big bad wolf) от приказката за трите малки прасенца, популярен е и от кънтрито Big Bad John, с което Джими Диан взе "Грами" през 1962 г., ама Големият лош Джон всъщност е як и добър, спасил 20 миньори. За симптомите в речта и диагнозите пише д-р Фройд (Das Unbewusste, 1913). А какво притеснява Запада?
Блокиращото малцинство в ЕС, което Вишеградската група може да събере. А стане ли Вишеград обединителен център, икономическата политика на Съюза вече няма да се диктува от Брюксел и Париж, т.е. отникъде няма вече да може да се диктува, а ще се наложи не наужким да се договаря. И не в досегашната посока на вечни пазарлъци с малките, инатливи северни нации, а по естествената икономическа ос на континента: Изток-Запад. Без да влизам в оплетената с Лисабонския договор сметка на гласовете, ще припомня само, че в ЕС решение не може да се вземе, ако с него не са съгласни (против са или се въздържат) страни, които имат поне 93 от общо 352 гласа. В4 имат 58 гласа. Със Словения и Хърватия правят 69. За блокиращото малцинство трябват гласовете на Румъния (12) и 10 на България. Бинго: точно 93. Но Източният фронт може да върви по друга линия, по формулата В4+П3, т.е. четирите вишеградски плюс трите православни държави в ЕС (Румъния, България, Гърция), това прави 94 гласа. Във всички случаи обаче
без България не става
достатъчно стабилна конфигурация, защото в теоретично възможната конфигурация В4 + Словения, Хърватия, Румъния, Гърция се натрупват твърде много противоречия, а остава малка обективно обща икономическа основа. Обаче, когато някой важен за цял регион проект опре до България, възниква рискът тук да изпуснем фронта. Стига големите батковци ("началниците") да натиснат нашенските политици, хора, доказано хлабави и способни на въргаляне във всички посоки. Така "Южен поток" предадохме и "Бургас-Александруполис", и какво ли не. Забелязано е, че българите своите интереси не можем да отстояваме, как ли ще държим общия Източен фронт?
- - -
1 Терминът "есовци" взех от руските сайтове, но може да се окаже реекспорт. Удобен е и включва всевъзможните органи, администрации, управници и чиновници на ЕС, където да са им бюрата - в Брюксел, Франкфурт, Страсбург и пр.
2 Годишен прираст на БВП в текущи цени 2014 към 2013 г., данни на МВФ. Понеже методиката, с която мерят БВП на "нововъзникващите" пазарни икономики, първоначално подценява произведения продукт, истинската стойност се установява едва след пълния цикъл на отчитане, т.е. след 5 г. ще стане ясно, че стопанският ръст на Унгария и Полша е бил вероятно 5% и отгоре.
|
|