Прокуратурата обяви, че е дала двама полицаи на съд за лъжесвидетелстване. Заради лъжливите им показания варненец е бил пратен в съдебната зала по бързата процедура и само по чудо не е бил осъден.

Варненската районна прокуратура вече е внесла обвинителен акт срещу полицейските служители, защото съзнателно потвърдили неистина пред съда и разследващия орган. Прокуратурата твърди, че деянието е извършено в условията на продължавано престъпление - в периода 2 февруари - 24 февруари 2014 г. пред разследващ полицай от Второ районно управление във Варна, както и пред съдия по време на съдебно заседание, двамата полицаи



устно съзнателно потвърдили неистина за случилото се



по време на полицейска проверка на варненец в Морската градина във Варна. Срещу мъжа било образувано бързо производство, но за щастие накрая бил оправдан от районния съд, а оправдателната присъда била потвърдена от окръжния съд.

Всъщност става дума за човек, който е бил арестуван в Морската градина след спор с въпросните полицаи заради паркирането в парка. Служителите на реда му се ядосали и не само му сложили белезници, но и го обвинили в хулиганство и съпротива на орган на властта. Става дума за престъпление, което се наказва с цели 5 години затвор и се доказва лесно - само със свидетелските показания на въпросния орган на властта.

Според различни източници лъжесвидетелстването било разкрито след промяна на показанията на колега на двамата полицаи. Според други пробивът дошъл от запис на видеокамера. Каквато и да е истината, примерът е достатъчен, за да се постави ребром въпросът колко струват полицейските свидетелски показания. Конкретната случка показва как двама служители на МВР могат да вкарат всекиго в съда, че и в затвора.

Само полицейски показания са достатъчни и за издаването на актове за нарушения на Закона за движение по пътищата. И такива са написани със стотици хиляди и дори милиони само през последните няколко години. Става дума за случаи, в които човек си мисли, че е минал на зелено, но двама полицаи казват, че е минал на червено. И следва акт и глоба. Просто законът е дал вяра единствено на техните показания. Същото се отнася и до други спорни ситуации - като например дали е спрял на пешеходна пътека, или не, дали е говорил по телефон, или не, дали е пуснал фаровете, или не ...

Всъщност отдавна се спори и



доколко може да се разчита на свидетелските показания изобщо



В САЩ дори са правени експерименти, които да докажат, че дори и очевидците не са надеждни. Например направен е опит, при който е инсценирана катастрофа с жертва. Всичко е филмирано и се е видяло, че първият кръг от истински очевидци изчезват. Появяват се втори и трети кръг, които в общи линии не са видели нищо, но дават обстоятелствени показания, които се разминават коренно с истината. Така един твърди, че човекът е блъснат от зелена кола, друг твърди, че е червена. Един обяснява, че шофьорът е избягал, друг - че го е отвела полицията, и т.н.

Правен е и друг експеримент, който доказва, че с минаването на времето показанията са повече от ненадеждни. Така група хора са поставени в еднаква ситуация, като на самите тях е монтирана камера. Те виждат едно и също нещо - двама души, които се движат по телена ограда. След шест месеца свидетелите дават показания, които се разминават коренно с това, което е заснето. Така един твърди, че двамата били войници, друг, че носели автомати, трети, че били руси, четвърти, че са чернокоси. В същото време е прожектирано какво всъщност се е видяло и съвпадението с действителността било под 50 на сто.

Така или иначе обаче, всички правосъдни системи познават свидетелските показания и без тях трудно минават огромната част от наказателните процеси. Но описаните примери доказват, че има голяма нужда от преосмислянето на цялата система. При това не само в наказателното, но и в гражданското право, в което пък е известна порочната фигура на т.нар "кошаревски" свидетели. Защото за никого не е тайна, че в много граждански дела хората лъжат или си измислят. В бракоразводните процеси се водят свидетели, които започват да обясняват колко била лоша жената или каква гадина е мъжът. Независимо че те може и въобще да не се познават. Но съдът е длъжен да вземе показанията им предвид. Това обаче не води до справедливост и до истинско правораздаване.

В крайна сметка има



нужда от цялостен преглед на материята, свързана със свидетелите



От едната страна са хората, които, по всичко личи, отказват да свидетелстват, а от другата страна е държавата, която се опитва насила да ги накара да говорят - под страх от принудително довеждане и глоба. Дали с такива методи те казват или ще кажат истината? И дали повече ще искат изобщо да бъдат свидетели? Или все по-често ще има: не знам, не чух, не видях?

Очевидно има нещо сбъркано в целия процес, включително и с показанията на служителите на МВР. Най-вече с тях. Защото по някакви незнайни съображения на тях и законът, и административната, и съдебната практика им дават по-голяма вяра. Поради каква точно причина - не е известно. В Наказателния кодекс има норми, според които една присъда не може да се основава само на самопризнания. Или само на доказателства, добити от специални разузнавателни средства. Или само от показания на анонимни свидетели. Но само от показания на двама-трима полицаи - може. На какво основание? Поради каква причина



и законът, и държавата дават повече доверие на полицаите



по Закона за движение по пътищата, например. Защото двама полицаи могат да напишат и подпишат акт за каквото си поискат. И дори в съответната кола да има 5 души, които твърдят противното, законът и съдът дават приоритет на полицейските показания. Що за система е това?

Затова е необходима кардинална промяна, включително и законови изменения, които да дават далече повече сигурност при наказателни, граждански и административни дела, в които решенията се основават само на показания, включително и полицейски. Противното постепенно ще поставя под съмнение всеки акт, решение или присъда. И ако се съди от прокурорските примери като този във Варна - може би с пълно основание.