Бойко Борисов често повтаря, че не коментира други партии и не се меси във вътрешните им дела. Но както често се случва при него, думите рядко следват посоката на делата. Премиерът се изявява като бащица винаги, когато нещо заскърца в присъдружните му партии. След като неочаквано и без да е показал с нещо, че е недоволен от образователния министър Тодор Танев, му поиска оставката, той прие лидерите на Реформаторски блок под претекст да му предложат подходящ за поста. Ако обаче се вгледаме в детайлите, нещата изглеждат различно. Борисов събра реформаторите, за да усмири властовите им апетити. И да им покаже, че последната дума е неговата. И няма нещата да стоят по друг начин, щом те не могат да защитят собствения си министър, щом те не могат да излъчат негов заместник, щом те не са в състояние да прекратят вътрешните си разправии. И така - Борисов отпрати вчера реформаторите да мислят още предложения за мястото на Танев.

Преди дни правилото за ненамеса бе прегазено и покрай новия десен проект на Радан Кънев. Борисов предпочете да се хване за недоволството на Кънев, че е успял да се наложи за шеф на РБ. "Не му се сърдя, че напусна коалицията - каза премиерът. - Той дойде и ми каза, че вече година не може да вземе властта в РБ и затова е решил да прави нов проект. Че в сянката на ГЕРБ с тази сила трудно може да ни надскочи и че неговият естествен път е да излезе от коалицията и да си направи собствен проект. Аз харесвам такъв подход". Репликата дойде часове след като Кънев пусна версията, че ДПС ходило да пита ГЕРБ по какви теми може да подкрепи вот на недоверие и по какви - не може. Така се получи едно трудно доказуемо твърдение срещу друго недоказуемо твърдение. А като един истински български Чък Норис с един куршум Бойко



Борисов уцели цели три заека



От една страна, неглижира приказките на Кънев, че ДСБ е излязло в опозиция заради нежеланието на ГЕРБ да подкрепи исканите промени в конституцията от бившия министър Христо Иванов. От друга - принизи амбициите на лидера на ДСБ за нова дясна формация до обикновени ежби за лидерство, а не до принципи и политики. И от трета - даде да се разбере, че пашата харесва смелите, тези, които открито казват какво искат и се опитват да го постигнат.

Поведението на отговорните фактори в ГЕРБ да неглижират действията на Кънев през последния месец изглежда разбираемо. Напълно логично е Борисов да не иска разговора за дясното да става прекалено сериозен. Ясно е, че шефът на най-голямата партия иска този разговор да изглежда така, сякаш Кънев се цупи за нещо. Така на премиера му се налага по-рядко да отговаря на обвиненията на лидера на ДСБ, че е избрал да остане в лагера на Делян Пеевски и на Сотир Цацаров и че управлява с подкрепата на ДПС.

С подхвърлянията си за лидерски амбиции Борисов извърта дебата така, сякаш от коалицията си е тръгнал болно амбициозният партньор. Този, който мисли за себе си, а не национално отговорно. И че в нея са останали добрите реформатори, с чиято помощ ГЕРБ ще реши промените в държавата докрай. За да не умножава значението на Кънев като политически фактор, Борисов не дава вид на прекалено сериозно ядосан, когато той и ген. Атанас Атанасов го дразнят с приказки за зависимостта му от медиите на Пеевски и от "библиотекаро-сарайската мафия". Вярно, от време на време министър-председателят все пак избухва и казва, че той също може да припомни на Атанасов за връзките на неговия патрон Иван Костов с Косьо Самоковеца. Това обаче трае кратко, след което



премиерът отново слага на лицето си благата маска



на обединител, която получи отнякъде в началото на втория си мандат. И пак започва да говори за Кънев като за малък, заядлив, но все пак безобиден палаш.

Това, което изглежда много по-неразбираемо от приказките на Борисов, е защо същите опорни точки използват и почти всички колеги на Кънев измежду т. нар. все още управляващи депутати от Реформаторския блок. Часове след като Борисов бодна Кънев за неговото властолюбие, кръв опита да му пусне и представителят от ДБГ Димитър Делчев. "Опитът на един човек да овладее РБ не сполучи и блокът е единен, което е най-важното" - каза той. Подобно на ГЕРБ, частта от РБ, останала в коалицията, също разправя наляво и надясно, че най-важното в момента за България е управляващото мнозинство да остане единно и стабилно и че опитите то да бъде клатено е равносилно на национално предателство. И въобще от момента, в който Кънев смени тона към Борисов, Меглена Кунева, близкият до нея Даниел Вълчев, Найден Зеленогорски и министър Божидар Лукарски се превърнаха в по-големи защитници на ГЕРБ и на премиера от депутатите от собствената му парламентарна група. В някакво почти мистично опиянение изброените чакат министър-председателят да ги погали по главите и повтарят мантрата, че малкият коалиционен партньор трябва да си знае мястото и че не трябва да скача на големия, защото така е решил избирателят.

Управляващите от блока обаче не довършват втората част от тази словесна конструкция. А тя е, че



избирателят на РБ никога не е гласувал



за това Кунева и Вълчев да завършват изреченията, които Борисов или Цветан Цветанов са започнали. Това вече се случва повече от месец във връзка с подписването на новия анекс към коалиционното споразумение между ГЕРБ и реформаторите. В началото Найден Зеленогорски твърдеше, че блокът ще е безкомпромисен и ще държи този анекс да се подпише в седмицата между Коледа и Нова година. Както и че в него трябва да има ясни и конкретни срокове - три месеца за отчитане на антикорупционното законодателство, шест месеца за отчети по принцип. После бившият кмет на Плевен омекна и прие срокът да е 25 януари. Сега вече признава, че ще е доволен, ако документът стане факт в средата на февруари. След като знаем вече колко пъти реформаторите отстъпиха за сроковете, не е трудно да отгатнем какво ли ще се случи със сроковете в съдържанието на анекса.

Ако някой в редиците на управляващата част от РБ все още е запазил поне малко от чувството си за партийно самосъхранение, той тутакси трябва да започне да се еманципира от ГЕРБ и да спори по определени теми с Борисов и Цветанов. Трябва да се намери някой, който поне от време на време да намеква, че ДБГ и СДС също мислят, че ГЕРБ е зависима от ДПС и се отплаща за подкрепата на Пеевски - с държавни поръчки, с чадър върху КТБ и т.н. А ако пък на този някой му е останала малко повече смелост, той трябва всеки ден да повтаря, че не е простил и не е забравил това, че през декември Борисов направи заверата с Цацаров и че няма да позволи по същия начин блокът да бъде преметнат и за закона "Кунева". А специално Кунева по-рядко трябва да обяснява на Кънев, че не може с единия крак да си във властта, а с другия - в опозиция, а по-често да казва, че първата работа на новото национално бюро за борба с корупцията ще бъде да провери откъде със заплата около 3000 лв. депутатът Делян Пеевски има 11.7 милиона да купи "Химко", 25.5 милиона да купи сградата на bTV и т.н. Само така ще запазят поне в някаква степен уважението на хората, които са гласували за тях, и ще оставят неизгорена част от мостовете, по които след време отново ще могат да се озоват на един и същ бряг с Кънев и с т. нар. опозиционери в блока. А като допълнителен бонус може те също да бъдат похвалени от Борисов. Както стана дума в началото, поне на думи пашата обича смелите.